from Biblica1So the men of Kiriath Jearim came and took up the ark of the Lord. They brought it to Abinadab’s house on the hill and consecrated Eleazar his son to guard the ark of the Lord.
Samuel subdues the Philistines at Mizpah
2The ark remained at Kiriath Jearim a long time – twenty years in all. Then all the people of Israel turned back to the Lord.3So Samuel said to all the Israelites, ‘If you are returning to the Lord with all your hearts, then rid yourselves of the foreign gods and the Ashtoreths and commit yourselves to the Lord and serve him only, and he will deliver you out of the hand of the Philistines.’4So the Israelites put away their Baals and Ashtoreths, and served the Lord only.5Then Samuel said, ‘Assemble all Israel at Mizpah, and I will intercede with the Lord for you.’6When they had assembled at Mizpah, they drew water and poured it out before the Lord. On that day they fasted and there they confessed, ‘We have sinned against the Lord.’ Now Samuel was serving as leader[1] of Israel at Mizpah.7When the Philistines heard that Israel had assembled at Mizpah, the rulers of the Philistines came up to attack them. When the Israelites heard of it, they were afraid because of the Philistines.8They said to Samuel, ‘Do not stop crying out to the Lord our God for us, that he may rescue us from the hand of the Philistines.’9Then Samuel took a suckling lamb and sacrificed it as a whole burnt offering to the Lord. He cried out to the Lord on Israel’s behalf, and the Lord answered him.10While Samuel was sacrificing the burnt offering, the Philistines drew near to engage Israel in battle. But that day the Lord thundered with loud thunder against the Philistines and threw them into such a panic that they were routed before the Israelites.11The men of Israel rushed out of Mizpah and pursued the Philistines, slaughtering them along the way to a point below Beth Kar.12Then Samuel took a stone and set it up between Mizpah and Shen. He named it Ebenezer,[2] saying, ‘Thus far the Lord has helped us.’13So the Philistines were subdued and they stopped invading Israel’s territory. Throughout Samuel’s lifetime, the hand of the Lord was against the Philistines.14The towns from Ekron to Gath that the Philistines had captured from Israel were restored to Israel, and Israel delivered the neighbouring territory from the hands of the Philistines. And there was peace between Israel and the Amorites.15Samuel continued as Israel’s leader all the days of his life.16From year to year he went on a circuit from Bethel to Gilgal to Mizpah, judging Israel in all those places.17But he always went back to Ramah, where his home was, and there he also held court for Israel. And he built an altar there to the Lord.
1 Samuel 7
Библия, ревизирано издание
from Bulgarian Bible Society1Тогава кириатиаримските мъже дойдоха и взеха ГОСПОДНИЯ ковчег, и го донесоха в Авинадавовата къща на хълма; и осветиха сина му Елеазар, за да пази ГОСПОДНИЯ ковчег. (1Sa 6:21; 2Sa 6:4; Ps 132:6)2А от деня, когато ковчегът беше поставен в Кириат-иарим, се мина много време – двадесет години. И целият Израилев дом въздишаше за ГОСПОДА.
Самуил – съдия на Израил
3Самуил говори на целия Израилев дом: Ако се обръщате от все сърце към ГОСПОДА, махнете измежду вас чуждите богове и астартите и пригответе сърцата си за ГОСПОДА. Само на Него служете и Той ще ви избави от ръката на филистимците. (Ge 35:2; De 6:13; De 10:20; De 13:14; De 30:2; Jos 24:14; Jos 24:23; Jud 2:13; 1Ki 8:48; 2Ch 30:19; Job 11:13; Job 11:14; Isa 55:7; Ho 6:1; Joe 2:12; Mt 4:10; Lu 4:8)4Тогава израилтяните махнаха ваалимите и астартите и служеха само на ГОСПОДА. (Jud 2:11)5После Самуил каза: Съберете целия Израил в Масфа и ще се помоля за вас на ГОСПОДА. (Jud 20:1; 2Ki 25:23)6И така, събраха се в Масфа и наляха вода, която изляха пред ГОСПОДА, и постиха през онзи ден, и казаха: Съгрешихме пред ГОСПОДА. И Самуил беше съдия над израилтяните в Масфа. (Jud 10:10; 2Sa 14:14; 1Ki 8:47; Ne 9:1; Ne 9:2; Ps 106:6; Da 9:3; Joe 2:12)7След като филистимците чуха, че израилтяните се събрали в Масфа, филистимските началници излязоха против Израил. Като чуха това, израилтяните се уплашиха от филистимците.8И израилтяните казаха на Самуил: Не преставай да викаш за нас към ГОСПОДА, нашия Бог, за да ни избави от филистимците. (Isa 37:4)9Затова Самуил взе едно агне сукалче и го принесе цялото за всеизгаряне на ГОСПОДА. И Самуил извика към ГОСПОДА за Израил и ГОСПОД го послуша. (Ps 99:6; Jer 15:1)10Когато Самуил принасяше всеизгарянето, понеже филистимците се приближиха да се бият с Израил, в същия ден ГОСПОД прогръмя със силен гръм върху филистимците и ги смути; и те бяха поразени пред Израил. (Jos 10:10; Jud 4:15; Jud 5:20; 1Sa 2:10; 2Sa 22:14; 2Sa 22:15)11Израилевите мъже излязоха от Масфа и гониха филистимците, и ги поразяваха, докато стигнаха Вет-хар.12Тогава Самуил взе един камък, постави го между Масфа и Сен и го нарече Евен-езер[1], като казваше: Дотук ни помогна ГОСПОД. (Ge 28:18; Ge 31:45; Ge 35:14; Jos 4:9; Jos 24:26)13Така филистимците бяха победени и не дойдоха вече в Израилевите предели. И ГОСПОДНЯТА ръка беше против филистимците през всички дни на Самуил. (Jud 13:1; 1Sa 13:5)14А градовете, които филистимците бяха превзели от Израил, от Акарон до Гет, бяха върнати; и Израил освободи техните околности от ръката на филистимците. А между Израил и аморейците имаше мир.15Самуил беше съдия над Израил през всичките дни на живота си. (Jud 2:16; 1Sa 7:6; 1Sa 12:11)16Всяка година той отиваше да обикаля Ветил, Галгал и Масфа и съдеше Израил по всичките тези места.17А после се връщаше в Рама, защото домът му беше там, и там съдеше Израил. Там издигна и жертвеник на ГОСПОДА. (Jud 21:4; 1Sa 8:4)