Sign in for free

Luke 2

New International Version

from Biblica
1 In those days Caesar Augustus issued a decree that a census should be taken of the entire Roman world. 2 (This was the first census that took place while[1] Quirinius was governor of Syria.) 3 And everyone went to their own town to register. 4 So Joseph also went up from the town of Nazareth in Galilee to Judea, to Bethlehem the town of David, because he belonged to the house and line of David. 5 He went there to register with Mary, who was pledged to be married to him and was expecting a child. 6 While they were there, the time came for the baby to be born, 7 and she gave birth to her firstborn, a son. She wrapped him in cloths and placed him in a manger, because there was no guest room available for them. 8 And there were shepherds living out in the fields near by, keeping watch over their flocks at night. 9 An angel of the Lord appeared to them, and the glory of the Lord shone around them, and they were terrified. 10 But the angel said to them, ‘Do not be afraid. I bring you good news that will cause great joy for all the people. 11 Today in the town of David a Saviour has been born to you; he is the Messiah, the Lord. 12 This will be a sign to you: you will find a baby wrapped in cloths and lying in a manger.’ 13 Suddenly a great company of the heavenly host appeared with the angel, praising God and saying, 14 ‘Glory to God in the highest heaven, and on earth peace to those on whom his favour rests.’ 15 When the angels had left them and gone into heaven, the shepherds said to one another, ‘Let’s go to Bethlehem and see this thing that has happened, which the Lord has told us about.’ 16 So they hurried off and found Mary and Joseph, and the baby, who was lying in the manger. 17 When they had seen him, they spread the word concerning what had been told them about this child, 18 and all who heard it were amazed at what the shepherds said to them. 19 But Mary treasured up all these things and pondered them in her heart. 20 The shepherds returned, glorifying and praising God for all the things they had heard and seen, which were just as they had been told. 21 On the eighth day, when it was time to circumcise the child, he was named Jesus, the name the angel had given him before he was conceived. 22 When the time came for the purification rites required by the Law of Moses, Joseph and Mary took him to Jerusalem to present him to the Lord 23 (as it is written in the Law of the Lord, ‘Every firstborn male is to be consecrated to the Lord’ ), (Ex 13:2; Ex 13:12) 24 and to offer a sacrifice in keeping with what is said in the Law of the Lord: ‘a pair of doves or two young pigeons’. (Le 12:8) 25 Now there was a man in Jerusalem called Simeon, who was righteous and devout. He was waiting for the consolation of Israel, and the Holy Spirit was on him. 26 It had been revealed to him by the Holy Spirit that he would not die before he had seen the Lord’s Messiah. 27 Moved by the Spirit, he went into the temple courts. When the parents brought in the child Jesus to do for him what the custom of the Law required, 28 Simeon took him in his arms and praised God, saying: 29 ‘Sovereign Lord, as you have promised, you may now dismiss[2] your servant in peace. 30 For my eyes have seen your salvation, 31 which you have prepared in the sight of all nations: 32 a light for revelation to the Gentiles, and the glory of your people Israel.’ 33 The child’s father and mother marvelled at what was said about him. 34 Then Simeon blessed them and said to Mary, his mother: ‘This child is destined to cause the falling and rising of many in Israel, and to be a sign that will be spoken against, 35 so that the thoughts of many hearts will be revealed. And a sword will pierce your own soul too.’ 36 There was also a prophet, Anna, the daughter of Penuel, of the tribe of Asher. She was very old; she had lived with her husband seven years after her marriage, 37 and then was a widow until she was eighty-four.[3] She never left the temple but worshipped night and day, fasting and praying. 38 Coming up to them at that very moment, she gave thanks to God and spoke about the child to all who were looking forward to the redemption of Jerusalem. 39 When Joseph and Mary had done everything required by the Law of the Lord, they returned to Galilee to their own town of Nazareth. 40 And the child grew and became strong; he was filled with wisdom, and the grace of God was on him. 41 Every year Jesus’ parents went to Jerusalem for the Festival of the Passover. 42 When he was twelve years old, they went up to the festival, according to the custom. 43 After the festival was over, while his parents were returning home, the boy Jesus stayed behind in Jerusalem, but they were unaware of it. 44 Thinking he was in their company, they travelled on for a day. Then they began looking for him among their relatives and friends. 45 When they did not find him, they went back to Jerusalem to look for him. 46 After three days they found him in the temple courts, sitting among the teachers, listening to them and asking them questions. 47 Everyone who heard him was amazed at his understanding and his answers. 48 When his parents saw him, they were astonished. His mother said to him, ‘Son, why have you treated us like this? Your father and I have been anxiously searching for you.’ 49 ‘Why were you searching for me?’ he asked. ‘Didn’t you know I had to be in my Father’s house?’[4] 50 But they did not understand what he was saying to them. 51 Then he went down to Nazareth with them and was obedient to them. But his mother treasured all these things in her heart. 52 And Jesus grew in wisdom and stature, and in favour with God and man. 

