1Early on the first day of the week, while it was still dark, Mary Magdalene went to the tomb and saw that the stone had been removed from the entrance.2So she came running to Simon Peter and the other disciple, the one Jesus loved, and said, ‘They have taken the Lord out of the tomb, and we don’t know where they have put him!’3So Peter and the other disciple started for the tomb.4Both were running, but the other disciple outran Peter and reached the tomb first.5He bent over and looked in at the strips of linen lying there but did not go in.6Then Simon Peter came along behind him and went straight into the tomb. He saw the strips of linen lying there,7as well as the cloth that had been wrapped round Jesus’ head. The cloth was still lying in its place, separate from the linen.8Finally the other disciple, who had reached the tomb first, also went inside. He saw and believed.9(They still did not understand from Scripture that Jesus had to rise from the dead.)10Then the disciples went back to where they were staying.
Jesus appears to Mary Magdalene
11Now Mary stood outside the tomb crying. As she wept, she bent over to look into the tomb12and saw two angels in white, seated where Jesus’ body had been, one at the head and the other at the foot.13They asked her, ‘Woman, why are you crying?’ ‘They have taken my Lord away,’ she said, ‘and I don’t know where they have put him.’14At this, she turned round and saw Jesus standing there, but she did not realise that it was Jesus.15He asked her, ‘Woman, why are you crying? Who is it you are looking for?’ Thinking he was the gardener, she said, ‘Sir, if you have carried him away, tell me where you have put him, and I will get him.’16Jesus said to her, ‘Mary.’ She turned towards him and cried out in Aramaic, ‘Rabboni!’ (which means ‘Teacher’).17Jesus said, ‘Do not hold on to me, for I have not yet ascended to the Father. Go instead to my brothers and tell them, “I am ascending to my Father and your Father, to my God and your God.” ’18Mary Magdalene went to the disciples with the news: ‘I have seen the Lord!’ And she told them that he had said these things to her.
Jesus appears to his disciples
19On the evening of that first day of the week, when the disciples were together, with the doors locked for fear of the Jewish leaders, Jesus came and stood among them and said, ‘Peace be with you!’20After he said this, he showed them his hands and side. The disciples were overjoyed when they saw the Lord.21Again Jesus said, ‘Peace be with you! As the Father has sent me, I am sending you.’22And with that he breathed on them and said, ‘Receive the Holy Spirit.23If you forgive anyone’s sins, their sins are forgiven; if you do not forgive them, they are not forgiven.’
Jesus appears to Thomas
24Now Thomas (also known as Didymus[1]), one of the Twelve, was not with the disciples when Jesus came.25So the other disciples told him, ‘We have seen the Lord!’ But he said to them, ‘Unless I see the nail marks in his hands and put my finger where the nails were, and put my hand into his side, I will not believe.’26A week later his disciples were in the house again, and Thomas was with them. Though the doors were locked, Jesus came and stood among them and said, ‘Peace be with you!’27Then he said to Thomas, ‘Put your finger here; see my hands. Reach out your hand and put it into my side. Stop doubting and believe.’28Thomas said to him, ‘My Lord and my God!’29Then Jesus told him, ‘Because you have seen me, you have believed; blessed are those who have not seen and yet have believed.’
The purpose of John’s gospel
30Jesus performed many other signs in the presence of his disciples, which are not recorded in this book.31But these are written that you may believe[2] that Jesus is the Messiah, the Son of God, and that by believing you may have life in his name.
