1Из всех диких зверей, которых создал Господь Бог, самым хитрым был змей. Он спросил женщину: – Правда ли Бог сказал: «Не ешьте ни с какого дерева в саду»?2Женщина ответила змею: – Мы можем есть плоды с деревьев сада,3но Бог сказал: «Не ешьте плодов с дерева, которое посередине сада, и не трогайте их, иначе вы умрете».4– Нет, вы не умрете, – сказал змей женщине.5– Просто Бог знает, что когда вы съедите их, ваши глаза откроются, и вы станете как Бог[1], познав добро и зло[2]. (Быт 3:22)6Тогда женщина увидела, что плод дерева был хорош в пищу и приятен на вид, и что дерево было желанно, как источник мудрости; и она взяла один из плодов и съела. Она дала плод и мужу, который был с ней, и он ел его.7Их глаза открылись, и они поняли, что наги; тогда они сшили себе повязки из листьев инжира.8Подул ветерок[3], и они услышали, как Господь Бог ходит[4] по саду. Адам и его жена спрятались от Господа Бога среди деревьев сада,9но Господь Бог воззвал к Адаму: – Где ты?10Адам ответил: – Я услышал Тебя[5] в саду и испугался, потому что я наг, вот я и спрятался.11Он спросил: – Кто сказал тебе, что ты наг? Ты ел плоды дерева, с которого Я запретил тебе есть?12Адам ответил: – Женщина, которую Ты дал мне, чтобы она была со мной, – это она дала мне плод с того дерева, и я съел его.13Тогда Господь Бог сказал женщине: – Что же ты сделала? Женщина ответила: – Змей обманул меня, вот я и ела.14Тогда Господь Бог сказал змею: – За то, что ты сделал это, проклят ты больше любого скота и всех диких зверей! Ты будешь ползать на брюхе, ты будешь есть прах во все дни твоей жизни.15Я положу вражду между тобой и женщиной и между твоим потомком и ее потомком[6]: он будет поражать тебя в голову, а ты будешь жалить его в пяту[7]. (Гал 4:4; 1Ин 3:8)16А женщине Он сказал: – Я мучительной сделаю беременность твою: в страдании ты будешь рожать детей. Ты будешь желать мужа, и он будет властвовать над тобою.17Адаму же Он сказал: – Так как ты послушался жены и съел плод с дерева, о котором Я велел тебе: «Не ешь от него», проклята из-за тебя земля: в тяжком труде ты будешь питаться от нее во все дни твоей жизни.18Она произрастит тебе колючки и сорняки, ты будешь питаться полевыми злаками.19В поте лица своего ты будешь есть свой хлеб, пока не вернешься в землю, из которой был взят; потому что ты – прах, и в прах ты вернешься.20Адам назвал свою жену Ева[8], потому что она стала матерью всех живущих.21Господь Бог сделал одежды из кожи и одел в них Адама и его жену.22Потом Господь Бог сказал: – Познав добро и зло, человек стал теперь как один из Нас. Нельзя, чтобы он протянул руку, и, сорвав плод также и с дерева жизни, съел его и стал жить вечно.23И Господь Бог изгнал его из сада Эдем, чтобы он трудился на земле, из которой был взят.24Изгнав человека, Он поставил на востоке от сада[9] Эдем херувимов[10] и вращающийся пламенный меч, чтобы охранять путь к дереву жизни.
1А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които ГОСПОД Бог беше създал. И тя каза на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината? (Мф 10:16; 2Кор 11:3; Откр 12:9; Откр 20:2)2Жената отговори на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем,3но от плода на дървото, което е сред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете. (Быт 2:17)4А змията каза на жената: Никак няма да умрете; (Быт 3:13; 2Кор 11:3; 1Тим 2:14)5но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото. (Быт 3:7; Деян 26:18)6И като видя жената, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желано, за да дава знание, взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея и яде и той. (Быт 3:12; Быт 3:17; 1Тим 2:14)7Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа и си направиха препаски. (Быт 2:25; Быт 3:5)8И при вечерния ветрец чуха гласа на ГОСПОДА Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на ГОСПОДА Бога между градинските дървета. (Иов 31:33; Иов 38:1; Иер 23:24; Ам 9:3)9Но ГОСПОД Бог повика човека и му каза: Къде си?10А той отговори: Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол; и се скрих. (Быт 2:25; Исх 3:6; 1Ин 3:20)11А Бог му каза: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?12И човекът отвърна: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото и ядох. (Быт 2:18; Иов 31:33; Прит 28:13)13И ГОСПОД Бог каза на жената: Какво е това, което си сторила? А жената отговори: Змията ме подмами и ядох. (Быт 3:4; 2Кор 11:3; 1Тим 2:14)14Тогава ГОСПОД Бог каза на змията: Понеже си сторила това, проклета да си между всеки вид добитък и между всички полски зверове; по корема си ще се влачиш и пръст ще ядеш през всички дни на живота си. (Ис 65:25; Мих 7:1)15Ще поставя и вражда между теб и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата. (Пс 132:11; Ис 7:14; Мих 5:3; Мф 1:23; Мф 1:25; Мф 3:7; Мф 13:38; Мф 23:33; Лк 1:31; Лк 1:34; Лк 1:35; Ин 8:44; Деян 13:10; Рим 16:20; Гал 4:4; Кол 2:15; Евр 2:14; 1Ин 3:8; 1Ин 5:5; Откр 12:7; Откр 12:17)16На жената каза: Ще ти увелича болките по време на бременността; с болки ще раждаш деца; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее. (Быт 4:7; Пс 48:6; Ис 13:8; Ис 21:3; Ин 16:21; 1Кор 11:3; 1Кор 14:34; Еф 5:22; 1Тим 2:11; 1Тим 2:12; 1Тим 2:15; Тит 2:5; 1Пет 3:1; 1Пет 3:5; 1Пет 3:6)17А на човека каза: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята заради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всички дни на живота си. (Быт 2:17; Быт 3:6; 1Цар 15:23; Иов 5:7; Еккл 1:2; Еккл 1:3; Еккл 2:23; Ис 24:5; Ис 24:6; Рим 8:20)18Тръни и бодили ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. (Иов 31:40; Пс 104:14)19С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш. (Быт 2:7; Иов 21:26; Иов 34:15; Пс 104:29; Еккл 1:13; Еккл 3:20; Еккл 12:7; Рим 5:12; 2Фес 3:10; Евр 9:27)20И човекът наименува жена си Ева[1], защото тя беше майка на всички живи.21И ГОСПОД Бог направи кожени дрехи на Адам и на жена му и ги облече.22И ГОСПОД Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не посегне да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, (Быт 2:9; Быт 3:5; Ис 19:12; Ис 47:12; Ис 47:13; Иер 22:23)23затова ГОСПОД Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която беше взет. (Быт 4:2; Быт 9:20)24Така Той изгони Адам; и постави на изток от Едемската градина херувимите и огнения меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота. (Быт 2:8; Пс 104:4; Евр 1:7)