Бытие 42

Новый Русский Перевод

от Biblica
1 Когда Иаков узнал, что в Египте есть зерно, он сказал сыновьям: – Что вы смотрите друг на друга? –2 и продолжил: – Я слышал, что в Египте есть зерно. Идите и купите его там для нас, чтобы мы выжили и не погибли.3 Десять братьев Иосифа отправились в Египет, чтобы купить зерна,4 но Вениамина, брата Иосифа, Иаков не отпустил с остальными, потому что он сказал: – Вдруг с ним случится беда.5 Так среди многих других и сыновья Израиля пришли покупать зерно, потому что в земле Ханаана был голод.6 Иосиф правил всей страной; он и продавал зерно народу по всему Египту, и когда братья Иосифа пришли, они поклонились ему до земли.7 Как только Иосиф увидел братьев, он сразу узнал их, но притворился незнакомцем и заговорил с ними сурово. – Откуда вы пришли? – спросил он. – Из земли Ханаана, чтобы купить еды, – ответили они.8 Иосиф узнал своих братьев, но они не узнали его.9 Он вспомнил свои сны про них и сказал: – Вы – шпионы! Вы пришли высмотреть уязвимые места в нашей земле.10 – Что ты, господин, – ответили они, – твои рабы пришли купить еды.11 Мы все сыновья одного отца. Твои рабы честные люди, не шпионы.12 Он сказал им: – Нет, вы пришли высмотреть, где в нашей земле уязвимые места.13 Но они ответили: – Рабов твоих было двенадцать братьев, сыновей одного отца, который живет в земле Ханаана. Младший и сейчас с отцом, а одного больше нет.14 Иосиф сказал им: – Я же сказал, что вы – шпионы!15 И вот как я вас проверю: клянусь жизнью фараона, вы не уйдете отсюда, пока не придет сюда ваш младший брат.16 Пошлите одного из вас за братом, а остальные будут сидеть в темнице. Так я проверю ваши слова – правду ли вы мне говорите. Если нет, то клянусь жизнью фараона, вы – шпионы!17 И он отдал их всех под стражу на три дня.18 На третий день Иосиф сказал им: – Сделайте, что я скажу, и будете жить, потому что я боюсь Бога.19 Если вы честные люди, пусть один из вас останется здесь в темнице, а остальные пойдут и отнесут зерно вашим голодающим семьям.20 Но вы должны привести ко мне вашего младшего брата, чтобы ваши слова подтвердились и вы остались в живых. Так они и сделали.21 Они сказали друг другу: – Ясно, что мы терпим наказание за нашего брата. Мы видели его отчаяние, когда он умолял нас, но мы не стали слушать, и вот нас постигла эта беда.22 Рувим ответил: – Я же говорил вам – не грешите против мальчика, но вы не послушали! Теперь наступает расплата за его кровь.23 Они и не думали, что Иосиф понимает их, потому что он говорил с ними через переводчика.24 Он отвернулся от них и заплакал, потом снова повернулся и заговорил с ними. Он взял от них Симеона и связал его у них на глазах.25 Иосиф приказал наполнить их сумки зерном, положить серебро каждого из них обратно ему в мешок и дать им запасов на дорогу; так и было исполнено.26 Они погрузили зерно на ослов и отправились в путь.27 Когда они остановились на ночлег, один из них развязал мешок, чтобы взять корм для осла, и увидел в отверстии мешка свое серебро.28 – Мое серебро вернулось! – сказал он братьям. – Вот оно, в моем мешке. Сердце у них замерло; они в страхе повернулись друг к другу и сказали: – Что это сделал с нами Бог?29 Придя к своему отцу Иакову в землю Ханаана, они рассказали ему обо всем, что с ними случилось. Они сказали:30 – Человек, который правит той землей, говорил с нами сурово и принял нас за шпионов.31 Но мы сказали ему: «Мы честные люди, не шпионы.32 Нас было двенадцать братьев, сыновей одного отца. Одного больше нет, а младший сейчас с отцом в Ханаане».33 Тогда человек, который правит той землей, сказал нам: «Вот как я узнаю, честные вы люди или нет: оставьте одного брата здесь со мной, возьмите еды для ваших голодающих семей и идите своей дорогой;34 но приведите ко мне вашего младшего брата – так я узнаю, что вы не шпионы, а честные люди. Тогда я отдам вам вашего брата и позволю торговать[1] в этой земле».35 Разбирая мешки, каждый обнаружил там свой узелок с серебром. Увидев серебро, и они, и их отец испугались.36 Иаков сказал им: – Вы лишили меня детей. Иосифа больше нет, и Симеона больше нет, а теперь вы хотите взять Вениамина. Все обернулось против меня!37 Рувим сказал отцу: – Предай смерти обоих моих сыновей, если я не приведу его назад к тебе. Поручи его моей заботе, и я приведу его обратно.38 Но Иаков ответил: – Мой сын не пойдет туда с тобой; его брат мертв, он остался один. Если в пути с ним случится беда, то этой скорбью вы сведете мою седую голову в мир мертвых[2]. (Быт 44:29; Быт 44:31)

