1Now the Philistines gathered their forces for war and assembled at Sokoh in Judah. They pitched camp at Ephes Dammim, between Sokoh and Azekah.2Saul and the Israelites assembled and camped in the Valley of Elah and drew up their battle line to meet the Philistines.3The Philistines occupied one hill and the Israelites another, with the valley between them.4A champion named Goliath, who was from Gath, came out of the Philistine camp. His height was six cubits and a span.[1]5He had a bronze helmet on his head and wore a coat of scale armour of bronze weighing five thousand shekels[2];6on his legs he wore bronze greaves, and a bronze javelin was slung on his back.7His spear shaft was like a weaver’s rod, and its iron point weighed six hundred shekels.[3] His shield-bearer went ahead of him.8Goliath stood and shouted to the ranks of Israel, ‘Why do you come out and line up for battle? Am I not a Philistine, and are you not the servants of Saul? Choose a man and let him come down to me.9If he is able to fight and kill me, we will become your subjects; but if I overcome him and kill him, you will become our subjects and serve us.’10Then the Philistine said, ‘This day I defy the armies of Israel! Give me a man and let us fight each other.’11On hearing the Philistine’s words, Saul and all the Israelites were dismayed and terrified.12Now David was the son of an Ephrathite named Jesse, who was from Bethlehem in Judah. Jesse had eight sons, and in Saul’s time he was very old.13Jesse’s three eldest sons had followed Saul to the war: the firstborn was Eliab; the second, Abinadab; and the third, Shammah.14David was the youngest. The three eldest followed Saul,15but David went back and forth from Saul to tend his father’s sheep at Bethlehem.16For forty days the Philistine came forward every morning and evening and took his stand.17Now Jesse said to his son David, ‘Take this ephah[4] of roasted grain and these ten loaves of bread for your brothers and hurry to their camp.18Take along these ten cheeses to the commander of their unit. See how your brothers are and bring back some assurance[5] from them.19They are with Saul and all the men of Israel in the Valley of Elah, fighting against the Philistines.’20Early in the morning David left the flock in the care of a shepherd, loaded up and set out, as Jesse had directed. He reached the camp as the army was going out to its battle positions, shouting the war cry.21Israel and the Philistines were drawing up their lines facing each other.22David left his things with the keeper of supplies, ran to the battle lines and asked his brothers how they were.23As he was talking with them, Goliath, the Philistine champion from Gath, stepped out from his lines and shouted his usual defiance, and David heard it.24Whenever the Israelites saw the man, they all fled from him in great fear.25Now the Israelites had been saying, ‘Do you see how this man keeps coming out? He comes out to defy Israel. The king will give great wealth to the man who kills him. He will also give him his daughter in marriage and will exempt his family from taxes in Israel.’26David asked the men standing near him, ‘What will be done for the man who kills this Philistine and removes this disgrace from Israel? Who is this uncircumcised Philistine that he should defy the armies of the living God?’27They repeated to him what they had been saying and told him, ‘This is what will be done for the man who kills him.’28When Eliab, David’s eldest brother, heard him speaking with the men, he burned with anger at him and asked, ‘Why have you come down here? And with whom did you leave those few sheep in the wilderness? I know how conceited you are and how wicked your heart is; you came down only to watch the battle.’29‘Now what have I done?’ said David. ‘Can’t I even speak?’30He then turned away to someone else and brought up the same matter, and the men answered him as before.31What David said was overheard and reported to Saul, and Saul sent for him.32David said to Saul, ‘Let no-one lose heart on account of this Philistine; your servant will go and fight him.’33Saul replied, ‘You are not able to go out against this Philistine and fight him; you are only a young man, and he has been a warrior from his youth.’34But David said to Saul, ‘Your servant has been keeping his father’s sheep. When a lion or a bear came and carried off a sheep from the flock,35I went after it, struck it and rescued the sheep from its mouth. When it turned on me, I seized it by its hair, struck it and killed it.36Your servant has killed both the lion and the bear; this uncircumcised Philistine will be like one of them, because he has defied the armies of the living God.37The Lord who rescued me from the paw of the lion and the paw of the bear will rescue me from the hand of this Philistine.’ Saul said to David, ‘Go, and the Lord be with you.’38Then Saul dressed David in his own tunic. He put a coat of armour on him and a bronze helmet on his head.39David fastened on his sword over the tunic and tried walking around, because he was not used to them. ‘I cannot go in these,’ he said to Saul, ‘because I am not used to them.’ So he took them off.40Then he took his staff in his hand, chose five smooth stones from the stream, put them in the pouch of his shepherd’s bag and, with his sling in his hand, approached the Philistine.41Meanwhile, the Philistine, with his shield-bearer in front of him, kept coming closer to David.42He looked David over and saw that he was little more than a boy, glowing with health and handsome, and he despised him.43He said to David, ‘Am I a dog, that you come at me with sticks?’ And the Philistine cursed David by his gods.44‘Come here,’ he said, ‘and I’ll give your flesh to the birds and the wild animals!’45David said to the Philistine, ‘You come against me with sword and spear and javelin, but I come against you in the name of the Lord Almighty, the God of the armies of Israel, whom you have defied.46This day the Lord will deliver you into my hands, and I’ll strike you down and cut off your head. This very day I will give the carcasses of the Philistine army to the birds and the wild animals, and the whole world will know that there is a God in Israel.47All those gathered here will know that it is not by sword or spear that the Lord saves; for the battle is the Lord’s, and he will give all of you into our hands.’48As the Philistine moved closer to attack him, David ran quickly towards the battle line to meet him.49Reaching into his bag and taking out a stone, he slung it and struck the Philistine on the forehead. The stone sank into his forehead, and he fell face down on the ground.50So David triumphed over the Philistine with a sling and a stone; without a sword in his hand he struck down the Philistine and killed him.51David ran and stood over him. He took hold of the Philistine’s sword and drew it from the sheath. After he killed him, he cut off his head with the sword. When the Philistines saw that their hero was dead, they turned and ran.52Then the men of Israel and Judah surged forward with a shout and pursued the Philistines to the entrance of Gath[6] and to the gates of Ekron. Their dead were strewn along the Shaaraim road to Gath and Ekron.53When the Israelites returned from chasing the Philistines, they plundered their camp.54David took the Philistine’s head and brought it to Jerusalem; he put the Philistine’s weapons in his own tent.55As Saul watched David going out to meet the Philistine, he said to Abner, commander of the army, ‘Abner, whose son is that young man?’ Abner replied, ‘As surely as you live, Your Majesty, I don’t know.’56The king said, ‘Find out whose son this young man is.’57As soon as David returned from killing the Philistine, Abner took him and brought him before Saul, with David still holding the Philistine’s head.58‘Whose son are you, young man?’ Saul asked him. David said, ‘I am the son of your servant Jesse of Bethlehem.’
1След това филистимците свикаха войските си за война, събраха се в Сокхот Юдин и разположиха стан в Ехес-дамим, между Сокхот и Азика. (Jos 15:35; 1Sa 13:5; 2Ch 28:18)2А Саул и Израилевите мъже се събраха и разположиха стан в долината Ила, и се приготвиха за бой против филистимците.3Филистимците стояха на хълма от едната страна, а Израил стоеше на хълма от другата страна и долината беше между тях.4И от филистимския стан излезе юнак на име Голиат, от Гет, шест лакътя и една педя висок. (Jos 11:22; 2Sa 21:19)5Той имаше меден шлем на главата си и беше облечен с люспеста броня. Тежестта на бронята беше пет хиляди сикъла мед.6Имаше медни наколенки на пищялите си и медно щитче на раменете си.7Дръжката на копието му беше като кросно на тъкач; и острието на копието му тежеше шестстотин сикъла желязо. Щитоносецът му вървеше пред него. (2Sa 