1Прошло два года, и фараону приснился сон: он стоял на берегу Нила,2и вот из реки поднялись семь коров – гладких и жирных – и стали пастись в тростниках.3Вслед за ними вышли из Нила другие семь коров – безобразных и тощих – и встали рядом с теми на берегу реки.4И безобразные, тощие коровы пожрали семь гладких, жирных коров. Тут фараон проснулся.5Он заснул вновь, и ему приснился другой сон: семь колосьев – здоровых и полных – росли на одном стебле.6Вслед за ними выросли еще семь колосьев – тощих и опаленных восточным ветром.7Тощие колосья проглотили семь здоровых, полных колосьев. Тут фараон проснулся: это был сон.8Утром его не оставляла тревога. Он созвал всех чародеев и мудрецов Египта и рассказал им свои сны, но никто не смог их истолковать.9Тогда главный виночерпий сказал фараону: – Теперь я вспоминаю, что провинился.10Однажды фараон разгневался на своих слуг и заключил меня и главного пекаря в доме начальника стражи.11И мне, и ему в одну и ту же ночь приснился сон, и каждый сон имел свое значение.12Там с нами был молодой еврей, слуга начальника стражи. Мы рассказали ему наши сны, и он истолковал их нам; каждому он дал свое толкование.13И как он истолковал, так все и вышло: меня возвратили на прежнюю службу, а того посадили на кол.14Фараон послал за Иосифом, и его спешно привели из темницы. Он подстригся, сменил одежду и предстал перед фараоном.15Фараон сказал Иосифу: – Мне приснился сон, и никто не может его истолковать. Но я слышал о тебе, что ты понимаешь сны и умеешь толковать их.16Иосиф ответил: – Не я, но Бог даст фараону ответ во благо.17Фараон сказал Иосифу: – Мне снилось, что я стою на берегу Нила,18и вдруг из реки поднялись семь коров, жирных и гладких, и стали пастись в тростниках.19Вслед за ними поднялись семь других коров – костлявых, худых и таких безобразных, каких я никогда прежде не видел во всей земле египетской.20Тощие, безобразные коровы пожрали семь жирных коров, которые вышли первыми.21Но это не пошло им впрок: они остались такими же безобразными, как и прежде. Тут я проснулся.22Потом я видел во сне семь колосьев на одном стебле, полных доброго зерна.23Вслед за ними выросли другие семь колосьев – сухие, тощие и опаленные восточным ветром.24Тощие колосья проглотили семь полных колосьев. Я рассказал чародеям, но никто не смог дать мне объяснение.25Иосиф сказал фараону: – Смысл обоих снов фараона один. Бог открыл фараону, что Он собирается сделать.26Семь хороших коров – это семь лет, и семь хороших колосьев – это семь лет; смысл тот же.27Семь худых, безобразных коров, которые пришли следом – это семь лет, и так же – семь тощих колосьев, опаленных восточным ветром – это семь лет голода.28Вот что я имел в виду, когда сказал фараону, что Бог открыл ему Свои замыслы.29В земле египетской наступают семь лет великого изобилия,30а за ними последуют семь лет голода, когда все изобилие в Египте будет забыто, и голод опустошит землю.31Прежнее изобилие забудется в этой земле из-за голода, который последует за ним, потому что голод будет жестокий.32А то, что сон повторился фараону дважды, означает, что Бог твердо определил это и вскоре исполнит Свой замысел.33Пусть же фараон найдет проницательного и мудрого человека и поставит его над землей Египта.34Пусть фараон назначит чиновников по всей стране, чтобы они собирали пятую часть урожая в Египте в те семь лет изобилия.35Пусть в те добрые годы они собирают все продовольствие, что поступает к ним, и пусть властью фараона запасают зерно и хранят его в городах.36Это продовольствие будет для страны про запас, чтобы страна не погибла в те семь лет голода, которые потом будут в Египте.
