Бытие 50

Новый Русский Перевод

от Biblica
1 Иосиф припал к отцу, заплакал над ним и поцеловал его.2 Он приказал своим рабам-врачам набальзамировать тело отца, и врачи набальзамировали Израиля.3 У них ушло на это сорок дней, потому что таков полный срок бальзамирования. И египтяне оплакивали его семьдесят дней.4 Когда прошли дни плача, Иосиф сказал придворным фараона: – Если я нашел расположение в ваших глазах, то попросите за меня фараона и скажите ему:5 «Мой отец велел мне дать клятву и сказал: „Я умираю; похорони меня в могиле, которую я выкопал себе в земле Ханаана“. Позволь же мне пойти и похоронить моего отца. После этого я вернусь».6 Фараон сказал: – Иди и похорони отца так, как ты поклялся по его велению.7 Иосиф пошел хоронить отца, и с ним пошли все придворные фараона, старейшины двора, и все старейшины Египта,8 и весь дом Иосифа, и его братья, и весь дом его отца. Только их дети и стада крупного и мелкого скота остались в Гошене.9 Их сопровождали колесницы и всадники; это была великая процессия.10 Они пришли к гумну Атада, что за Иорданом, и там стали громко и горько плакать. Там Иосиф семь дней оплакивал отца.11 Когда хананеи, обитатели той земли, увидели плач у гумна Атада, они сказали: «У египтян великий плач и горе». Вот почему то место рядом с Иорданом называется Авел-Мицраим[1].12 Так сыновья Иакова исполнили его наказ:13 они отнесли его в землю Ханаана и похоронили в пещере на поле Махпела, рядом с Мамре; эту пещеру Авраам купил у хетта Эфрона вместе с полем, чтобы было у него место для погребения.14 Похоронив отца, Иосиф возвратился в Египет, вместе с братьями и всеми, кто ходил с ним хоронить отца.15 Когда отец умер, братья Иосифа подумали: «Что, если Иосиф таит на нас злобу и теперь отплатит нам за все зло, которое мы ему причинили?»16 И они послали к Иосифу сказать: – Перед смертью отец оставил такие наставления:17 «Вот что вы должны сказать вашему брату Иосифу: „Я прошу тебя простить твоим братьям их вину и грехи, которые они совершили, поступив с тобой так скверно. И теперь, пожалуйста, прости грехи рабов Бога твоего отца“». Получив это послание, Иосиф заплакал.18 Его братья пришли, пали перед ним на землю и сказали: – Мы – твои рабы.19 Иосиф ответил: – Не бойтесь. Разве я Бог?20 Вы замыслили против меня зло, но Бог обратил его ко благу, чтобы совершить то, что происходит теперь: спасение многих жизней.21 Поэтому не бойтесь: я прокормлю и вас, и ваших детей. Он успокоил их и говорил с ними ласково.22 Иосиф жил в Египте вместе с семьей отца, и прожил сто десять лет.23 Он застал еще третье поколение детей Ефрема; и детей Махира, сына Манассии, тоже положили при рождении на колени Иосифа[2].24 Иосиф сказал братьям: – Я умираю, но Бог непременно придет к вам на помощь и выведет вас из этой земли в землю, которую Он с клятвой обещал Аврааму, Исааку и Иакову.25 Иосиф велел сыновьям Израиля дать клятву и сказал: – Бог непременно придет к вам на помощь, и тогда вы должны вынести мои кости отсюда.26 Иосиф умер в возрасте ста десяти лет, и его набальзамировали и положили в гроб[3] в Египте.