Holy Bible, New International Version ® (Anglicised), NIV TM
Copyright © 1979, 1984, 2011 by Biblica, Inc.
Used with permission. All rights reserved worldwide.

The “New International Version” is a trademark registered in the European Union Intellectual Property Office (EUIPO) and United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. The “NIV”, “Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Luke 2

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society
1 А в онези дни излезе заповед от Цезаря Август да се извърши преброяване по цялата земя. (Mt 1:18) 2 Това беше първото преброяване, откакто Квириний управляваше Сирия. (Ac 5:37) 3 И всички отиваха да се записват, всеки в своя град. 4 И така, отиде и Йосиф от Галилея, от град Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем (понеже той беше от дома и рода на Давид), (1Sa 16:1; 1Sa 16:4; Mt 1:16; Mt 2:1; Lu 1:27; Joh 7:42) 5 за да се запише с Мария, която беше сгодена за него и беше непразна. 6 И когато бяха там, дойде време да роди. 7 И роди първородния си Син, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата. (Mt 1:25) 8 А на същото място имаше овчари, които живееха в полето и стояха на нощна стража около стадото си. 9 И ангел от Господа застана пред тях и Господнята слава ги осия; и те се изплашиха много. (Lu 1:12) 10 Но ангелът им каза: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци. (Ge 12:3; Mt 28:19; Mr 1:15; Lu 2:31; Lu 2:32; Lu 24:47; Col 1:23) 11 Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос[1] Господ. (Isa 9:6; Mt 1:16; Mt 1:21; Mt 16:16; Lu 1:43; Ac 2:36; Ac 10:36; Php 2:11) 12 И това ще ви бъде знакът – ще намерите Младенец, повит и лежащ в ясли. 13 И внезапно заедно с ангела се яви множество небесно войнство, което хвалеше Бога с думите: (Ge 28:12; Ge 32:1; Ge 32:2; Ps 103:20; Ps 103:21; Ps 148:2; Da 7:10; Heb 1:14; Re 5:11) 14 Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение. (Isa 2:4; Isa 44:23; Isa 49:13; Isa 57:19; Mic 4:3; Lu 1:79; Lu 19:38; Joh 3:16; Ro 5:1; Eph 1:6; Eph 2:4; Eph 2:7; Eph 2:17; Eph 3:10; Eph 3:21; Col 1:20; 2Th 2:16; 1Jo 4:9; 1Jo 4:10; Re 5:13) 15 Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си казаха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, за да видим това, което е станало, както Господ ни изяви. 16 И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца, Който лежеше в яслите. 17 И като видяха, разказаха онова, което им беше известено за това Детенце. 18 И всички, които чуха, се учудиха на това, което овчарите им казаха. 19 А Мария пазеше всички тези думи и размишляваше за тях в сърцето си. (Ge 37:11; Lu 1:66; Lu 2:51) 20 И овчарите се върнаха, като славеха и хвалеха Бога за всичко, което бяха чули и видели, според както им беше казано. 21 След като се навършиха осем дни и трябваше да обрежат Детенцето, дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела, преди да е било заченато в утробата. (Ge 17:12; Le 12:3; Mt 1:21; Mt 1:25; Lu 1:31; Lu 1:59) 22 Като се навършиха и дните за очистването им според Моисеевия закон, занесоха Го в Йерусалим, за да Го представят пред Господа (Le 12:2; Le 12:6) 23 (както е писано в Господния закон, че „всяко първородно дете от мъжки пол ще бъде посветено на Господа“) (Ex 13:2; Ex 22:29; Ex 34:19; Nu 3:13; Nu 8:16; Nu 8:17; Nu 18:15) 24 и да принесат жертва „две гургулици и две