from Biblica1Paul, an apostle of Christ Jesus by the will of God, and Timothy our brother, To the church of God in Corinth, together with all his holy people throughout Achaia:2Grace and peace to you from God our Father and the Lord Jesus Christ.
Praise to the God of all comfort
3Praise be to the God and Father of our Lord Jesus Christ, the Father of compassion and the God of all comfort,4who comforts us in all our troubles, so that we can comfort those in any trouble with the comfort we ourselves receive from God.5For just as we share abundantly in the sufferings of Christ, so also our comfort abounds through Christ.6If we are distressed, it is for your comfort and salvation; if we are comforted, it is for your comfort, which produces in you patient endurance of the same sufferings we suffer.7And our hope for you is firm, because we know that just as you share in our sufferings, so also you share in our comfort.8We do not want you to be uninformed, brothers and sisters,[1] about the troubles we experienced in the province of Asia. We were under great pressure, far beyond our ability to endure, so that we despaired of life itself.9Indeed, we felt we had received the sentence of death. But this happened that we might not rely on ourselves but on God, who raises the dead.10He has delivered us from such a deadly peril, and he will deliver us again. On him we have set our hope that he will continue to deliver us,11as you help us by your prayers. Then many will give thanks on our behalf for the gracious favour granted us in answer to the prayers of many.
Paul’s change of plans
12Now this is our boast: our conscience testifies that we have conducted ourselves in the world, and especially in our relations with you, with integrity[2] and godly sincerity. We have done so, relying not on worldly wisdom but on God’s grace.13For we do not write to you anything you cannot read or understand. And I hope that,14as you have understood us in part, you will come to understand fully that you can boast of us just as we will boast of you in the day of the Lord Jesus.15Because I was confident of this, I wanted to visit you first so that you might benefit twice.16I wanted to visit you on my way to Macedonia and to come back to you from Macedonia, and then to let you send me on my way to Judea.17Was I fickle when I intended to do this? Or do I make my plans in a worldly manner so that in the same breath I say both ‘Yes, yes’ and ‘No, no’?18But as surely as God is faithful, our message to you is not ‘Yes’ and ‘No’.19For the Son of God, Jesus Christ, who was preached among you by us – by me, Silas[3] and Timothy – was not ‘Yes’ and ‘No’, but in him it has always been ‘Yes’.20For no matter how many promises God has made, they are ‘Yes’ in Christ. And so through him the ‘Amen’ is spoken by us to the glory of God.21Now it is God who makes both us and you stand firm in Christ. He anointed us,22set his seal of ownership on us, and put his Spirit in our hearts as a deposit, guaranteeing what is to come.23I call God as my witness – and I stake my life on it – that it was in order to spare you that I did not return to Corinth.24Not that we lord it over your faith, but we work with you for your joy, because it is by faith you stand firm.
1Павел, с Божията воля апостол на Исус Христос, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всички светии, които са по цяла Ахая: (Eph 1:1; Php 1:1; Col 1:1; Col 1:4; 1Ti 1:1; 2Ti 1:1)2Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и Господ Исус Христос. (Ro 1:7; 1Co 1:3; Ga 1:3; Php 1:2; Col 1:2; 1Th 1:1; 2Th 1:2; Phm 1:3)3Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха, (Eph 1:3; 1Pe 1:3)4Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.5Защото както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христос. (Ac 9:4; 2Co 4:10; Col 1:24)6Но ако ни наскърбяват, това е за вашата утеха и спасение, или ако ни утешават, това е за вашата утеха и спасение, която действа да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние. (2Co 4:15)7И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че както сте участници в страданията, така сте и в утехата. (Ro 8:17; 2Ti 2:12)8Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, – бяхме под твърде голямо напрежение[1], свръх силите ни, така че дори се отчаяхме за живота си; (Ac 19:23; 1Co 15:32; 1Co 16:9)9даже ние самите бяхме приели в себе си смъртна присъда, за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите. (Jer 17:5; Jer 17:7)10И Той ни избави от толкова близка смърт и още избавя, и се надяваме на Него, че пак ще ни избави, (2Pe 2:9)11като ни съдействате и вие чрез молитва, така че, поради дадената ни чрез молитвите на мнозина благодат, да благодарят мнозина за нас. (Ro 15:30; 2Co 4:15; Php 1:19; Phm 1:22)
Отлагане на посещението в Коринт
12Защото нашата похвала е тази, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със святост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат. (Ac 23:1; 1Co 2:4; 1Co 2:13; 2Co 2:17; 2Co 4:2; 2Co 7:14)13Защото не ви пишем друго, освен това, което четете, а и разбирате, и което се надявам, че и докрай ще разбирате14(както и отчасти сте разбрали), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус. (2Co 5:12; Php 2:16; Php 4:1; 1Th 2:19; 1Th 2:20)15С тази убеденост исках и по-рано да дойда при вас, за да ви бъда още веднъж полезен, (Ro 1:11; 1Co 4:19)16като мина през вас за Македония; а от Македония да дойда пак при вас и тогава вие да ме изпратите за Юдея. (1Co 16:5; 1Co 16:6)17Нима като желаех това, бях лековерен? Или мисленето ми беше човешко, така че да смесвам „да, да“ с „не, не“? (Mt 5:37; 2Co 10:2)18Бог ми е свидетел, че нашите думи към вас не са били и „да“, и „не“,19защото Божият Син, Исус Христос, Който беше проповядван помежду ви от нас (от мене, Сила и Тимотей), не стана и „да“ и „не“, но в Него стана „да“; (Mr 1:1; Lu 1:35; Ac 9:20; Heb 13:8)20понеже Божиите обещания, колкото много и да са те, в Него са „Да“; затова и чрез Него е „Амин“, за Божията слава чрез нас. (Nu 23:19; Ro 15:8; Ro 15:9)21А Този, Който ни утвърждава заедно с вас в Христос и Който ни е помазал, е Бог, (1Jo 2:20; 1Jo 2:27)22Който ни е запечатал и е дал в сърцата ни Духа в залог. (Ro 8:15; 1Co 4:21; 2Co 5:5; Eph 1:13; Eph 1:14; Eph 4:30; 2Ti 2:19; Re 2:17)23Но аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт; (Ro 1:9; 2Co 2:3; 2Co 11:31; 2Co 12:20; 2Co 13:2; 2Co 13:10; Ga 1:20; Php 1:8)24защото не сме господари над вярата ви, а сме помощници на вашата радост; понеже колкото за вярата, вие стоите твърди. (Ro 11:20; 1Co 3:5; 1Co 15:1; 1Pe 5:3)