Бытие 50

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 Тогава Йосиф прегърна баща си, плака върху него и го целува. (Быт 46:4; 4Цар 13:14)2 И Йосиф заповяда на служещите му лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израил, (Быт 50:26; 2Пар 16:14; Мф 26:12; Мр 14:8; Мр 16:1; Лк 24:1; Ин 12:7; Ин 19:39; Ин 19:40)3 като работиха над него пълни четиридесет дни; защото толкова е пълното време за балсамиране; и египтяните го оплакваха седемдесет дни. (Чис 20:29; Втор 34:8)4 След като преминаха дните на жалеенето за него, Йосиф говори на фараоновия дом: Ако съм придобил вашето благоволение, говорете, моля ви се, на фараона и кажете: (Есф 4:2)5 Баща ми ме закле, като каза: Виж, аз умирам; в гроба, който си приготвих в Ханаанската земя, там да ме погребеш. И така, сега нека отида, моля, да погреба баща си; и ще се върна. (Быт 47:29; 2Пар 16:14; Ис 22:16; Мф 27:60)6 А фараонът отговори: Иди, погреби баща си, според както те е заклел.7 И така, Йосиф отиде да погребе баща си и с него отидоха всички служители на фараона, старейшините на дома му и всички старейшини на Египетската земя,8 също и целият дом на Йосиф, братята му и бащиният му дом; само домовете си, стадата си и добитъка си оставиха в Гесенската земя.9 Отидоха с него и колесници, и конници, така че стана много голямо шествие.10 И когато пристигнаха до Атадовия харман, който е оттатък[1] Йордан, там плакаха твърде много и силно; и Йосиф оплаква баща си седем дни. (1Цар 31:13; 2Цар 1:17; Иов 2:13; Деян 8:2)11 А ханаанците, жителите на онази земя, като видяха жалеенето при Атадовия харман, казаха: Египтяните имат голяма жалейка; затова мястото, което е оттатък Йордан, бе наречено Авел-мисраим[2].12 Тогава синовете на Израил му направиха, според както им беше заповядал;13 защото синовете му го пренесоха в Ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, която пещера Авраам купи заедно с нивата за собствено гробище от хета Ефрон. (Быт 23:16; Быт 49:29; Быт 49:30; Деян 7:16)14 Йосиф, след като погреба баща си, се върна в Египет, той и братята му, и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му.15 А като видяха Йосифовите братя, че баща им умря, си казваха: Може би Йосиф ще ни намрази и ще ни върне жестоко за цялото зло, което сме му направили. (Иов 15:21; Иов 15:22)16 Затова пратиха на Йосиф да му кажат: Преди да умре, баща ти ни заповяда с думите:17 Така да кажете на Йосиф: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти направиха. И така, прости, молим ти се, престъплението на слугите на бащиния ти Бог. А Йосиф се разплака, когато му говориха. (Быт 49:25; Прит 28:13)18 После отидоха и братята му и паднаха пред него, и казаха: Ето, ние сме ти слуги. (Быт 37:7; Быт 37:10)19 А Йосиф им каза: Не бойте се; нима аз стоя на мястото на Бога? (Быт 45:5; Втор 32:35; 4Цар 5:7; Иов 34:29; Рим 12:19; Евр 10:30)20 Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действа така, че да спаси живота на много хора, както и стана днес. (Быт 45:5; Быт 45:7; Пс 56:5; Ис 10:7; Деян 3:13)21 И така, не бойте се; аз ще храня вас и домовете ви. И ги утеши, и им говори любезно. (Быт 47:12; Мф 5:44)22 Така Йосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом. И Йосиф живя сто и десет години;23 Йосиф видя Ефремови деца от третия род; също и децата на Манасиевия син Махир се родиха на Йосифовите колене. (Быт 30:3; Чис 32:39; Иов 42:16)24 След това Йосиф каза на братята си: Аз умирам; а Бог ще ви посети и ще ви заведе от тази земя в земята, за която се е клел на Авраам, Исаак и Яков. (Быт 15:14; Быт 15:18; Быт 26:3; Быт 35:12; Быт 46:4; Быт 48:21; Исх 3:16; Исх 3:17; Евр 11:22)25 И Йосиф закле потомците на Израил с думите: Понеже Бог ще ви посети, то вие да изнесете костите ми оттук. (Исх 13:19; Нав 24:32; Деян 7:16)26 И така, Йосиф умря на възраст сто и десет години; и го балсамираха и го положиха в ковчег в Египет. (Быт 50:2)