1Когда Иаков узнал, что в Египте есть зерно, он сказал сыновьям: – Что вы смотрите друг на друга? –2и продолжил: – Я слышал, что в Египте есть зерно. Идите и купите его там для нас, чтобы мы выжили и не погибли.3Десять братьев Иосифа отправились в Египет, чтобы купить зерна,4но Вениамина, брата Иосифа, Иаков не отпустил с остальными, потому что он сказал: – Вдруг с ним случится беда.5Так среди многих других и сыновья Израиля пришли покупать зерно, потому что в земле Ханаана был голод.6Иосиф правил всей страной; он и продавал зерно народу по всему Египту, и когда братья Иосифа пришли, они поклонились ему до земли.7Как только Иосиф увидел братьев, он сразу узнал их, но притворился незнакомцем и заговорил с ними сурово. – Откуда вы пришли? – спросил он. – Из земли Ханаана, чтобы купить еды, – ответили они.8Иосиф узнал своих братьев, но они не узнали его.9Он вспомнил свои сны про них и сказал: – Вы – шпионы! Вы пришли высмотреть уязвимые места в нашей земле.10– Что ты, господин, – ответили они, – твои рабы пришли купить еды.11Мы все сыновья одного отца. Твои рабы честные люди, не шпионы.12Он сказал им: – Нет, вы пришли высмотреть, где в нашей земле уязвимые места.13Но они ответили: – Рабов твоих было двенадцать братьев, сыновей одного отца, который живет в земле Ханаана. Младший и сейчас с отцом, а одного больше нет.14Иосиф сказал им: – Я же сказал, что вы – шпионы!15И вот как я вас проверю: клянусь жизнью фараона, вы не уйдете отсюда, пока не придет сюда ваш младший брат.16Пошлите одного из вас за братом, а остальные будут сидеть в темнице. Так я проверю ваши слова – правду ли вы мне говорите. Если нет, то клянусь жизнью фараона, вы – шпионы!17И он отдал их всех под стражу на три дня.18На третий день Иосиф сказал им: – Сделайте, что я скажу, и будете жить, потому что я боюсь Бога.19Если вы честные люди, пусть один из вас останется здесь в темнице, а остальные пойдут и отнесут зерно вашим голодающим семьям.20Но вы должны привести ко мне вашего младшего брата, чтобы ваши слова подтвердились и вы остались в живых. Так они и сделали.21Они сказали друг другу: – Ясно, что мы терпим наказание за нашего брата. Мы видели его отчаяние, когда он умолял нас, но мы не стали слушать, и вот нас постигла эта беда.22Рувим ответил: – Я же говорил вам – не грешите против мальчика, но вы не послушали! Теперь наступает расплата за его кровь.23Они и не думали, что Иосиф понимает их, потому что он говорил с ними через переводчика.24Он отвернулся от них и заплакал, потом снова повернулся и заговорил с ними. Он взял от них Симеона и связал его у них на глазах.
Возвращение в Ханаан
25Иосиф приказал наполнить их сумки зерном, положить серебро каждого из них обратно ему в мешок и дать им запасов на дорогу; так и было исполнено.26Они погрузили зерно на ослов и отправились в путь.27Когда они остановились на ночлег, один из них развязал мешок, чтобы взять корм для осла, и увидел в отверстии мешка свое серебро.28– Мое серебро вернулось! – сказал он братьям. – Вот оно, в моем мешке. Сердце у них замерло; они в страхе повернулись друг к другу и сказали: – Что это сделал с нами Бог?29Придя к своему отцу Иакову в землю Ханаана, они рассказали ему обо всем, что с ними случилось. Они сказали:30– Человек, который правит той землей, говорил с нами сурово и принял нас за шпионов.31Но мы сказали ему: «Мы честные люди, не шпионы.32Нас было двенадцать братьев, сыновей одного отца. Одного больше нет, а младший сейчас с отцом в Ханаане».33Тогда человек, который правит той землей, сказал нам: «Вот как я узнаю, честные вы люди или нет: оставьте одного брата здесь со мной, возьмите еды для ваших голодающих семей и идите своей дорогой;34но приведите ко мне вашего младшего брата – так я узнаю, что вы не шпионы, а честные люди. Тогда я отдам вам вашего брата и позволю торговать[1] в этой земле».35Разбирая мешки, каждый обнаружил там свой узелок с серебром. Увидев серебро, и они, и их отец испугались.36Иаков сказал им: – Вы лишили меня детей. Иосифа больше нет, и Симеона больше нет, а теперь вы хотите взять Вениамина. Все обернулось против меня!37Рувим сказал отцу: – Предай смерти обоих моих сыновей, если я не приведу его назад к тебе. Поручи его моей заботе, и я приведу его обратно.38Но Иаков ответил: – Мой сын не пойдет туда с тобой; его брат мертв, он остался один. Если в пути с ним случится беда, то этой скорбью вы сведете мою седую голову в мир мертвых[2]. (Быт 44:29; Быт 44:31)
