1When the day of Pentecost came, they were all together in one place.2Suddenly a sound like the blowing of a violent wind came from heaven and filled the whole house where they were sitting.3They saw what seemed to be tongues of fire that separated and came to rest on each of them.4All of them were filled with the Holy Spirit and began to speak in other tongues[1] as the Spirit enabled them.5Now there were staying in Jerusalem God-fearing Jews from every nation under heaven.6When they heard this sound, a crowd came together in bewilderment, because each one heard their own language being spoken.7Utterly amazed, they asked: ‘Aren’t all these who are speaking Galileans?8Then how is it that each of us hears them in our native language?9Parthians, Medes and Elamites; residents of Mesopotamia, Judea and Cappadocia, Pontus and Asia,[2]10Phrygia and Pamphylia, Egypt and the parts of Libya near Cyrene; visitors from Rome11(both Jews and converts to Judaism); Cretans and Arabs – we hear them declaring the wonders of God in our own tongues!’12Amazed and perplexed, they asked one another, ‘What does this mean?’13Some, however, made fun of them and said, ‘They have had too much wine.’
Peter addresses the crowd
14Then Peter stood up with the Eleven, raised his voice and addressed the crowd: ‘Fellow Jews and all of you who live in Jerusalem, let me explain this to you; listen carefully to what I say.15These people are not drunk, as you suppose. It’s only nine in the morning!16No, this is what was spoken by the prophet Joel:17‘ “In the last days, God says, I will pour out my Spirit on all people. Your sons and daughters will prophesy, your young men will see visions, your old men will dream dreams.18Even on my servants, both men and women, I will pour out my Spirit in those days, and they will prophesy.19I will show wonders in the heavens above and signs on the earth below, blood and fire and billows of smoke.20The sun will be turned to darkness and the moon to blood before the coming of the great and glorious day of the Lord.21And everyone who calls on the name of the Lord will be saved.” (Joe 2:28)22‘Fellow Israelites, listen to this: Jesus of Nazareth was a man accredited by God to you by miracles, wonders and signs, which God did among you through him, as you yourselves know.23This man was handed over to you by God’s deliberate plan and foreknowledge; and you, with the help of wicked men,[3] put him to death by nailing him to the cross.24But God raised him from the dead, freeing him from the agony of death, because it was impossible for death to keep its hold on him.25David said about him: ‘ “I saw the Lord always before me. Because he is at my right hand, I will not be shaken.26Therefore my heart is glad and my tongue rejoices; my body also will rest in hope,27because you will not abandon me to the realm of the dead, you will not let your holy one see decay.28You have made known to me the paths of life; you will fill me with joy in your presence.”[4] (Ps 16:8)29‘Fellow Israelites, I can tell you confidently that the patriarch David died and was buried, and his tomb is here to this day.30But he was a prophet and knew that God had promised him on oath that he would place one of his descendants on his throne.31Seeing what was to come, he spoke of the resurrection of the Messiah, that he was not abandoned to the realm of the dead, nor did his body see decay.32God has raised this Jesus to life, and we are all witnesses of it.33Exalted to the right hand of God, he has received from the Father the promised Holy Spirit and has poured out what you now see and hear.34For David did not ascend to heaven, and yet he said, ‘ “The Lord said to my Lord: ‘Sit at my right hand35until I make your enemies a footstool for your feet.’ ” (Ps 110:1)36‘Therefore let all Israel be assured of this: God has made this Jesus, whom you crucified, both Lord and Messiah.’37When the people heard this, they were cut to the heart and said to Peter and the other apostles, ‘Brothers, what shall we do?’38Peter replied, ‘Repent and be baptised, every one of you, in the name of Jesus Christ for the forgiveness of your sins. And you will receive the gift of the Holy Spirit.39The promise is for you and your children and for all who are far off – for all whom the Lord our God will call.’40With many other words he warned them; and he pleaded with them, ‘Save yourselves from this corrupt generation.’41Those who accepted his message were baptised, and about three thousand were added to their number that day.
