1Saul told his son Jonathan and all the attendants to kill David. But Jonathan had taken a great liking to David2and warned him, ‘My father Saul is looking for a chance to kill you. Be on your guard tomorrow morning; go into hiding and stay there.3I will go out and stand with my father in the field where you are. I’ll speak to him about you and will tell you what I find out.’4Jonathan spoke well of David to Saul his father and said to him, ‘Let not the king do wrong to his servant David; he has not wronged you, and what he has done has benefited you greatly.5He took his life in his hands when he killed the Philistine. The Lord won a great victory for all Israel, and you saw it and were glad. Why then would you do wrong to an innocent man like David by killing him for no reason?’6Saul listened to Jonathan and took this oath: ‘As surely as the Lord lives, David will not be put to death.’7So Jonathan called David and told him the whole conversation. He brought him to Saul, and David was with Saul as before.8Once more war broke out, and David went out and fought the Philistines. He struck them with such force that they fled before him.9But an evil[1] spirit from the Lord came on Saul as he was sitting in his house with his spear in his hand. While David was playing the lyre,10Saul tried to pin him to the wall with his spear, but David eluded him as Saul drove the spear into the wall. That night David made good his escape.11Saul sent men to David’s house to watch it and to kill him in the morning. But Michal, David’s wife, warned him, ‘If you don’t run for your life tonight, tomorrow you’ll be killed.’12So Michal let David down through a window, and he fled and escaped.13Then Michal took an idol and laid it on the bed, covering it with a garment and putting some goats’ hair at the head.14When Saul sent the men to capture David, Michal said, ‘He is ill.’15Then Saul sent the men back to see David and told them, ‘Bring him up to me in his bed so that I may kill him.’16But when the men entered, there was the idol in the bed, and at the head was some goats’ hair.17Saul said to Michal, ‘Why did you deceive me like this and send my enemy away so that he escaped?’ Michal told him, ‘He said to me, “Let me get away. Why should I kill you?” ’18When David had fled and made his escape, he went to Samuel at Ramah and told him all that Saul had done to him. Then he and Samuel went to Naioth and stayed there.19Word came to Saul: ‘David is in Naioth at Ramah’;20so he sent men to capture him. But when they saw a group of prophets prophesying, with Samuel standing there as their leader, the Spirit of God came on Saul’s men, and they also prophesied.21Saul was told about it, and he sent more men, and they prophesied too. Saul sent men a third time, and they also prophesied.22Finally, he himself left for Ramah and went to the great cistern at Seku. And he asked, ‘Where are Samuel and David?’ ‘Over in Naioth at Ramah,’ they said.23So Saul went to Naioth at Ramah. But the Spirit of God came even on him, and he walked along prophesying until he came to Naioth.24He stripped off his garments, and he too prophesied in Samuel’s presence. He lay naked all that day and all that night. This is why people say, ‘Is Saul also among the prophets?’
1Между това Саул каза на сина си Йонатан и на всичките си служители да убият Давид.2Но Сауловият син Йонатан се радваше на успеха на Давид и му казваше: Баща ми Саул търси начин да те убие. Пази се до утре, стой на тайно място и се крий. (1Sa 18:1)3Аз ще изляза и ще застана при баща си на нивата, където ще бъдеш ти, и ще говоря с баща си за теб. Ако разбера нещо, ще ти известя.4И Йонатан говори добре за Давид на баща си Саул, като му каза: Да не съгреши царят против слугата си, против Давид, понеже той не е съгрешил пред теб и делата му са били много полезни за тебе. (Ge 42:22; Ps 35:12; Ps 109:5; Pr 17:13; Pr 31:8; Pr 31:9; Jer 18:20)5Той изложи живота си на опасност и уби филистимеца Голиат, и ГОСПОД извърши голямо избавление за целия Израил. Ти видя това и се зарадва. Защо сега искаш да съгрешиш против невинна кръв, като убиеш Давид без причина? (Jud 9:17; Jud 12:3; 1Sa 11:13; 1Sa 17:49; 1Sa 17:50; 1Sa 20:32; 1Sa 28:21; 1Ch 11:14; Ps 119:109; Mt 27:4)6И Саул послуша Йонатановите думи и се закле в живота на ГОСПОДА: Давид няма да бъде убит.7Тогава Йонатан извика Давид и му каза за всичко това. И Йонатан доведе Давид при Саул; и той стоеше в присъствието му, както преди. (1Sa 16:21; 1Sa 18:2; 1Sa 18:13)8След това пак избухна война. Давид излезе и се би с филистимците, и ги унищожи с голямо клане, и те бягаха пред него.9А злият дух от ГОСПОДА отново дойде върху Саул, докато седеше в къщата си с копието си в ръка. А Давид свиреше. (1Sa 16:14; 1Sa 18:10; 1Sa 18:11)10И Саул поиска да прикове Давид с копието до стената; но той избяга от Сауловото присъствие и Саул заби копието си в стената. А Давид побегна и се избави през онази нощ.11Тогава Саул изпрати хора в дома на Давид, за да го дебнат и да го убият на сутринта. А Михала, жената на Давид, му каза за това: Ако не бягаш за живота си тази нощ, утре ще бъдеш убит. (Ps 59:1)12И Михала спусна Давид през прозореца; така той избяга и се избави. (Jos 2:15; Ac 9:24; Ac 9:25)13Тогава Михала взе един домашен идол и го сложи на леглото; постави под главата му възглавница от козина и го покри с дреха.14И когато Саул прати хора, за да хванат Давид, тя каза: Болен е.15Но Саул пак прати слугите си, за да видят Давид, като им заповяда: Донесете ми го с леглото, за да го убия.16А когато те влязоха, видяха, че домашният идол беше на леглото с възглавница от козина под главата му.17Тогава Саул каза на Михала: Защо ме излъга така и остави врага ми да се отърве? А Михала отговори на Саул: Давид ми каза: Пусни ме, иначе ще те убия! (2Sa 2:22)18Така Давид избяга и се отърва; и дойде при Самуил в Рама и му разказа всичко, което му беше сторил Саул. Тогава Давид и Самуил отидоха и се преместиха в Нават.19След това известиха на Саул, че Давид е в Нават в Рама.20И Саул прати хора да хванат Давид; но като видяха групата на пророците, че пророкуваха със Самуил, който началстваше над тях, Божият Дух дойде на Сауловите пратеници и пророкуваха и те. (Nu 11:25; 1Sa 10:5; 1Sa 10:6; Joe 2:28; Joh 7:32; Joh 7:45; 1Co 14:3; 1Co 14:24; 1Co 14:25)21След като това беше съобщено на Саул, той прати още хора; но и те пророкуваха. И пак, за трети път, Саул прати хора; но и те пророкуваха.22Тогава самият той отиде в Рама; и като стигна до големия кладенец в Сокхо, попита: Къде са Самуил и Давид? И казаха: Те са в Нават в Рама.23И Саул тръгна към Нават в Рама; и Божият Дух дойде и на него и като вървеше по пътя, пророкуваше, докато стигна в Нават в Рама. (1Sa 10:10)24Съблече и той дрехите си и пророкуваше и той пред Самуил, и лежеше гол през целия онзи ден и цялата онази нощ, затова казват: И Саул ли е между пророците? (1Sa 10:11; 2Sa 6:14; 2Sa 6:20; Isa 20:2; Mic 1:8)