1After the death of Joshua, the Israelites asked the Lord, ‘Who of us is to go up first to fight against the Canaanites?’2The Lord answered, ‘Judah shall go up; I have given the land into their hands.’3The men of Judah then said to the Simeonites their fellow Israelites, ‘Come up with us into the territory allotted to us, to fight against the Canaanites. We in turn will go with you into yours.’ So the Simeonites went with them.4When Judah attacked, the Lord gave the Canaanites and Perizzites into their hands, and they struck down ten thousand men at Bezek.5It was there that they found Adoni-Bezek and fought against him, putting to rout the Canaanites and Perizzites.6Adoni-Bezek fled, but they chased him and caught him, and cut off his thumbs and big toes.7Then Adoni-Bezek said, ‘Seventy kings with their thumbs and big toes cut off have picked up scraps under my table. Now God has paid me back for what I did to them.’ They brought him to Jerusalem, and he died there.8The men of Judah attacked Jerusalem also and took it. They put the city to the sword and set it on fire.9After that, Judah went down to fight against the Canaanites living in the hill country, the Negev and the western foothills.10They advanced against the Canaanites living in Hebron (formerly called Kiriath Arba) and defeated Sheshai, Ahiman and Talmai.11From there they advanced against the people living in Debir (formerly called Kiriath Sepher).12And Caleb said, ‘I will give my daughter Aksah in marriage to the man who attacks and captures Kiriath Sepher.’13Othniel son of Kenaz, Caleb’s younger brother, took it; so Caleb gave his daughter Aksah to him in marriage.14One day when she came to Othniel, she urged him[1] to ask her father for a field. When she got off her donkey, Caleb asked her, ‘What can I do for you?’15She replied, ‘Do me a special favour. Since you have given me land in the Negev, give me also springs of water.’ So Caleb gave her the upper and lower springs.16The descendants of Moses’ father-in-law, the Kenite, went up from the City of Palms[2] with the people of Judah to live among the inhabitants of the Desert of Judah in the Negev near Arad.17Then the men of Judah went with the Simeonites their fellow Israelites and attacked the Canaanites living in Zephath, and they totally destroyed[3] the city. Therefore it was called Hormah.[4]18Judah also took[5] Gaza, Ashkelon and Ekron – each city with its territory.19The Lord was with the men of Judah. They took possession of the hill country, but they were unable to drive the people from the plains, because they had chariots fitted with iron.20As Moses had promised, Hebron was given to Caleb, who drove from it the three sons of Anak.21The Benjaminites, however, did not drive out the Jebusites, who were living in Jerusalem; to this day the Jebusites live there with the Benjaminites.22Now the tribes of Joseph attacked Bethel, and the Lord was with them.23When they sent men to spy out Bethel (formerly called Luz),24the spies saw a man coming out of the city and they said to him, ‘Show us how to get into the city and we will see that you are treated well.’25So he showed them, and they put the city to the sword but spared the man and his whole family.26He then went to the land of the Hittites, where he built a city and called it Luz, which is its name to this day.27But Manasseh did not drive out the people of Beth Shan or Taanach or Dor or Ibleam or Megiddo and their surrounding settlements, for the Canaanites were determined to live in that land.28When Israel became strong, they pressed the Canaanites into forced labour but never drove them out completely.29Nor did Ephraim drive out the Canaanites living in Gezer, but the Canaanites continued to live there among them.30Neither did Zebulun drive out the Canaanites living in Kitron or Nahalol, so these Canaanites lived among them, but Zebulun did subject them to forced labour.31Nor did Asher drive out those living in Akko or Sidon or Ahlab or Akzib or Helbah or Aphek or Rehob.32The Asherites lived among the Canaanite inhabitants of the land because they did not drive them out.33Neither did Naphtali drive out those living in Beth Shemesh or Beth Anath; but the Naphtalites too lived among the Canaanite inhabitants of the land, and those living in Beth Shemesh and Beth Anath became forced labourers for them.34The Amorites confined the Danites to the hill country, not allowing them to come down into the plain.35And the Amorites were determined also to hold out in Mount Heres, Aijalon and Shaalbim, but when the power of the tribes of Joseph increased, they too were pressed into forced labour.36The boundary of the Amorites was from Scorpion Pass to Sela and beyond.
