1Zedekiah was twenty-one years old when he became king, and he reigned in Jerusalem for eleven years. His mother’s name was Hamutal daughter of Jeremiah; she was from Libnah.2He did evil in the eyes of the Lord, just as Jehoiakim had done.3It was because of the Lord’s anger that all this happened to Jerusalem and Judah, and in the end he thrust them from his presence. Now Zedekiah rebelled against the king of Babylon.4So in the ninth year of Zedekiah’s reign, on the tenth day of the tenth month, Nebuchadnezzar king of Babylon marched against Jerusalem with his whole army. They encamped outside the city and built siege works all around it.5The city was kept under siege until the eleventh year of King Zedekiah.6By the ninth day of the fourth month the famine in the city had become so severe that there was no food for the people to eat.7Then the city wall was broken through, and the whole army fled. They left the city at night through the gate between the two walls near the king’s garden, though the Babylonians[1] were surrounding the city. They fled towards the Arabah,[2]8but the Babylonian[3] army pursued King Zedekiah and overtook him in the plains of Jericho. All his soldiers were separated from him and scattered,9and he was captured. He was taken to the king of Babylon at Riblah in the land of Hamath, where he pronounced sentence on him.10There at Riblah the king of Babylon killed the sons of Zedekiah before his eyes; he also killed all the officials of Judah.11Then he put out Zedekiah’s eyes, bound him with bronze shackles and took him to Babylon, where he put him in prison till the day of his death.12On the tenth day of the fifth month, in the nineteenth year of Nebuchadnezzar king of Babylon, Nebuzaradan commander of the imperial guard, who served the king of Babylon, came to Jerusalem.13He set fire to the temple of the Lord, the royal palace and all the houses of Jerusalem. Every important building he burned down.14The whole Babylonian army, under the commander of the imperial guard, broke down all the walls around Jerusalem.15Nebuzaradan the commander of the guard carried into exile some of the poorest people and those who remained in the city, along with the rest of the craftsmen[4] and those who had deserted to the king of Babylon.16But Nebuzaradan left behind the rest of the poorest people of the land to work the vineyards and fields.17The Babylonians broke up the bronze pillars, the movable stands and the bronze Sea that were at the temple of the Lord and they carried all the bronze to Babylon.18They also took away the pots, shovels, wick trimmers, sprinkling bowls, dishes and all the bronze articles used in the temple service.19The commander of the imperial guard took away the basins, censers, sprinkling bowls, pots, lampstands, dishes and bowls used for drink offerings – all that were made of pure gold or silver.20The bronze from the two pillars, the Sea and the twelve bronze bulls under it, and the movable stands, which King Solomon had made for the temple of the Lord, was more than could be weighed.21Each pillar was eighteen cubits high and twelve cubits in circumference[5]; each was four fingers thick, and hollow.22The bronze capital on the top of one pillar was five cubits[6] high and was decorated with a network and pomegranates of bronze all around. The other pillar, with its pomegranates, was similar.23There were ninety-six pomegranates on the sides; the total number of pomegranates above the surrounding network was a hundred.24The commander of the guard took as prisoners Seraiah the chief priest, Zephaniah the priest next in rank and the three doorkeepers.25Of those still in the city, he took the officer in charge of the fighting men, and seven royal advisors. He also took the secretary who was chief officer in charge of conscripting the people of the land, sixty of whom were found in the city.26Nebuzaradan the commander took them all and brought them to the king of Babylon at Riblah.27There at Riblah, in the land of Hamath, the king had them executed. So Judah went into captivity, away from her land.28This is the number of the people Nebuchadnezzar carried into exile: in the seventh year, 3,023 Jews;29in Nebuchadnezzar’s eighteenth year, 832 people from Jerusalem;30in his twenty-third year, 745 Jews taken into exile by Nebuzaradan the commander of the imperial guard. There were 4,600 people in all.
Jehoiachin released
31In the thirty-seventh year of the exile of Jehoiachin king of Judah, in the year Awel-Marduk became king of Babylon, on the twenty-fifth day of the twelfth month, he released Jehoiachin king of Judah and freed him from prison.32He spoke kindly to him and gave him a seat of honour higher than those of the other kings who were with him in Babylon.33So Jehoiachin put aside his prison clothes and for the rest of his life ate regularly at the king’s table.34Day by day the king of Babylon gave Jehoiachin a regular allowance as long as he lived, till the day of his death.