Иосиф назначается главным правителем Египта
37Фараон и все его приближенные одобрили этот план.38Фараон спросил своих приближенных: – Найдем ли мы еще такого, как этот человек, в котором Дух Бога?[1]39И фараон сказал Иосифу: – Раз Бог открыл тебе все это, значит, нет никого мудрее и проницательнее тебя.40Я ставлю тебя над моим домом, и весь мой народ будет слушаться твоих приказов. Только троном я буду выше тебя.41Фараон сказал Иосифу: – Смотри, я ставлю тебя над всей землей Египта.42Он снял с пальца свой перстень и надел на палец Иосифу, он одел его в одежды из тонкого полотна и повесил ему на шею золотую цепь.43Он велел возить его в колеснице как второго после себя[2] и кричать перед ним: «Дорогу!»[3] Так он поставил его над всей землей Египта.44Фараон сказал Иосифу: – Я фараон, но без твоего слова никто во всем Египте не посмеет и пальцем шевельнуть.45Он дал Иосифу имя Цафнат-Панеах[4] и отдал ему в жены Асенефу, дочь Потифера, жреца города Она[5]. И отправился Иосиф в путь по всей египетской земле[6]. (Быт 46:20)46Иосифу было тридцать лет, когда он поступил на службу к фараону, царю Египта. Он вышел от фараона и отправился в путь по всему Египту.47В семь лет изобилия земля приносила богатый урожай.48Иосиф собирал весь урожай тех семи лет изобилия в Египте и складывал его в городах; в каждом городе он складывал урожай с окрестных полей.49Собранного Иосифом зерна было как песка в море, и он перестал вести ему счет, потому что сосчитать его было невозможно.50Прежде чем пришли годы голода, у Иосифа родились два сына от Асенефы, дочери Потифера, жреца города Она.51Иосиф назвал своего первенца Манассия[7] и сказал: «Это потому, что Бог дал мне забыть все мои страдания и дом моего отца».52Второго сына он назвал Ефрем[8], сказав: «Это потому, что Бог сделал меня плодовитым в земле моего страдания».53Семь лет изобилия в Египте подошли к концу,54и начались семь лет голода, как Иосиф и предсказал. Голод был во всех других землях, только в земле Египта была пища.55Когда весь Египет начал голодать, люди взмолились к фараону о пище, и фараон сказал египтянам: – Идите к Иосифу и делайте, как он скажет.56Когда голод распространился по всей стране, Иосиф открыл склады[9] и стал продавать зерно египтянам, потому что голод в Египте был жестокий.57Из всех стран приходили в Египет, чтобы купить у Иосифа зерна, потому что по всему миру был жестокий голод.
1Като изминаха две години, фараонът сънува, че стоеше при Нил[1].2И, ето, седем крави, хубави и тлъсти, излизаха от реката и пасяха в тръстиката.3А след тях от реката излизаха други седем крави, грозни и мършави, и стояха при първите крави на речния бряг.4И грозните, мършавите крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава фараонът се пробуди.5А като заспа, сънува втори път; и, ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стъбло.6А след тях израснаха други седем класа, тънки и прегорели от източния вятър.7И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класове. А когато фараонът се събуди, разбра, че е било сън.8На сутринта духът му беше смутен; и така, той изпрати да му повикат всички влъхви и всички мъдреци в Египет и фараонът им разказа сънищата си, но нямаше кой да ги изтълкува на фараона. (Исх 7:11; Исх 7:22; Ис 29:14; Дан 1:20; Дан 2:1; Дан 2:2; Дан 4:5; Дан 4:7; Дан 4:19; Мф 2:1)9Тогава началникът на виночерпците говори на фараона: Днес се сещам, че съм виновен.10Фараонът беше се разгневил на слугите си и ме хвърли, мен и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите. (Быт 39:20; Быт 40:2; Быт 40:3)11И сънувахме двамата сънища в една и съща нощ; и всеки сън имаше отделно тълкуване. (Быт 40:5)12А заедно с нас там беше един млад евреин, слуга на началника на телохранителите; и като му разказахме, той ни разтълкува сънищата; на всеки от нас според съновидението му даде значението. (Быт 37:36; Быт 40:12)13И според както ни изтълкува, така и стана; мене той възстанови на службата ми, а него обеси. (Быт 40:22)14Тогава фараонът заповяда да повикат Йосиф и бързо го изведоха от тъмницата; той се обръсна, преоблече се и дойде при фараона. (1Цар 2:8; Пс 105:20; Пс 113:7; Пс 113:8; Дан 2:25)15И фараонът каза на Йосиф: Сънувах, но няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш. (Быт 41:12; Пс 25:14; Дан 5:16)16А Йосиф отговори на фараона: Не аз, Бог ще даде на фараона отговор с мир. (Быт 40:8; Дан 2:22; Дан 2:28; Дан 2:30; Дан 2:47; Дан 4:2; Деян 3:12; 2Кор 3:5)17Тогава фараонът каза на Йосиф: В съня си, ето, стоях край брега на Нил. (Быт 41:1)18И, ето, седем крави, тлъсти и хубави, излязоха от реката и пасяха в тръстиката.19А след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито по грозота никога не съм видял в цялата Египетска земя.20И мършавите, грозните крави изядоха първите седем тлъсти крави;21но пак, като ги изядоха, не се познаваше, че са ги изяли; а изгледът им беше