1След смъртта на Исус израилтяните се допитаха до ГОСПОДА: Кое племе първо ще влезе в бой против ханаанците? (Nu 27:21; Jud 20:18)2ГОСПОД каза: Юда ще влезе в бой, ето, предадох земята в ръката му. (Ge 49:8)3Тогава Юда каза на брат си Симеон: Ела с мене в моята територия, за да воюваме против ханаанците, и аз ще отида с тебе в твоите предели. И Симеон отиде с него. (Jud 1:17)4И така, Юда отиде на бой; ГОСПОД предаде ханаанците и ферезейците в ръката им и те поразиха десет хиляди мъже от тях във Везек. (1Sa 11:8)5И намериха Адонивезек във Везек, воюваха против него и поразиха ханаанците и ферезейците.6А Адонивезек побегна, но те го подгониха и го хванаха, и отсякоха палците на ръцете и краката му.7Адонивезек каза: Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и краката си са събирали трохи под трапезата ми; Бог ме наказа със същото, което аз съм правил. И го доведоха в Йерусалим, където и умря. (Le 24:19; 1Sa 15:33; Jas 2:13)8Юдовите синове воюваха против Йерусалим и като го завладяха, поразиха го с острието на меча и опожариха града. (Jos 15:63)9След това Юдовите синове слязоха, за да воюват против ханаанците, които живееха в хълмистата страна, в земята Негев и в Шефела. (Jos 10:36; Jos 11:21; Jos 15:13)10Юда отиде на бой и против ханаанците, които живееха в Хеврон (а предишното име на Хеврон беше Кириат-арва), и убиха Сесай, Ахиман и Талмай; (Jos 14:15; Jos 15:13; Jos 15:14)11и оттам нападнаха жителите на Девир (а предишното име на Девир беше Кириат-сефер). (Jos 15:15)12Халев каза: Който порази Кириат-сефер и го превземе, на него ще дам дъщеря си Ахса за жена. (Jos 15:16; Jos 15:17)13Превзе го Готониил, син на Кенез, по-малкия брат на Халев; и той му даде дъщеря си Ахса за жена. (Jud 3:9)14И когато щеше да отиде при него, Готониил я накара да поиска от баща си земя. И така, като слезе от осела, Халев и каза: Какво ти е? (Jos 15:18; Jos 15:19)15А тя му отговори: Благослови ме; понеже си ми дал земя в Негев, дай ми и водни извори. И Халев и даде горните и долните извори. (Ge 33:11)16И потомците на кенееца, Моисеевия тъст, отидоха от Града на палмите, заедно с Юдовите синове, в Юдейската пустиня, която е на юг от Арад, и се заселиха сред местните жители. (Nu 10:32; Nu 21:1; De 34:3; Jud 4:11; Jud 4:17; 1Sa 15:6; 1Ch 2:55)17Тогава Юда отиде с брат си Симеон и поразиха ханаанците, които живееха в Сефат; и обрекоха града на изтребление; и градът бе наречен Орма. (Nu 21:3; Jos 19:4; Jud 1:3)18Юда завладя и Газа с околностите му, Аскалон с околностите му и Акарон с околностите му. (Jos 11:22)19ГОСПОД беше с Юда; и той изгони жителите на хълмистата страна, обаче не изгони жителите и на долината, защото имаха железни колесници. (Jos 17:16; Jos 17:18; Jud 1:2; 2Ki 18:7)20И дадоха Хеврон на Халев, както Моисей беше казал; и той изгони оттам тримата Енакими. (Nu 14:24; De 1:36; Jos 14:9; Jos 14:13; Jos 15:13; Jos 15:14)21А Вениаминовите синове не изгониха йевусейците, които населяваха Йерусалим, а йевусейците живееха в Йерусалим заедно с Вениаминовите синове, както живеят и до днес. (Jos 15:63; Jos 18:28)22Също и Йосифовите потомци, и те отидоха против Ветил; и ГОСПОД беше с тях. (Jos 2:1; Jos 7:2; Jud 1:19; Jud 18:2)23Йосифовите потомци пратиха съгледвачи да съгледат Ветил (а предишното име на града беше Луз). (Ge 28:19)24И съгледвачите видяха един човек, който излизаше от града, и му казаха: Покажи ни входа на града и ще те помилваме. (Jos 2:12; Jos 2:14)25Той им показа входа на града и те поразиха града с острието на меча, а човека оставиха да излезе с цялото си семейство.26И човекът отиде в Хетската земя, където и основа град и го нарече Луз, както е името му и до днес.27Манасия не изгони жителите на Ветсан и на селата му, нито на Таанах и на селата му, нито жителите на Дор и на селата му, нито жителите на Ивлеам и на селата му, нито жителите на Магедон и на селата му; но ханаанците настояваха да живеят в онази земя. (Jos 17:11)28А Израил, когато се укрепи, наложи на ханаанците данък, без напълно да ги изгони.29Нито Ефрем изгони ханаанците, които живееха в Гезер; а ханаанците живееха в Гезер между тях. (Jos 16:10; 1Ki 9:16)30Завулон също не изгони жителите на Китрон, нито жителите на Наалол; а ханаанците живееха между тях и бяха обложени с данък. (Jos 19:15)31Асир не изгони жителите на Акхо, нито жителите на Сидон, нито на Ахлав, нито на Ахзив, нито на Хелва, нито на Афек, нито на Роов; (Jos 19:24)32а Асировите синове живееха сред ханаанците, местните жители, защото не ги изгониха. (Ps 106:34; Ps 106:35)33Нефталим не изгони жителите на Ветсемес, нито жителите на Ветенат, а живееше сред ханаанците, местните жители; обаче жителите на Ветсемес и Ветенат му плащаха данък. (Jos 19:38; Jud 1:30; Jud 1:32)34И аморейците принудиха Дановите синове да се оттеглят в хълмистата страна и не им позволяваха да слизат в долината;35но аморейците настояваха да живеят в гората Ерес, в Еалон и в Саалвим. Но независимо от това Йосифовите потомци надделяха, така че онези бяха обложени с данък. (Jos 19:42)36А територията на аморейците беше от възвишението Акравим, от скалата и нагоре. (Nu 34:4; Jos 15:3)