1А когато Яков видя, че в Египет се намира жито, каза на синовете си: Защо се гледате един друг? (Деян 7:12)2Каза още: Ето, чух, че в Египет има жито; слезте там и ни купете от там, за да живеем и да не измрем. (Быт 43:8; Пс 118:17; Ис 38:1)3Тогава десетимата Йосифови братя слязоха да купят жито от Египет.4А Яков не изпрати Вениамин, Йосифовия брат, заедно с братята; защото казваше: Да не би да му се случи нещастие. (Быт 42:38)5И така, между онези, които идваха, дойдоха и синовете на Израил да купят, защото имаше глад и в Ханаанската земя. (Деян 7:11)6А понеже Йосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше на всички хора от онази земя, затова братята на Йосиф, като дойдоха, му се поклониха с лицата си до земята. (Быт 37:7; Быт 41:41)7А Йосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори като чужд на тях, говореше им грубо и им каза: Откъде идвате? А те отговориха: От Ханаанската земя, за да купим храна.8(А при все че Йосиф позна братята си, те не го познаха.)9Тогава Йосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, им каза: Вие сте шпиони; дошли сте да търсите слабите места на тази земя. (Быт 37:5; Быт 37:9)10А те му отвърнаха: Не, господарю, слугите ти дойдоха да си купят храна.11Ние всички сме синове на един човек, честни хора сме, слугите ти не са шпиони.12Но той им каза: Не, дошли сте да търсите слабите места на земята.13А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; най-младият е днес при баща ни, а единия го няма. (Быт 37:30; Быт 44:20; Плач 5:7)14И Йосиф им каза: Това е, което имах пред вид, когато казах: Шпиони сте.15Ето как ще бъдете изпитани: Заклевам се в името на фараона[1], няма да излезете оттук, ако не дойде и по-младият ви брат тук. (1Цар 1:26; 1Цар 17:55)16Пратете един от вас да доведе брат ви; а вие ще останете затворени, докато се проверят думите ви, дали говорите истината; и ако не, заклевам се в името на фараона, наистина вие сте шпиони.17И ги постави под стража за три дни.18А на третия ден Йосиф им каза: Това направете и ще живеете, защото аз се боя от Бога: (Лев 25:43; Неем 5:15)19Ако сте честни, нека остане един от вашите братя в къщата, в която сте пазени; вие идете, закарайте жито за гладните си домове[2],20пък ми доведете най-младия си брат; така ще се докаже, че думите ви са истина, и вие няма да умрете. И направиха така. (Быт 42:34; Быт 43:5; Быт 44:23)21Те си казаха един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, че видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна това бедствие. (Иов 36:8; Иов 36:9; Прит 21:13; Ос 5:15; Мф 7:2)22А Рувим им отговори: Не ви ли говорих тези думи: Не съгрешавайте против детето, но вие не послушахте. Затова вижте, кръвта му се изисква. (Быт 9:25; Быт 37:21; 3Цар 2:32; 2Пар 24:22; Пс 9:12; Лк 11:50; Лк 11:51)23А те не знаеха, че Йосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач.24И той се оттегли от тях и плака; после, като се върна при тях, им говори; и взе от тях Симеон и го върза пред очите им.
Йосифовите братя се връщат в Ханаан
25Тогава Йосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всеки в чувала му и да им дадат храна за из пътя; и така им направиха. (Мф 5:44; Рим 12:17; Рим 12:20; Рим 12:21)26А те натовариха житото на ослите си и си тръгнаха оттам.27Но когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на осела си, видя, че парите му бяха отгоре в чувала. (Быт 43:21)28И каза на братята си: Парите ми са върнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се ужасиха и те се обръщаха с трепет един към друг, и казваха: Какво е това, което ни стори Бог?29И като дойдоха при баща си Яков в Ханаанската земя, му разказаха всичко, което им се беше случило.30Казаха: Човекът, който е господар на онази земя, ни говори грубо и ни взе за хора, дошли да разузнават страната. (Быт 42:7)31Но ние му казахме: Честни хора сме, не сме шпиони;32дванадесет братя сме, синове на един баща[3]; единият се изгуби, а най-младият е днес при баща ни в Ханаанската земя.33И човекът, господарят на земята, ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от вашите братя при мен и вземете жито за гладните си домашни, и си идете, (Быт 42:15; Быт 42:19; Быт 42:20)34пък ми доведете най-младия си брат; тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще пусна брат ви, и вие ще търгувате в тази земя. (Быт 34:10)35А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възелът с парите беше в чувала му; и те, и баща им се уплашиха, като видяха възлите с парите си. (Быт 43:21)36Тогава баща им Яков каза: Вие ме оставихте без деца; Йосиф го няма, Симеон го няма, а искате и Вениамин да заведете; върху мене падна всичко това! (Быт 43:14)37А Рувим говореше на баща си: Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа.38Яков отвърна: Синът ми няма да слезе с вас, защото брат му умря и само той остана; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба. (Быт 37:33; Быт 37:35; Быт 42:4; Быт 42:13; Быт 44:28; Быт 44:29; Быт 44:31)