The fellowship of the believers
42They devoted themselves to the apostles’ teaching and to fellowship, to the breaking of bread and to prayer.43Everyone was filled with awe at the many wonders and signs performed by the apostles.44All the believers were together and had everything in common.45They sold property and possessions to give to anyone who had need.46Every day they continued to meet together in the temple courts. They broke bread in their homes and ate together with glad and sincere hearts,47praising God and enjoying the favour of all the people. And the Lord added to their number daily those who were being saved.
1И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място. (Le 23:15; Ac 20:16)2И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха. (Mt 3:11; Ac 1:5; Ac 1:14; Ac 4:31; Ac 11:15; Ac 19:6)3И им се явиха езици като огнени, които се разделяха, и застана по един над всеки от тях.4И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше способност да говорят. (Mr 16:17; Ac 1:5; Ac 10:46; Ac 19:6; 1Co 12:10; 1Co 12:28; 1Co 12:30; 1Co 14:2)5А тогава в Йерусалим пребиваваха юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето.6И като се чу този шум, насъбра се народ; и се смутиха, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език.7И всички се чудеха и маеха, като си казваха: Ето, всички тези, които говорят, не са ли галилеяни? (Ac 1:11)8Тогава как ги слушаме да говорят всеки на нашия собствен език, в който сме родени?9Партяни, мидяни и еламити, и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия,10Фригия и Памфилия, от Египет и онези страни от Ливия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим – и юдеи, и прозелити,11критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела.12И те всички се смаяха и в недоумение си казваха един на друг: Какво значи това?13А други им се присмиваха, като казваха: Те са се напили със сладко вино.
Проповедта на апостол Петър
14А Петър, като се изправи с единадесетте, издигна гласа си и започна да им говори: Юдеи и всички вие, които живеете в Йерусалим, нека ви стане известно това и внимавайте в моите думи.15Защото тези не са пияни, както вие мислите, понеже е едва третият час на деня; (1Th 5:7)16но това е казаното чрез пророк Йоил:17„И в последните дни, казва Бог, ще излея от Духа Си на всяка твар; и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, юношите ви ще виждат видения и старците ви ще сънуват сънища. (Isa 44:3; Eze 11:19; Eze 36:27; Joe 2:28; Joe 2:29; Zec 12:10; Joh 7:38; Ac 10:45; Ac 11:28; Ac 16:9; Ac 21:9)18Още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си. В онези дни ще пророкуват. (Ac 21:4; Ac 21:9; Ac 21:10; 1Co 12:10; 1Co 12:28; 1Co 14:1)19И ще покажа чудеса на небето горе и знамения на земята долу – кръв, огън и облаци дим. (Joe 2:30; Joe 2:31)20Слънцето ще се преобърне в тъмнина и луната в кръв, преди да дойде великият и бележит ден Господен. (Mt 24:29; Mr 13:24; Lu 21:25)21И всеки, който призове името Господне, ще се спаси.