1In the fourteenth year of King Hezekiah’s reign, Sennacherib king of Assyria attacked all the fortified cities of Judah and captured them.2Then the king of Assyria sent his field commander with a large army from Lachish to King Hezekiah at Jerusalem. When the commander stopped at the aqueduct of the Upper Pool, on the road to the Launderer’s Field,3Eliakim son of Hilkiah the palace administrator, Shebna the secretary, and Joah son of Asaph the recorder went out to him.4The field commander said to them, ‘Tell Hezekiah: ‘ “This is what the great king, the king of Assyria, says: on what are you basing this confidence of yours?5You say you have counsel and might for war – but you speak only empty words. On whom are you depending, that you rebel against me?6Look, I know you are depending on Egypt, that splintered reed of a staff, which pierces the hand of anyone who leans on it! Such is Pharaoh king of Egypt to all who depend on him.7But if you say to me, ‘We are depending on the Lord our God’ – isn’t he the one whose high places and altars Hezekiah removed, saying to Judah and Jerusalem, ‘You must worship before this altar’?8‘ “Come now, make a bargain with my master, the king of Assyria: I will give you two thousand horses – if you can put riders on them!9How then can you repulse one officer of the least of my master’s officials, even though you are depending on Egypt for chariots and horsemen[1]?10Furthermore, have I come to attack and destroy this land without the Lord? The Lord himself told me to march against this country and destroy it.” ’11Then Eliakim, Shebna and Joah said to the field commander, ‘Please speak to your servants in Aramaic, since we understand it. Don’t speak to us in Hebrew in the hearing of the people on the wall.’12But the commander replied, ‘Was it only to your master and you that my master sent me to say these things, and not to the people sitting on the wall – who, like you, will have to eat their own excrement and drink their own urine?’13Then the commander stood and called out in Hebrew, ‘Hear the words of the great king, the king of Assyria!14This is what the king says: do not let Hezekiah deceive you. He cannot deliver you!15Do not let Hezekiah persuade you to trust in the Lord when he says, “The Lord will surely deliver us; this city will not be given into the hand of the king of Assyria.”16‘Do not listen to Hezekiah. This is what the king of Assyria says: make peace with me and come out to me. Then each of you will eat fruit from your own vine and fig-tree and drink water from your own cistern,17until I come and take you to a land like your own – a land of corn and new wine, a land of bread and vineyards.18‘Do not let Hezekiah mislead you when he says, “The Lord will deliver us.” Have the gods of any nations ever delivered their lands from the hand of the king of Assyria?19Where are the gods of Hamath and Arpad? Where are the gods of Sepharvaim? Have they rescued Samaria from my hand?20Who of all the gods of these countries have been able to save their lands from me? How then can the Lord deliver Jerusalem from my hand?’21But the people remained silent and said nothing in reply, because the king had commanded, ‘Do not answer him.’22Then Eliakim son of Hilkiah the palace administrator, Shebna the secretary and Joah son of Asaph the recorder went to Hezekiah, with their clothes torn, and told him what the field commander had said.
1В четиринадесетата година на цар Езекия асирийският цар Сенахирим излезе против всичките укрепени Юдейски градове и ги превзе. (2Ki 18:13; 2Ki 18:17; 2Ch 32:1)2Асирийският цар изпрати Рапсак от Лахис в Йерусалим с голяма войска при цар Езекия. И той застана при водопровода на горния водоем по пътя към тепавичарската нива.3Тогава при него излязоха управителят на двореца Елиаким, Хелкиевият син, секретарят Шевна и летописецът Йоах, Асафовият син.4И Рапсак им каза: Кажете сега на Езекия: Така казва великият цар, асирийският цар: Каква е тази увереност, на която уповаваш? (2Ki 18:19)5Казвам ти, че твоето благоразумие и сила за воюване са само лицемерни думи. На кого се надяваш, че си въстанал против мене?6Виж, ти се надяваш като че ли на тояга, на онази строшена тръстика, на Египет, на която ако се опре някой, ще се забучи в ръката му и ще я промуши. Такъв е египетският цар фараон за всички, които се надяват на него. (Eze 29:6; Eze 29:7)7Но ако ми кажеш: На ГОСПОДА, нашия Бог, уповаваме, то Той не е ли Онзи, Чиито високи места и жертвеници премахна Езекия, като каза на Юдея и на Йерусалим: Пред този жертвеник се покланяйте?8И така, сега дай хора в залог на господаря ми, асирийския цар; а аз ще ти дам две хиляди коне, ако можеш от твоя страна да поставиш на тях ездачи.9Как тогава ще отблъснеш един военачалник от най-ниските слуги на господаря ми? Но пак уповаваш на Египет за колесници и за конници!10Без волята на ГОСПОДА ли излязох сега на това място, за да го съсипя? ГОСПОД ми каза: Излез против тази земя и я съсипи.11Тогава Елиаким, Шевна и Йоах казаха на Рапсак: Говори на слугите си на сирийски, защото го разбираме. Недей ни говори на юдейски, за да не чуе народът, който е на стената.12Но Рапсак отговори: Дали ме е пратил господарят ми само при твоя господар и при тебе да говоря тези думи? Не ме ли е изпратил при мъжете, които седят на стената, за да ядат заедно с вас нечистотиите си и да пият пикочта си?13Тогава Рапсак застана и извика силно на юдейски: Слушайте думите на великия цар, асирийския цар:14Така казва царят: Не се оставяйте да ви мами Езекия. Защото той няма да може да ви избави.15И да не ви подтиква Езекия да уповавате на ГОСПОДА, като ви казва: ГОСПОД непременно ще ни избави и този град няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.16Не слушайте Езекия; защото така казва асирийският цар: Сключете договор с мен и излезте при мен; и яжте всеки от лозето си и всеки от смокинята си, и пийте всеки от водата на кладенеца си, (Zec 3:10)17докато дойда и ви заведа в земя, подобна на вашата земя – земя, изобилна на жито и вино, земя, изобилна на хляб и лозя.18Внимавайте да не би да ви убеждава Езекия, като казва: ГОСПОД ще ни избави. Някой от боговете на народите избавил ли е земята си от ръката на асирийския цар?19Къде са боговете на Емат и Арфад? Къде са боговете на Сефаруим? Избавиха ли те Самария от ръката ми?20Кои измежду всички богове на тези страни са избавили земята си от моята ръка, за да избави ЙЕХОВА Йерусалим от ръката ми?21А те мълчаха и не му отговориха нито дума; защото царят беше заповядал: Не му отговаряйте.22Тогава управителят на двореца Елиаким, Хелкиевият син, секретарят Шевна и летописецът Йоах, Асафовият син, се върнаха при Езекия с раздрани дрехи и му известиха Рапсаковите думи.