1Now Naomi had a relative on her husband’s side, a man of standing from the clan of Elimelek, whose name was Boaz.2And Ruth the Moabite said to Naomi, ‘Let me go to the fields and pick up the leftover grain behind anyone in whose eyes I find favour.’ Naomi said to her, ‘Go ahead, my daughter.’3So she went out, entered a field and began to glean behind the harvesters. As it turned out, she was working in a field belonging to Boaz, who was from the clan of Elimelek.4Just then Boaz arrived from Bethlehem and greeted the harvesters, ‘The Lord be with you!’ ‘The Lord bless you!’ they answered.5Boaz asked the overseer of his harvesters, ‘Who does that young woman belong to?’6The overseer replied, ‘She is the Moabite who came back from Moab with Naomi.7She said, “Please let me glean and gather among the sheaves behind the harvesters.” She came into the field and has remained here from morning till now, except for a short rest in the shelter.’8So Boaz said to Ruth, ‘My daughter, listen to me. Don’t go and glean in another field and don’t go away from here. Stay here with the women who work for me.9Watch the field where the men are harvesting, and follow along after the women. I have told the men not to lay a hand on you. And whenever you are thirsty, go and get a drink from the water jars the men have filled.’10At this, she bowed down with her face to the ground. She asked him, ‘Why have I found such favour in your eyes that you notice me – a foreigner?’11Boaz replied, ‘I’ve been told all about what you have done for your mother-in-law since the death of your husband – how you left your father and mother and your homeland and came to live with a people you did not know before.12May the Lord repay you for what you have done. May you be richly rewarded by the Lord, the God of Israel, under whose wings you have come to take refuge.’13‘May I continue to find favour in your eyes, my lord,’ she said. ‘You have put me at ease by speaking kindly to your servant – though I do not have the standing of one of your servants.’14At mealtime Boaz said to her, ‘Come over here. Have some bread and dip it in the wine vinegar.’ When she sat down with the harvesters, he offered her some roasted grain. She ate all she wanted and had some left over.15As she got up to glean, Boaz gave orders to his men, ‘Let her gather among the sheaves and don’t reprimand her.16Even pull out some stalks for her from the bundles and leave them for her to pick up, and don’t rebuke her.’17So Ruth gleaned in the field until evening. Then she threshed the barley she had gathered, and it amounted to about an ephah.[1]18She carried it back to town, and her mother-in-law saw how much she had gathered. Ruth also brought out and gave her what she had left over after she had eaten enough.19Her mother-in-law asked her, ‘Where did you glean today? Where did you work? Blessed be the man who took notice of you!’ Then Ruth told her mother-in-law about the one at whose place she had been working. ‘The name of the man I worked with today is Boaz,’ she said.20‘The Lord bless him!’ Naomi said to her daughter-in-law. ‘He has not stopped showing his kindness to the living and the dead.’ She added, ‘That man is our close relative; he is one of our guardian-redeemers.[2]’ (Le 25:25)21Then Ruth the Moabite said, ‘He even said to me, “Stay with my workers until they finish harvesting all my grain.” ’22Naomi said to Ruth her daughter-in-law, ‘It will be good for you, my daughter, to go with the women who work for him, because in someone else’s field you might be harmed.’23So Ruth stayed close to the women of Boaz to glean until the barley and wheat harvests were finished. And she lived with her mother-in-law.