Бытие 42

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 А когато Яков видя, че в Египет се намира жито, каза на синовете си: Защо се гледате един друг? (Деян 7:12)2 Каза още: Ето, чух, че в Египет има жито; слезте там и ни купете от там, за да живеем и да не измрем. (Быт 43:8; Пс 118:17; Ис 38:1)3 Тогава десетимата Йосифови братя слязоха да купят жито от Египет.4 А Яков не изпрати Вениамин, Йосифовия брат, заедно с братята; защото казваше: Да не би да му се случи нещастие. (Быт 42:38)5 И така, между онези, които идваха, дойдоха и синовете на Израил да купят, защото имаше глад и в Ханаанската земя. (Деян 7:11)6 А понеже Йосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше на всички хора от онази земя, затова братята на Йосиф, като дойдоха, му се поклониха с лицата си до земята. (Быт 37:7; Быт 41:41)7 А Йосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори като чужд на тях, говореше им грубо и им каза: Откъде идвате? А те отговориха: От Ханаанската земя, за да купим храна.8 (А при все че Йосиф позна братята си, те не го познаха.)9 Тогава Йосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, им каза: Вие сте шпиони; дошли сте да търсите слабите места на тази земя. (Быт 37:5; Быт 37:9)10 А те му отвърнаха: Не, господарю, слугите ти дойдоха да си купят храна.11 Ние всички сме синове на един човек, честни хора сме, слугите ти не са шпиони.12 Но той им каза: Не, дошли сте да търсите слабите места на земята.13 А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; най-младият е днес при баща ни, а единия го няма. (Быт 37:30; Быт 44:20; Плач 5:7)14 И Йосиф им каза: Това е, което имах пред вид, когато казах: Шпиони сте.15 Ето как ще бъдете изпитани: Заклевам се в името на фараона[1], няма да излезете оттук, ако не дойде и по-младият ви брат тук. (1Цар 1:26; 1Цар 17:55)16 Пратете един от вас да доведе брат ви; а вие ще останете затворени, докато се проверят думите ви, дали говорите истината; и ако не, заклевам се в името на фараона, наистина вие сте шпиони.17 И ги постави под стража за три дни.18 А на третия ден Йосиф им каза: Това направете и ще живеете, защото аз се боя от Бога: (Лев 25:43; Неем 5:15)19 Ако сте честни, нека остане един от вашите братя в къщата, в която сте пазени; вие идете, закарайте жито за гладните си домове[2],20 пък ми доведете най-младия си брат; така ще се докаже, че думите ви са истина, и вие няма да умрете. И направиха така. (Быт 42:34; Быт 43:5; Быт 44:23)21 Те си казаха един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, че видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна това бедствие. (Иов 36:8; Иов 36:9; Прит 21:13; Ос 5:15; Мф 7:2)22 А Рувим им отговори: Не ви ли говорих тези думи: Не съгрешавайте против детето, но вие не послушахте. Затова вижте, кръвта му се изисква. (Быт 9:25; Быт 37:21; 3Цар 2:32; 2Пар 24:22; Пс 9:12; Лк 11:50; Лк 11:51)23 А те не знаеха, че Йосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач.24 И той се оттегли от тях и плака; после, като се върна при тях, им говори; и взе от тях Симеон и го върза пред очите им.25 Тогава Йосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всеки в чувала му и да им дадат храна за из пътя; и така им направиха. (Мф 5:44; Рим 12:17; Рим 12:20; Рим 12:21)26 А те натовариха житото на ослите си и си тръгнаха оттам.27 Но когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на осела си, видя, че парите му бяха отгоре в чувала. (Быт 43:21)28 И каза на братята си: Парите ми са върнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се ужасиха и те се обръщаха с трепет един към друг, и казваха: Какво е това, което ни стори Бог?29 И като дойдоха при баща си Яков в Ханаанската земя, му разказаха всичко, което им се беше случило.30 Казаха: Човекът, който е господар на онази земя, ни говори грубо и ни взе за хора, дошли да разузнават страната. (Быт 42:7)31 Но ние му казахме: Честни хора сме, не сме шпиони;32 дванадесет братя сме, синове на един баща[3]; единият се изгуби, а най-младият е днес при баща ни в Ханаанската земя.33 И човекът, господарят на земята, ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от вашите братя при мен и вземете жито за гладните си домашни, и си идете, (Быт 42:15; Быт 42:19; Быт 42:20)34 пък ми доведете най-младия си брат; тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще пусна брат ви, и вие ще търгувате в тази земя. (Быт 34:10)35 А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възелът с парите беше в чувала му; и те, и баща им се уплашиха, като видяха възлите с парите си. (Быт 43:21)36 Тогава баща им Яков каза: Вие ме оставихте без деца; Йосиф го няма, Симеон го няма, а искате и Вениамин да заведете; върху мене падна всичко това! (Быт 43:14)37 А Рувим говореше на баща си: Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа.38 Яков отвърна: Синът ми няма да слезе с вас, защото брат му умря и само той остана; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба. (Быт 37:33; Быт 37:35; Быт 42:4; Быт 42:13; Быт 44:28; Быт 44:29; Быт 44:31)