1В първия ден на седмицата Мария Магдалена дойде на гроба сутринта, докато още беше тъмно, и видя, че камъкът е отвален от гроба. (Mt 28:1; Mr 16:1; Lu 24:1)2Затова се завтече и дойде при Симон Петър и при другия ученик, когото Исус обичаше, и им каза: Отнесли са Господа от гроба и не знаем къде са Го положили. (Joh 13:23; Joh 19:26; Joh 21:7; Joh 21:20; Joh 21:24)3И така, Петър и другият ученик излязоха и отидоха на гроба;4и двамата тичаха заедно, но другият ученик изпревари Петър и стигна пръв на гроба.5И като надникна, видя плащениците положени, но не влезе вътре. (Joh 19:40)6След него дойде Симон Петър и влезе в гроба; видя плащениците положени (Lu 24:12)7и кърпата, която беше на главата Му, не сложена при плащениците, а свита на отделно място. (Joh 11:44)8Тогава влезе другият ученик, който пръв стигна на гроба; и видя, и повярва.9Защото още не бяха разбрали Писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите. (Ps 16:10; Isa 53:11; Ac 2:25; Ac 13:34; Ac 13:35)10И така, учениците се върнаха пак у дома си.
Христос се явява на Мария Магдалена
11А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше; и така, както плачеше, надникна в гроба (Mt 28:1; Mt 28:9; Mr 16:5; Mr 16:9)12и видя двама ангели в бели дрехи, седнали там, където беше лежало тялото на Исус, единият откъм главата и другият откъм краката.13И те я попитаха: Жено, защо плачеш? Отговори им: Защото са отнесли моя Господ и не знам къде са Го положили.14Като каза това, тя се обърна и видя Исус, че стои, но не позна, че беше Той. (Mt 28:9; Mr 16:9; Lu 24:16; Lu 24:31; Joh 21:4)15Исус и каза: Жено, защо плачеш? Кого търсиш? Тя, като мислеше, че е градинарят, Му отговори: Господине, ако ти си Го изнесъл, кажи ми къде си Го положил и аз ще Го взема.16Исус и каза: Мария! Тя се обърна и Му каза на еврейски: Равуни! (Което значи „Учителю!“.)17Исус и каза: Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и им кажи: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог. (Ps 22:22; Ps 22:23; Mt 28:10; Joh 16:28; Eph 1:17; Heb 2:11)18Мария Магдалена дойде и извести на учениците, че е видяла Господа и че Той и казал това. (Mt 28:10; Lu 24:10)
Исус Христос се явява на апостолите в Йерусалим
19А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на стаята, където бяха събрани учениците, беше заключена поради страх от юдеите, Исус дойде, застана на средата и им каза: Мир вам! (Mt 28:16; Mr 16:14; Lu 24:36; Ac 13:31; 1Co 15:5; 1Co 15:7)20И като изрече това, им показа ръцете и ребрата Си. И учениците се зарадваха, като видяха Господа. (Joh 16:22)21И Исус пак им каза: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас. (Mt 28:18; Joh 17:18; Joh 17:19; 2Ti 2:2)22И като изрече това, духна върху тях и им каза: Приемете Святия Дух.23На които простите греховете, простени са им; на които задържите, задържани са. (Mt 16:19; Mt 18:18)
Исус Христос и Тома
24А Тома, един от дванадесетте, наречен Близнак, не беше с тях, когато бе идвал Исус. (Joh 11:16)25Затова другите ученици му казаха: Видяхме Господа. А той им отвърна: Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не сложа пръста си в раните от гвоздеите, и не сложа ръката си в ребрата Му, няма да повярвам. (Joh 19:34)26И след осем дни учениците Му пак бяха вътре; и Тома беше с тях. Исус дойде, когато вратите бяха заключени, застана на средата и каза: Мир вам!27Тогава каза на Тома: Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, и дай ръката си и я сложи в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. (1Jo 1:1)28Тома Му отговори: Господ мой и Бог мой!29Исус му каза: Понеже Ме видя, Тома, ти повярва; блажени онези, които, без да видят, са повярвали. (2Co 5:7; 1Pe 1:8)30А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са описани в тази книга. (Joh 21:25)31А това бе написано, за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име. (Lu 1:4; Joh 3:15; Joh 3:16; Joh 5:24; Ro 15:4; 1Pe 1:8; 1Pe 1:9)