“ (Joe 2:32; Ro 10:13)22Израилтяни, послушайте тези думи: Исус от Назарет, за Когото Бог е свидетелствал между вас чрез велики дела, чудеса и знамения, които Бог извърши чрез Него между вас, както самите вие знаете, (Joh 3:2; Joh 14:10; Joh 14:11; Ac 10:38; Heb 2:4)23Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпънахте и убихте чрез ръката на беззаконници; (Mt 26:24; Lu 22:22; Lu 24:44; Ac 3:18; Ac 4:28; Ac 5:30)24Когото Бог възкреси, като Го освободи от страданията[1] на смъртта, понеже не беше възможно Той да бъде държан от нея. (Joh 10:18; Ac 2:32; Ac 3:15; Ac 4:10; Ac 13:30; Ac 13:34; Ac 17:31; Ro 4:24; Ro 8:11; 1Co 6:14; 1Co 15:15; 2Co 4:14; Ga 1:1; Eph 1:20; Col 2:12; 1Th 1:10; Heb 13:20; 1Pe 1:21)25Защото Давид казва за Него: „Винаги гледах Господа пред себе си; понеже Той е отдясно ми, за да не се поклатя; (Ps 16:8)26затова се зарадва сърцето ми и развесели езикът ми, а още и плътта ми ще престоява в надежда;27защото няма да оставиш душата ми в ада, нито ще допуснеш Твоя Свят Син да види изтление.28Изявил си ми пътищата на живота; в присъствието Си ще ме изпълниш с веселба.“ (Ps 16:8)29Братя, мога да ви кажа уверено за патриарха Давид, че и умря, и бе погребан, и гробът му е при нас до този ден. (1Ki 2:10; Ac 13:36)30А тъй като беше пророк и знаеше, че Бог с клетва му беше обещал да въздигне от потомството му по плът Христос и да Го постави на престола му, (2Sa 7:12; 2Sa 7:13; 2Sa 7:19; Ps 132:11; Lu 1:32; Lu 1:69; Ro 1:3; 2Ti 2:8)31той предвиждаше това, говори за възкресението на Христос, че нито Той беше оставен в ада, нито плътта Му видя изтление. (Ps 16:10; Ac 13:35)32Бог възкреси този Исус, на което ние всички сме свидетели. (Joh 15:27; Ac 1:8; Ac 2:24)33И така, като се възвиси отдясно на Бога[2] и взе от Отца обещания Свят Дух, Той изля това, което виждате и чувате. (Joh 14:16; Joh 14:26; Joh 15:26; Joh 16:7; Joh 16:13; Ac 1:4; Ac 5:31; Php 2:9; Heb 10:12)34Защото Давид не се е възнесъл на небесата; но сам той казва: „Каза Господ на Моя Господ: Седни отдясно Ми, (Ps 110:1; Mt 22:44; 1Co 15:25; Eph 1:20; Heb 1:13)35докато поставя враговете Ти за Твое подножие.“36И така, нека знае добре целият Израилев дом, че Този Исус, Когото вие разпънахте, Него Бог е направил и Господ, и Христос. (Mt 28:18; Ac 5:31)37Като чуха това, те, засегнати в сърцата си, казаха на Петър и на другите апостоли: Какво да сторим, братя? (Lu 3:10; Ac 9:6; Ac 16:30)38А Петър им каза: Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името на Исус Христос за прощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух. (Lu 24:47)39Защото на вас е дадено обещанието и на децата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при Себе Си. (Jer 31:34; Joe 2:28; Ac 3:25; Ac 10:45; Ac 11:15; Ac 11:18; Ac 14:27; Ac 15:3; Ac 15:8; Ac 15:14; Eph 2:13; Eph 2:17)40И с много други думи свидетелстваше и ги увещаваше, като казваше: Избавете се от това извратено поколение.41И така, тези, които приеха поучението му, се кръстиха; и в същия ден се присъединиха около три хиляди души.
Животът в първата християнска община
42И те постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите. (Ac 1:14; Ac 2:46; Ro 12:12; Eph 6:18; Col 4:2; Heb 10:25)43И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите. (Mr 16:17; Ac 4:33; Ac 5:12)44А всички вярващи бяха заедно и имаха всичко общо; (Ac 4:32; Ac 4:34)45и продаваха от своя имот и собственост, като разпределяха средствата на всички, според нуждата на всеки. (Isa 58:7)46И всеки ден прекарваха в храма единни духом и разчупваха хляб по къщите, и се хранеха с радост и чистосърдечие, (Lu 24:53; Ac 1:14; Ac 5:42; Ac 20:11)47като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на целия народ. А Господ всеки ден прибавяше към църквата онези, които се спасяваха. (Lu 2:52; Ac 4:33; Ac 5:14; Ac 11:21; Ac 11:24; Ro 14:18)