гълъбчета“, според казаното в Господния закон. (Le 12:2; Le 12:6; Le 12:8) 25 И, ето, имаше в Йерусалим един човек на име Симеон; и този човек беше праведен и благочестив и чакаше утехата на Израил; и Святият Дух беше на него. (Isa 40:1; Mr 15:43; Lu 2:38; Lu 24:21) 26 На него беше открито от Святия Дух, че няма да види смърт, докато не види Господния Помазаник[2]. (Ps 89:48; Heb 11:5) 27 И по внушението на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха Детенцето Исус, за да направят за Него по разпоредбата на закона, (Mt 4:1) 28 той Го взе на ръцете си и благослови Бога: 29 Сега отпускаш, Владико, слугата Си в мир, според Своята дума. (Ge 46:30; Php 1:23) 30 Защото очите ми видяха спасението, (Ge 49:18; 1Sa 2:1; Ps 98:3; Isa 52:10; Lu 3:6) 31 което си приготвил пред лицето на всички народи, 32 светлина, която да просвещава народите, и слава на Твоя народ Израил. (Isa 9:2; Isa 42:6; Isa 49:6; Isa 60:1; Mt 4:16; Ac 13:47; Ac 28:28) 33 А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него. 34 И Симеон ги благослови и каза на майка Му Мария: Ето, това Детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израил и за белег, против който ще се говори. (Isa 8:14; Ho 14:9; Mt 21:44; Ro 9:32; Ro 9:33; 1Co 1:23; 1Co 1:24; 2Co 2:16; 1Pe 2:7; 1Pe 2:8) 35 Да! И на самата тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца. (Joh 19:25) 36 Имаше и една пророчица Анна, дъщеря на Фануил, от Асировото племе (тя беше в много напреднала възраст, като беше живяла с мъжа си седем години след девството си 37 и сега вдовица на около осемдесет и четири години), не се отделяше от храма, служейки на Бога с пост и молитва денем и нощем. (Ac 26:7; 1Ti 5:5) 38 И тя, като се приближи в същия час, благодареше на Бога и говореше за Него на всички, които очакваха освобождението[3] на Йерусалим. (Mr 15:43; Lu 2:25; Lu 24:21) 39 И като свършиха всичко, което беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет. 40 А Детенцето растеше, крепнеше и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат беше на Него. (Lu 1:80; Lu 2:52) 41 И родителите Му ходеха всяка година в Йерусалим за празника на Пасхата. (Ex 23:15; Ex 23:17; Ex 34:23; De 16:1; De 16:16) 42 И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха според обичая на празника 43 и като изкараха дните и се връщаха, Момчето Исус остана в Йерусалим, без да знаят родителите Му. 44 А те, понеже мислеха, че Той е с дружината от поклонници, изминаха един ден път, като Го търсиха между роднините и познатите си. 45 И като не Го намериха, върнаха се в Йерусалим и Го търсеха. 46 И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и им задаваше въпроси. 47 А всички, които Го слушаха, се учудваха на разума Му и на отговорите Му. (Mt 7:28; Mr 1:22; Lu 4:22; Lu 4:32; Joh 7:15; Joh 7:46) 48 И като Го видяха, смаяха се; и майка Му Му каза: Синко, защо постъпи така с нас? Ето, баща Ти и аз наскърбени Те търсихме. 49 А Той им каза: Защо Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да бъда на разположение на Своя Отец? (Joh 2:16) 50 А те не разбраха думите, които им каза. (Lu 9:45; Lu 18:34) 51 И Той слезе с тях и дойде в Назарет, и им се покоряваше. А майка Му пазеше всички тези неща в сърцето си. (Da 7:28; Lu 2:19) 52 А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците. (1Sa 2:26; Lu 2:40) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.