1The whole Israelite community set out from Elim and came to the Desert of Sin, which is between Elim and Sinai, on the fifteenth day of the second month after they had come out of Egypt.2In the desert the whole community grumbled against Moses and Aaron.3The Israelites said to them, ‘If only we had died by the Lord’s hand in Egypt! There we sat round pots of meat and ate all the food we wanted, but you have brought us out into this desert to starve this entire assembly to death.’4Then the Lord said to Moses, ‘I will rain down bread from heaven for you. The people are to go out each day and gather enough for that day. In this way I will test them and see whether they will follow my instructions.5On the sixth day they are to prepare what they bring in, and that is to be twice as much as they gather on the other days.’6So Moses and Aaron said to all the Israelites, ‘In the evening you will know that it was the Lord who brought you out of Egypt,7and in the morning you will see the glory of the Lord, because he has heard your grumbling against him. Who are we, that you should grumble against us?’8Moses also said, ‘You will know that it was the Lord when he gives you meat to eat in the evening and all the bread you want in the morning, because he has heard your grumbling against him. Who are we? You are not grumbling against us, but against the Lord.’9Then Moses told Aaron, ‘Say to the entire Israelite community, “Come before the Lord, for he has heard your grumbling.” ’10While Aaron was speaking to the whole Israelite community, they looked towards the desert, and there was the glory of the Lord appearing in the cloud.11The Lord said to Moses,12‘I have heard the grumbling of the Israelites. Tell them, “At twilight you will eat meat, and in the morning you will be filled with bread. Then you will know that I am the Lord your God.” ’13That evening quail came and covered the camp, and in the morning there was a layer of dew around the camp.14When the dew was gone, thin flakes like frost on the ground appeared on the desert floor.15When the Israelites saw it, they said to each other, ‘What is it?’ For they did not know what it was. Moses said to them, ‘It is the bread the Lord has given you to eat.16This is what the Lord has commanded: “Everyone is to gather as much as they need. Take an omer[1] for each person you have in your tent.” ’17The Israelites did as they were told; some gathered much, some little.18And when they measured it by the omer, the one who gathered much did not have too much, and the one who gathered little did not have too little. Everyone had gathered just as much as they needed.19Then Moses said to them, ‘No-one is to keep any of it until morning.’20However, some of them paid no attention to Moses; they kept part of it until morning, but it was full of maggots and began to smell. So Moses was angry with them.21Each morning everyone gathered as much as they needed, and when the sun grew hot, it melted away.22On the sixth day, they gathered twice as much – two omers[2] for each person – and the leaders of the community came and reported this to Moses.23He said to them, ‘This is what the Lord commanded: “Tomorrow is to be a day of sabbath rest, a holy sabbath to the Lord. So bake what you want to bake and boil what you want to boil. Save whatever is left and keep it until morning.” ’24So they saved it until morning, as Moses commanded, and it did not stink or get maggots in it.25‘Eat it today,’ Moses said, ‘because today is a sabbath to the Lord. You will not find any of it on the ground today.26Six days you are to gather it, but on the seventh day, the Sabbath, there will not be any.’27Nevertheless, some of the people went out on the seventh day to gather it, but they found none.28Then the Lord said to Moses, ‘How long will you[3] refuse to keep my commands and my instructions?29Bear in mind that the Lord has given you the Sabbath; that is why on the sixth day he gives you bread for two days. Everyone is to stay where they are on the seventh day; no-one is to go out.’30So the people rested on the seventh day.31The people of Israel called the bread manna.[4] It was white like coriander seed and tasted like wafers made with honey.32Moses said, ‘This is what the Lord has commanded: “Take an omer of manna and keep it for the generations to come, so they can see the bread I gave you to eat in the wilderness when I brought you out of Egypt.” ’33So Moses said to Aaron, ‘Take a jar and put an omer of manna in it. Then place it before the Lord to be kept for the generations to come.’34As the Lord commanded Moses, Aaron put the manna with the tablets of the covenant law, that it might be preserved.35The Israelites ate manna for forty years, until they came to a land that was settled; they ate manna until they reached the border of Canaan.36(An omer is one-tenth of an ephah.)