така грозен, както и в началото. Тогава се пробудих.22После видях в съня си; и, ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стъбло.23А след тях израснаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър;24тънките класове погълнаха седемте добри класове. Разказах съня на влъхвите, но нямаше кой да ми го изтълкува. (Быт 41:8; Дан 4:7)25Тогава Йосиф каза на фараона: фараоновият сън е един; Бог е явил на фараона това, което скоро ще направи. (Откр 4:1)26Седемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един.27А седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни класове, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем години на глад. (4Цар 8:1)28Това е, което казах на фараона; Бог е явил на фараона това, което скоро ще направи. (Быт 41:25)29Ето, идат седем години на голямо плодородие по цялата Египетска земя. (Быт 41:47)30А след тях ще дойдат седем години на глад; цялото плодородие ще се забрави в Египетската земя, защото гладът ще опустоши земята. (Быт 41:54; Быт 47:13)31Няма да се познае плодородието на земята поради онзи глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък.32А това, че сънят се повтори на фараона два пъти, означава, че това е решено от Бога и че Бог скоро ще го извърши. (Чис 23:19; Ис 46:10; Ис 46:11)33И така, нека фараонът потърси умен и мъдър човек и нека го постави над египетската земя.34Нека фараонът направи това и нека постави надзиратели над земята; и в седемте плодородни години нека събере петата част от реколтата на Египетската земя. (Прит 6:6)35Нека съберат цялата храна на тези добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под фараоновата власт, за храна в градовете, и нека го пазят. (Быт 41:48)36И храната ще се запази за седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, за да не се опустоши земята от глада. (Быт 47:15; Быт 47:19)
Йосиф – управител на Египет
37Това нещо беше угодно на фараона и на всичките му служители. (Пс 105:19; Деян 7:10)38И фараонът каза на служителите си: Можем ли да намерим човек като този, в когото има Божия Дух? (Чис 27:18; Иов 32:8; Прит 2:6; Дан 4:8; Дан 4:18; Дан 5:11; Дан 5:14; Дан 6:3)39Тогава фараонът каза на Йосиф: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти.40Ти ще бъдеш над дома ми и целият ми народ ще слуша твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе. (Пс 105:21; Пс 105:22; Деян 7:10)41Фараонът каза още на Йосиф: Виж, поставям те над цялата Египетска земя. (Дан 6:3)42Тогава фараонът извади пръстена си от ръката си и го сложи на Йосифовата ръка, облече го в дрехи от висон и му окачи златно огърлие на шията. (Есф 3:10; Есф 8:2; Есф 8:8; Есф 8:15; Дан 5:7; Дан 5:29)43После нареди да го возят на втората колесница и викаха пред него: Коленичете! И така го постави над цялата Египетска земя. (Быт 42:6; Быт 45:8; Быт 45:26; Есф 6:9; Деян 7:10)44При това фараонът каза на Йосиф: Аз съм владетел[2], но без тебе никой няма да вдигне ръка или крак по цялата Египетска земя.45И фараонът нарече Йосиф Цафнат-панеах[3] и му даде за жена Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. След това Йосиф излезе на обиколка в Египетската земя.
Изпълнение на фараоновия сън
46Йосиф беше на тридесет години, когато стоя пред Египетския цар фараон; и като се отдалечи от лицето на фараона, Йосиф обиколи цялата Египетска земя. (1Цар 16:21; 3Цар 12:6; 3Цар 12:8; Дан 1:19)47И през седемте години на плодородие земята роди преизобилно.48Йосиф събра цялата храна от тези седем години, които бяха настанали в Египетската земя, и складира храната в градовете; във всеки град прибра храната от околните му ниви.49Йосиф събра твърде много жито, колкото морския пясък, така че престана да го мери; защото беше без мяра. (Быт 22:17; Суд 7:12; 1Цар 13:5; Пс 78:27)50А преди да настъпят годините на глада, на Йосиф се родиха двама сина, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. (Быт 46:20; Быт 48:5)51Йосиф наименува първородния Манасия[4], защото си казваше: Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом.52А втория наименува Ефрем[5], защото си казваше: Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми. (Быт 49:22)53А като се изминаха седемте години на плодородие, които бяха настанали в Египетската земя,54настъпиха седемте години на глад, според както Йосиф беше казал; и настана глад по всички околни страни, а по цялата Египетска земя имаше хляб. (Быт 41:30; Пс 105:16; Деян 7:11)55Защото, когато цялата Египетска земя огладня и народът извика към фараона за хляб, фараонът каза на всички египтяни: Идете при Йосиф и каквото ви каже, направете.56(А гладът беше по цялата страна.) И така, Йосиф отвори всички житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по Египетската земя. (Быт 42:6; Быт 47:14; Быт 47:24)57И от всички страни идваха в Египет при Йосиф да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата страна. (Втор 9:28)