1Now the snake was more crafty than any of the wild animals the Lord God had made. He said to the woman, ‘Did God really say, “You must not eat from any tree in the garden”?’2The woman said to the snake, ‘We may eat fruit from the trees in the garden,3but God did say, “You must not eat fruit from the tree that is in the middle of the garden, and you must not touch it, or you will die.” ’4‘You will not certainly die,’ the snake said to the woman.5‘For God knows that when you eat from it your eyes will be opened, and you will be like God, knowing good and evil.’6When the woman saw that the fruit of the tree was good for food and pleasing to the eye, and also desirable for gaining wisdom, she took some and ate it. She also gave some to her husband, who was with her, and he ate it.7Then the eyes of both of them were opened, and they realised that they were naked; so they sewed fig leaves together and made coverings for themselves.8Then the man and his wife heard the sound of the Lord God as he was walking in the garden in the cool of the day, and they hid from the Lord God among the trees of the garden.9But the Lord God called to the man, ‘Where are you?’10He answered, ‘I heard you in the garden, and I was afraid because I was naked; so I hid.’11And he said, ‘Who told you that you were naked? Have you eaten from the tree from which I commanded you not to eat?’12The man said, ‘The woman you put here with me – she gave me some fruit from the tree, and I ate it.’13Then the Lord God said to the woman, ‘What is this you have done?’ The woman said, ‘The snake deceived me, and I ate.’14So the Lord God said to the snake, ‘Because you have done this, ‘Cursed are you above all livestock and all wild animals! You will crawl on your belly and you will eat dust all the days of your life.15And I will put enmity between you and the woman, and between your offspring[1] and hers; he will crush[2] your head, and you will strike his heel.’16To the woman he said, ‘I will make your pains in childbearing very severe; with painful labour you will give birth to children. Your desire will be for your husband, and he will rule over you.’17To Adam he said, ‘Because you listened to your wife and ate fruit from the tree about which I commanded you, “You must not eat from it,” ‘Cursed is the ground because of you; through painful toil you will eat food from it all the days of your life.18It will produce thorns and thistles for you, and you will eat the plants of the field.19By the sweat of your brow you will eat your food until you return to the ground, since from it you were taken; for dust you are and to dust you will return.’20Adam[3] named his wife Eve,[4] because she would become the mother of all the living.21The Lord God made garments of skin for Adam and his wife and clothed them.22And the Lord God said, ‘The man has now become like one of us, knowing good and evil. He must not be allowed to reach out his hand and take also from the tree of life and eat, and live for ever.’23So the Lord God banished him from the Garden of Eden to work the ground from which he had been taken.24After he drove the man out, he placed on the east side[5] of the Garden of Eden cherubim and a flaming sword flashing to and fro to guard the way to the tree of life.
1А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които ГОСПОД Бог беше създал. И тя каза на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината? (Mt 10:16; 2Co 11:3; Re 12:9; Re 20:2)2Жената отговори на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем,3но от плода на дървото, което е сред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете. (Ge 2:17)4А змията каза на жената: Никак няма да умрете; (Ge 3:13; 2Co 11:3; 1Ti 2:14)5но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото. (Ge 3:7; Ac 26:18)6И като видя жената, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желано, за да дава знание, взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея и яде и той. (Ge 3:12; Ge 3:17; 1Ti 2:14)7Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа и си направиха препаски. (Ge 2:25; Ge 3:5)8И при вечерния ветрец чуха гласа на ГОСПОДА Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на ГОСПОДА Бога между градинските дървета. (Job 31:33; Job 38:1; Jer 23:24; Am 9:3)9Но ГОСПОД Бог повика човека и му каза: Къде си?10А той отговори: Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол; и се скрих. (Ge 2:25; Ex 3:6; 1Jo 3:20)11А Бог му каза: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?12И човекът отвърна: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото и ядох. (Ge 2:18; Job 31:33; Pr 28:13)13И ГОСПОД Бог каза на жената: Какво е това, което си сторила? А жената отговори: Змията ме подмами и ядох. (Ge 3:4; 2Co 11:3; 1Ti 2:14)14Тогава ГОСПОД Бог каза на змията: Понеже си сторила това, проклета да си между всеки вид добитък и между всички полски зверове; по корема си ще се влачиш и пръст ще ядеш през всички дни на живота си. (Isa 65:25; Mic 7:1)15Ще поставя и вражда между теб и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата. (Ps 132:11; Isa 7:14; Mic 5:3; Mt 1:23; Mt 1:25; Mt 3:7; Mt 13:38; Mt 23:33; Lu 1:31; Lu 1:34; Lu 1:35; Joh 8:44; Ac 13:10; Ro 16:20; Ga 4:4; Col 2:15; Heb 2:14; 1Jo 3:8; 1Jo 5:5; Re 12:7; Re 12:17)16На жената каза: Ще ти увелича болките по време на бременността; с болки ще раждаш деца; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее. (Ge 4:7; Ps 48:6; Isa 13:8; Isa 21:3; Joh 16:21; 1Co 11:3; 1Co 14:34; Eph 5:22; 1Ti 2:11; 1Ti 2:12; 1Ti 2:15; Tit 2:5; 1Pe 3:1; 1Pe 3:5; 1Pe 3:6)17А на човека каза: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята заради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всички дни на живота си. (Ge 2:17; Ge 3:6; 1Sa 15:23; Job 5:7; Ec 1:2; Ec 1:3; Ec 2:23; Isa 24:5; Isa 24:6; Ro 8:20)18Тръни и бодили ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. (Job 31:40; Ps 104:14)19С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш. (Ge 2:7; Job 21:26; Job 34:15; Ps 104:29; Ec 1:13; Ec 3:20; Ec 12:7; Ro 5:12; 2Th 3:10; Heb 9:27)20И човекът наименува жена си Ева[1], защото тя беше майка на всички живи.21И ГОСПОД Бог направи кожени дрехи на Адам и на жена му и ги облече.22И ГОСПОД Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не посегне да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, (Ge 2:9; Ge 3:5; Isa 19:12; Isa 47:12; Isa 47:13; Jer 22:23)23затова ГОСПОД Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която беше взет. (Ge 4:2; Ge 9:20)24Така Той изгони Адам; и постави на изток от Едемската градина херувимите и огнения меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота. (Ge 2:8; Ps 104:4; Heb 1:7)