For the director of music. For Jeduthun. A psalm of David.
1I said, ‘I will watch my ways and keep my tongue from sin; I will put a muzzle on my mouth while in the presence of the wicked.’2So I remained utterly silent, not even saying anything good. But my anguish increased;3my heart grew hot within me. While I meditated, the fire burned; then I spoke with my tongue:4‘Show me, Lord, my life’s end and the number of my days; let me know how fleeting my life is.5You have made my days a mere handbreadth; the span of my years is as nothing before you. Everyone is but a breath, even those who seem secure.[1]6‘Surely everyone goes around like a mere phantom; in vain they rush about, heaping up wealth without knowing whose it will finally be.7‘But now, Lord, what do I look for? My hope is in you.8Save me from all my transgressions; do not make me the scorn of fools.9I was silent; I would not open my mouth, for you are the one who has done this.10Remove your scourge from me; I am overcome by the blow of your hand.11When you rebuke and discipline anyone for their sin, you consume their wealth like a moth – surely everyone is but a breath.12‘Hear my prayer, Lord, listen to my cry for help; do not be deaf to my weeping. I dwell with you as a foreigner, a stranger, as all my ancestors were.13Look away from me, that I may enjoy life again before I depart and am no more.’
1За първия певец Едутун[1]. Давидов псалом. Казах: Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще имам юзда на устата си, докато е пред мене нечестивият. (2Ki 2:4; 2Ki 10:31; Ps 141:3; Col 4:5; Jas 3:2)2Станах ням и мълчалив, въздържах се да говоря и нямах спокойствие; и скръбта ми се раздвижваше. (Ps 38:13)3Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; докато размишлявах, пламна огън. Тогава проговорих с езика си, като казах: (Jer 20:9)4Научи ме, ГОСПОДИ, за кончината ми и за броя на дните ми – какъв е. Дай ми да зная колко съм кратковременен. (Ps 90:12; Ps 119:84)5Ето, направил си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе; (Ps 39:11; Ps 62:9; Ps 90:4; Ps 144:4)6наистина всеки човек, колкото здраво и да стои, е само лъх. (Села.) Наистина всеки човек ходи като сянка; наистина всяка нищожност го смущава; трупа съкровища, но не знае кой ще ги прибере. (Job 27:17; Ec 2:18; Ec 2:21; Ec 2:26; Ec 5:14; Lu 12:20; Lu 12:21; 1Co 7:31; Jas 4:14)7И сега, Господи, какво чакам? Надеждата ми е в Теб. (Ps 38:15)8Избави ме от всичките ми беззакония; недей ме прави за укор на безумния. (Ps 44:13; Ps 79:4)9Онемях, не си отворих устата, понеже Ти стори това. (Le 10:3; 2Sa 16:10; Job 2:10; Job 40:4; Job 40:5; Ps 38:13)10Отдалечи от мен удара Си; от поражението на ръката Ти изчезвам. (Job 9:34; Job 13:21)11Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх. (Села.) (Job 4:19; Job 13:28; Ps 39:5; Isa 50:9; Ho 5:12)12Послушай, ГОСПОДИ, молитвата ми и дай ухо на вика ми; не премълчавай при сълзите ми, защото съм странник пред Теб и пришълец, както всичките мои бащи. (Ge 47:9; Le 25:23; 1Ch 29:15; Ps 119:19; 2Co 5:6; Heb 11:13; 1Pe 1:17; 1Pe 2:11)13Остави ме да отдъхна, за да се съвзема, преди да си отида и да ме няма вече. (Job 10:20; Job 10:21; Job 14:5; Job 14:6; Job 14:10)