1Като се вдигнаха от Елим, цялото общество израилтяни дойдоха в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откакто излязоха от Египетската земя. (Nu 30:10; Nu 30:11; Eze 30:15)2А в пустинята цялото общество израилтяни роптаеха против Моисей и Аарон. (Ex 15:24; Ps 106:25; 1Co 10:10)3Израилтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от ГОСПОДНЯТА ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тази пустиня, за да изморите цялото това множество от глад. (Nu 11:4; Nu 11:5; La 4:9)4Тогава ГОСПОД каза на Моисей: Ето, ще ви изпратя хляб от небето; и ще излиза народът всеки ден да събира колкото им трябва за деня, за да ги изпитам – ще ходят ли по закона Ми, или не. (Ex 15:25; De 8:2; De 8:16; Ps 78:24; Ps 78:25; Ps 105:40; Joh 6:31; Joh 6:32; 1Co 10:3)5А на шестия ден нека сготвят внесеното, което ще бъде два пъти, колкото събират всеки ден. (Ex 16:22; Le 25:21)6И така, Моисей и Аарон казаха на всички израилтяни: Довечера ще познаете, че ГОСПОД ви е извел от Египетската земя; (Ex 6:7; Ex 16:12; Ex 16:13; Nu 16:28)7а на сутринта ще видите славата на ГОСПОДА, понеже Той чу ропота ви против ГОСПОДА. Защото какво сме ние, че да роптаете против нас? (Ex 16:10; Nu 16:11; Isa 35:2; Isa 40:5; Joh 11:4; Joh 11:40)8Моисей каза още: Това ще стане, когато ГОСПОД ви даде довечера месо да ядете и на сутринта хляб до ситост; понеже ГОСПОД чу ропота ви против Него. Защото какво сме ние? Ропотът ви не е против нас, а против ГОСПОДА. (1Sa 8:7; Lu 10:16; Ro 13:2)9Моисей каза на Аарон: Кажи на цялото общество израилтяни: Приближете се пред ГОСПОДА, защото Той чу ропота ви. (Nu 16:16)10А докато Аарон говореше на цялото общество израилтяни, те обърнаха погледа си към пустинята и, ето, ГОСПОДНЯТА слава се яви в облака. (Ex 13:21; Ex 16:7; Nu 16:19; 1Ki 8:10; 1Ki 8:11)11И ГОСПОД каза на Моисей:12Чух ропота на израилтяните. Говори им така: Довечера ще ядете месо и на сутринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм ГОСПОД, вашият Бог. (Ex 16:6; Ex 16:7; Ex 16:8)13И така, вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на сутринта навсякъде около стана беше паднала роса. (Nu 11:9; Nu 11:31; Ps 78:27; Ps 78:28; Ps 105:40)14След като се изпари падналата роса, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко, като слана по земята. (Nu 11:7; De 8:3; Ne 9:15; Ps 78:24; Ps 105:40)15Когато израилтяните го видяха, си казаха един на друг: Какво е това? Защото не знаеха какво беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който ГОСПОД ви дава да ядете. (Joh 6:31; Joh 6:49; Joh 6:58; 1Co 10:3)16Ето какво заповядва ГОСПОД: Съберете от него – всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор[1] на глава според броя на хората ви; всеки да вземе за онези, които са под шатрата му. (Ex 16:36)17И израилтяните направиха така и събраха, кой повече, кой по-малко.18А когато измериха събраното с гомора, който беше събрал много, нямаше излишък, и който беше събрал малко, нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде. (2Co 8:15)19Моисей им каза още: Никой да не оставя от него до сутринта.20Обаче те не послушаха Моисей и някои оставиха от него до сутринта; но храната червяса и се вмириса; и Моисей се разгневи на израилтяните.21Те го събираха всяка сутрин, кой колкото му трябваше за ядене; а когато напечеше слънцето, се стопяваше.22А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всеки, всички началници на обществото дойдоха и известиха на Моисей.23А той им каза: Това е, както каза ГОСПОД. Утре е събота, свята почивка на ГОСПОДА; опечете колкото искате да опечете и сварете колкото искате да сварите; и сложете настрана каквото остане за утре. (Ge 2:3; Ex 20:8; Ex 31:15; Ex 35:3; Le 23:3)24И така, сложиха го настрана до утрото, както заповяда Моисей, и не се развали, нито червяса. (Ex 16:20)25Тогава Моисей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота на ГОСПОДА; днес няма да го намерите на полето.26Шест дни ще го събирате; но седмият ден е събота, тогава няма да го има. (Ex 20:9; Ex 20:10)27Обаче някои от народа излязоха да съберат на седмия ден, но не намериха.28Тогава ГОСПОД попита Моисей: Докога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми? (2Ki 17:14; Ps 78:10; Ps 78:22; Ps 106:13)29Вижте, понеже ГОСПОД ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дни. Останете по местата си; на седмия ден никой да не излиза от мястото си.30И така, на седмия ден народът си отпочиваше.31А Израилевият дом нарече тази храна манна[2]; тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе; и вкусът и беше като на пита, смесена с мед. (Nu 11:7; Nu 11:8)32Тогава Моисей каза: Ето какво е заповядал ГОСПОД: Напълнете един гомор с нея, за да се пази за всичките ви поколения, за да могат и те да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египетската земя.33Моисей каза на Аарон: Вземи една стомна и я напълни с един гомор манна, постави я пред ГОСПОДА, за да се пази за бъдещите ви поколения. (Heb 9:4)34И така, Аарон я постави пред плочите на свидетелството, за да се пази, както ГОСПОД заповяда на Моисей. (Ex 25:16; Ex 25:21; Ex 40:20; Nu 17:10; De 10:5; 1Ki 8:9)35И израилтяните ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха в обещаната земя; ядоха манна, докато пристигнаха до границите на Ханаанската земя. (Nu 33:38; De 8:2; De 8:3; Jos 5:12; Ne 9:15; Ne 9:20; Ne 9:21; Joh 6:31; Joh 6:49)36А гоморът е една десета от ефата.