Psalm 9

Neues Leben. Die Bibel

1 Für den Chorleiter: Ein Psalm Davids, zu singen nach der Melodie »Sterben für den Sohn«. 2 HERR, ich will dir von ganzem Herzen danken und von deinen Wundern erzählen. (Ps 26,7; Ps 86,12) 3 Ich will mich über dich freuen und deinen Namen loben, du Höchster. (Ps 66,2; Ps 92,2; Ps 104,34) 4 Meine Feinde fliehen, sie stürzen und kommen um vor dir. (Ps 27,2; Ps 56,10) 5 Denn dein Urteil fiel zu meinen Gunsten aus, von deinem Thron aus richtest du gerecht. (Ps 47,9; Ps 140,13; 1Petr 2,23) 6 Du hast den Völkern gedroht und die Bösen vernichtet, du hast ihre Namen für immer ausgelöscht. (Ps 69,29; Ps 119,21) 7 Meine Feinde sind am Ende, ihre Städte liegen für immer in Trümmern. Keiner erinnert sich mehr an ihre zerstörten Städte. (Ps 34,17; Ps 40,16) 8 Der HERR aber herrscht in Ewigkeit, von seinem Thron aus hält er Gericht. (Ps 10,16; Ps 89,15) 9 Er wird die Welt gerecht richten und in Gerechtigkeit über die Völker herrschen. (Ps 96,13) 10 Die Unterdrückten finden beim HERRN Zuflucht. In schweren Zeiten beschützt er sie. (Ps 18,3; Ps 37,39; Ps 59,10) 11 Die deinen Namen kennen, vertrauen auf dich, denn du, HERR, verlässt keinen, der dich sucht. (Ps 37,28; Ps 91,14; Ps 94,14) 12 Lobt den HERRN, der in Jerusalem^[1] wohnt. Erzählt der Welt von seinen Taten. (Ps 76,3; Ps 105,1) 13 Denn er, der jeden Mord rächt, steht den Hilflosen bei und vergisst ihren Hilferuf nicht. (1Mo 9,5; Ps 72,14) 14 HERR, hab Erbarmen mit mir. Sieh, wie ich durch die leide, die mich hassen. Entreiße mich aus der Gewalt des Todes, (Ps 30,4; Ps 38,20; Ps 86,13) 15 damit ich dich vor den Toren Jerusalems loben und mich über meine Rettung freuen kann. (Ps 13,6; Ps 20,6; Ps 35,9; Ps 51,14; Ps 106,2)

Ps 13,6Ps 20,6Ps 35,9Ps 51,14Ps 106,2

16 Die Völker sind in die Gruben gefallen, die sie anderen gegraben haben. Ihre eigenen Fallen wurden ihnen zum Verhängnis. (Ps 7,16; Ps 35,8) 17 Der HERR ist bekannt für seine Gerechtigkeit. Die Bösen haben sich in ihren eigenen Fallen verfangen. 18 Die Gottlosen müssen hinab zu den Toten^[2]. Das ist das Schicksal aller Völker, die Gott nicht achten! (Ps 49,15; Ps 50,22) 19 Denn die Armen werden nicht für immer vergessen, die Hoffnungen der Notleidenden werden nicht auf ewig verloren sein! (Ps 9,13; Ps 62,6; Ps 71,5) 20 Erhebe dich, HERR! Lass nicht zu, dass die Menschen zu mächtig werden! Die Völker sollen vor dir gerichtet werden! (4Mo 10,35; 2Chr 14,10) 21 Lass sie zittern vor Furcht, HERR, damit die Völker erkennen, dass sie Menschen sind. (Ps 62,10)

Верен

von Veren

1 ^[1] За първия певец. По музиката на Мут Лабен. Псалм на Давид. Ще Те славословя, ГОСПОДИ, от все сърце, ще разказвам за всичките Твои чудни дела. 2 Ще се радвам и ликувам в Теб, ще възпявам Името Ти, Всевишни, 3 когато враговете ми се върнат назад, паднат и погинат пред Твоето присъствие. 4 Защото Ти защити правото ми и делото ми, Ти си седнал на престола и съдиш справедливо. 5 Порицал си народите, погубил си безбожния, името им изличил си за вечни векове. 6 Врагът е унищожен, в развалини навеки; и унищожил си градове и споменът за тях загина. 7 Но ГОСПОД седи на Своя трон до века, приготвил е престола Си за съд, 8 и Той ще съди света справедливо, ще отсъди право за народите. 9 И ГОСПОД ще бъде прибежище на угнетените, прибежище във времена на скръб. 10 Които познават Твоето Име, ще се уповават на Теб, защото Ти, ГОСПОДИ, не си изоставил тези, които Те търсят. 11 Пейте псалми на ГОСПОДА, който обитава в Сион, възвестете делата Му между народите! 12 Защото Той търси сметка за кръв, помни загиналите, вика на страдащите не забравя. 13 Смили се над мен, ГОСПОДИ! Виж скръбта ми, причинена от онези, които ме мразят, Ти, който ме повдигаш от портите на смъртта, 14 за да разкажа за всички Твои хваления в портите на сионската дъщеря, да ликувам заради спасението Ти. 15 Народите затънаха в ямата, която направиха, кракът им се хвана в мрежата, която скриха. 16 ГОСПОД се е изявил, Той извършва съд. Безбожният се впримчва в делото на ръцете си. (Игаионвероятно: напътствие за междинно музикално изпълнение. Села.) 17 Безбожните ще се обърнат към Шеол, всички народи, които забравят Бога. 18 Защото сиромахът няма да бъде вечно забравен, нито надеждата на смирените ще загине навеки. 19 Стани, ГОСПОДИ, нека не надделява човек, нека бъдат съдени народите пред Теб. 20 Докарай върху тях страх, ГОСПОДИ, нека знаят народите, че са само хора! (Села.)