1Седекия беше на двадесет и една година, когато се възцари, и царува единадесет години в Йерусалим; а името на майка му беше Амитала, дъщеря на Йеремия от Ливна. (2Ki 24:18)2Той върши зло пред ГОСПОДА, съвсем както беше направил Йоаким.3Защото от гнева на ГОСПОДА, който пламна против Йерусалим и Юда, докато ги отхвърли от лицето Си, стана, че Седекия въстана против вавилонския цар.4И така, в деветата година на Седекиевото царуване, в десетия месец, на десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор дойде, той и цялата му войска, против Йерусалим и като разположи стана си против него, издигнаха укрепления наоколо против него; (2Ki 25:1; Jer 39:1; Zec 8:19)5и градът бе обсаден до единадесетата година на цар Седекия.6А в четвъртия месец, на деветия ден от месеца, когато гладът се усили в града, така че нямаше хляб за народа на мястото,7в градската стена бе отворен пролом, поради което всичките военни мъже побегнаха, като излязоха от града през нощта през пътя на портата, която е между двете стени, при царската градина (а халдейците бяха близо до града), и отидоха по пътя за полето.8А халдейската войска преследва царя и стигна Седекия в йерихонските полета. И цялата му войска се разбяга от него.9Хванаха царя и го заведоха при вавилонския цар в Ривла, в земята Емат; и той издаде присъда над него, т. е. (Jer 32:4)10вавилонският цар закла синовете на Седекия пред очите му; закла в Ривла и всички Юдейски началници; (Eze 12:13)11избоде очите на Седекия и като го стегна в окови, вавилонският цар го заведе във Вавилон и го хвърли в тъмница, където Седекия остана до деня на смъртта си.12А в петия месец, на деветия ден от месеца, в деветнадесетата година на вавилонския цар Навуходоносор в Йерусалим дойде началникът на телохранителите Навузардан, служител на вавилонския цар, (Jer 39:9; Jer 52:29; Zec 7:5; Zec 8:19)13и изгори ГОСПОДНИЯ дом и царския дворец; дори всички къщи в Йерусалим, т. е. всяка голяма къща, изгори с огън.14А цялата халдейска войска, която беше с началника на телохранителите, събори всички стени около Йерусалим.15Тогава началникът на телохранителите Навузардан отведе в плен някои от по-бедните на народа и останалите от народа, които бяха оцелели в града, и бежанците, които прибегнаха при вавилонския цар, както и останалото множество. (Jer 39:8; Jer 39:9)16Обаче началникът на телохранителите Навузардан остави някои от най-бедните в земята за лозари и земеделци.17А медните стълбове, които бяха в ГОСПОДНИЯ дом, и подножията и медното море, които бяха в ГОСПОДНИЯ дом, халдейците изпочупиха и пренесоха цялата им мед във Вавилон; (1Ki 7:15; 1Ki 7:23; 1Ki 7:27; 1Ki 7:50; Jer 27:19)18отнесоха и котлите, лопатите, щипците, легените, тамянниците и всички медни прибори, с които се извършваше службата. (Ex 27:3; 2Ki 25:14)19Началникът на телохранителите отнесе и блюдата, кадилниците и тасовете, котлите и светилниците, лъжиците и чашите – каквото беше златно като злато и каквото сребърно като сребро.20Колкото до двата стълба, едното море и дванадесетте медни телета, които бяха вместо подножия, които цар Соломон беше направил за ГОСПОДНИЯ дом, медта на всички тези вещи превишаваше всяко тегло[1]; (1Ki 7:47)21а за тези стълбове – височината на единия стълб беше осемнадесет лакти и окръжността му се измерваше с връв от дванадесет лакти; и дебелината му беше четири пръста; той беше кух; (1Ki 7:15; 2Ki 25:17; 2Ch 3:15)22и върху него имаше меден капител; а височината на единия капител беше пет лакти; и върху капитела наоколо имаше мрежа и нарове, всичките медни. Подобни на тези бяха мерките и на втория стълб с наровете.23Имаше двадесет и шест нарове на четирите страни; всички нарове, които бяха върху мрежата наоколо, бяха сто. (1Ki 7:20)24Началникът на телохранителите взе и първосвещеника Сарайя, и втория свещеник Софония, и тримата вратари; (2Ki 25:18; Jer 21:1; Jer 29:25)25и от града взе един евнух, който беше надзирател на военните мъже, и седем мъже от имащите достъп до царя[2], които бяха намерени в града, и секретаря на военачалника, който събираше войски от народа на земята, и шестдесет мъже от народа на земята, които се намираха в града;26и като ги взе, началникът на телохранителите Навузардан ги заведе при вавилонския цар в Ривла.27И вавилонският цар ги порази и ги уби в Ривла, в земята Емат. Така Юда беше закаран в плен от земята си.28А ето народа, който Навуходоносор плени: в седмата година – три хиляди двадесет и трима юдеи; (2Ki 24:2; 2Ki 24:12; 2Ki 24:14; Jer 39:9; Jer 52:12)29в осемнадесетата година на Навуходоносор той плени от Йерусалим осемстотин тридесет и двама души;30а в двадесет и третата година на Навуходоносор началникът на телохранителите Навузардан плени от юдеите седемстотин четиридесет и пет души; всички те бяха четири хиляди и шестстотин души.31А в тридесет и седмата година от пленяването на Юдейския цар Йоахин[3], в дванадесетия месец, на двадесет и петия ден от месеца, вавилонският цар Евал-меродах, в годината на възцаряването си, възвиси главата на Юдейския цар Йоахин и го извади от тъмницата; (Ge 40:13; Ge 40:20; 2Ki 25:27)32и говори любезно с него, постави неговия престол по-горе от престола на царете, които бяха с него във Вавилон,33и смени тъмничните му дрехи; и Йоахин се хранеше винаги пред него през всички дни на живота си. (2Sa 9:13)34А колкото до храната му, даваха му постоянна храна от вавилонския цар, ежедневен дял през всички дни на живота му, дори до деня на смъртта му.