1А Ноемин имаше един сродник на мъжа си, заможен човек от рода на Елимелех на име Вооз. (Ru 3:2; Ru 3:12; Ru 4:21; Mt 1:5)2И моавката Рут каза на Ноемин: Ще отида на нивата да събирам класове след онзи, чието благоволение придобия. Ноемин и отвърна: Иди, дъще моя. (Le 19:9; De 24:19)3Рут отиде и започна да събира класове в нивата след жътварите. И стана така, че тя попадна на нивата, която принадлежеше на Вооз, човек от рода на Елимелех.4И така, Вооз дойде от Витлеем и каза на жътварите: ГОСПОД с вас! Те му отговориха: ГОСПОД да те благослови! (Ps 129:7; Ps 129:8; Lu 1:28; 2Th 3:16)5Тогава Вооз каза на слугата си, настойника на жътварите: Чия е тази млада жена?6И слугата, настойникът на жътварите, му отговори: Тази млада жена е моавката, която се върна с Ноемин от Моавската земя. (Ru 1:22)7Дойде и ни помоли: Моля ви, позволете ми да бера и да събирам класове между снопите след жътварите. И така, тя се присъедини и остана тук от сутринта до сега с изключение на малка почивка вкъщи.8Тогава Вооз каза на Рут: Чуй ме, дъще моя! Не ходи да събираш класове на друга нива и не си отивай оттук, а остани при слугините ми.9Наблюдавай на коя нива ще отидат да жънат и ходи след тях. Аз съм наредил на жътварите да не те закачат; и когато си жадна, иди при съдовете и пий от водата, която работниците са донесли.10Рут падна по лице, поклони се до земята и му каза: Как придобих твоето благоволение, за да ме приемеш, въпреки че съм чужденка? (1Sa 25:23)11А Вооз и отговори: Разказаха ми всичко, което си направила за свекърва си след смъртта на мъжа си, как си оставила баща си и майка си, и родината си и си дошла между народ, който по-рано не си познавала. (Ru 1:14; Ru 1:16; Ru 1:17)12ГОСПОД да ти отплати за направеното добро и пълна награда да ти се даде от ГОСПОДА, Израилевия Бог, под Чиито крила си дошла да се подслониш. (Ru 1:16; 1Sa 24:10; Ps 17:8; Ps 36:7; Ps 57:1; Ps 63:7)13Тогава Рут каза: Нека да продължава твоето благоволение, господарю мой; понеже ти ме утеши и понеже се отнесе благосклонно към слугинята си, въпреки че не съм една от твоите слугини. (Ge 33:15; 1Sa 1:18; 1Sa 25:41)14Когато стана време за ядене, Вооз каза на Рут: Ела тук и яж от хляба, и натопи залъка си в оцета. И така, тя седна до жътварите; Вооз и подаде печена питка. И Рут яде, насити се и и остана от питката. (Ru 2:18)15А като стана да събира класове, Вооз заповяда на жътварите си: Между снопите нека събира класове; не я мъмрете!16Дори изваждайте по нещо за нея от ръкойките и го оставяйте. Не и забранявайте да го събира.17И така, Рут продължи да събира класове в нивата до вечерта. След това очука събраното и то беше около една ефа ечемик.18Тя взе ечемика и влезе в града. Свекърва и видя колко класове беше събрала; Рут извади и и даде храната, която беше останала, след като се беше наситила. (Ru 2:14)19Свекърва и каза: Къде събира днес класове? Къде работи? Благословен да бъде онзи, който те е приел. Рут обясни на свекърва си на чия нива беше работила: Името на човека, при когото работих днес, е Вооз. (Ru 2:10; Ps 41:1)20Ноемин каза на снаха си: Благословен да бъде от ГОСПОДА онзи, който не лиши от милостта си нито живите, нито умрелите. После добави: Този човек е от нашия род, наш близък сродник. (Ru 3:9; Ru 3:10; Ru 4:6; 2Sa 2:5; Job 29:13; Pr 17:17)21Рут, моавката, отговори: При това Вооз ми каза: Не се отделяй от работниците ми, докато не свърши цялата жътва.22Тогава Ноемин каза на снаха си: Добре е, дъще моя, че ще излизаш с неговите слугини, иначе може някой да те оскърби, ако отидеш на друга нива.23И така, Рут се присъедини към слугините на Вооз, за да бере класове, докато свърши ечемичната и пшеничната жътва. И Рут живееше със свекърва си.