21:19)8И той застана и извика към Израилевите редици: Защо излязохте да се биете? Не съм ли аз филистимец и вие Саулови слуги? Изберете си един мъж и нека слезе при мен. (1Sa 8:17)9Ако може да се бие с мен и да ме убие, тогава ние ще ви бъдем слуги. Но ако аз го надвия и го убия, тогава вие ще ни бъдете слуги и ще ни се подчинявате. (1Sa 11:1)10Филистимецът каза още: Аз хвърлям презрение днес върху Израилевите редици. Дайте ми мъж да се бием двамата. (1Sa 17:26; 2Sa 21:21)11А Саул и целият Израил, когато чуха думите на филистимеца, се смаяха и се уплашиха много.12А Давид беше син на онзи ефратец от Витлеем Юдейски, чието име беше Есей и който имаше осем сина. В Сауловите дни този човек имаше старейшински чин между хората. (Ge 35:19; Ru 4:22; 1Sa 16:1; 1Sa 16:10; 1Sa 16:11; 1Sa 16:18; 1Sa 17:58; 1Ch 2:13)13Тримата по-големи сина на Есей бяха последвали Саул във войната; имената на тримата му сина, които отидоха на война, бяха: на първородния – Елиав, на втория след него – Авинадав, и на третия – Сама. (1Sa 16:6; 1Sa 16:8; 1Sa 16:9; 1Ch 2:13)14Давид беше най-младият; а тримата по-големи следваха Саул.15А Давид оставяше Саул, за да пасе овцете на баща си във Витлеем, и после пак се връщаше. (1Sa 16:19)16И филистимецът се приближаваше сутрин и вечер и се представяше четиридесет дни.17В това време Есей каза на сина си Давид: Вземи сега за братята си една ефа пържено жито и тези десет хляба и им ги занеси бързо в стана.18А тези десет пити сирене занеси на хилядника им. Виж здрави ли са братята ти и ми донеси вест от тях. (Ge 37:14)19Саул и братята ти, и всички Израилеви мъже са в долината Ила, където се бият с филистимците.20И така, на сутринта Давид стана рано, остави овцете на пазач, взе нещата и отиде, както Есей му беше заповядал. Той отиде при оградата от коли, когато войската бе подредена за битката и с викове се готвеше за бой.21И Израил и филистимците се опълчиха войска срещу войска.22А Давид остави товара си при пазача на колите и като се завтече към войската, дойде и попита братята си за здравето им.23Докато разговаряше с тях, ето, юнакът, филистимецът от Гет на име Голиат, излезе от филистимските редици и повтори същите думи; и Давид го чу. (1Sa 17:8)24А всички Израилеви мъже, като видяха този мъж, побегнаха от него и много се уплашиха.25Израилевите мъже казваха: Видяхте ли този мъж, който излиза? Настина той излезе да хвърли презрение върху Израил; който обаче го убие, него царят ще надари с голямо богатство и ще му даде дъщеря си, и ще направи бащиния му дом свободен в Израил. (Jos 15:16)26И Давид проговори на стоящите при него мъже: Какво ще стане с онзи, който порази този филистимец и премахне укора от Израил? Защото кой е този необрязан филистимец, за да хвърли презрение върху войските на живия Бог? (De 5:26; 1Sa 11:2; 1Sa 14:6; 1Sa 17:10)27И народът му отговори според казаните думи: Това ще бъде дадено на мъжа, който би го поразил.28А като чу Елиав, най-големият му брат, как Давид говореше на мъжете, Елиав се разгневи на Давид и каза: Защо си слязъл тук? И на кого си оставил малкото овце в пустинята? Аз зная гордостта ти и лукавството на сърцето ти. Ти си дошъл, за да видиш битката. (Ge 37:4; Ge 37:8; Ge 37:11; 1Sa 17:25; Mt 10:36)29Давид отговори: Какво съм сторил сега? Няма ли причина? (1Sa 17:17)30И се обърна към друг и говори по същия начин; и народът пак му отговори, както преди това. (1Sa 17:26; 1Sa 17:27)31А когато се разчуха думите, които Давид казваше, ги известиха на Саул; и той го повика при себе си.32Давид каза на Саул: Да не отпада сърцето на никого заради този филистимец. Слугата ти ще иде и ще се бие с него. (De 20:1; De 20:3; 1Sa 16:18)33Но Саул отвърна на Давид: Ти не можеш да идеш против този филистимец и да се биеш с него. Ти си дете, а той е войнствен мъж още от младостта си. (Nu 13:31; De 9:2)34А Давид каза на Саул: Слугата ти пасеше овцете на баща си; и когато връхлетеше лъв или мечка и грабнеше агне от стадото,35аз го подгонвах и го нападах, и отървавах грабнатото от устата му. А когато се нахвърляше върху мене, хващах го за брадата, поразявах го и го убивах.36Слугата ти е убивал и лъв, и мечка. Този необрязан филистимец ще бъде като едно от тях, понеже хвърли презрение върху войските на живия Бог.37Давид каза още: ГОСПОД, Който ме отърва от лапата на лъв и от лапата на мечка, ще ме отърве и от ръката на този филистимец. И Саул каза на Давид: Върви; и ГОСПОД да бъде с тебе. (1Sa 20:18; 1Ch 22:11; 1Ch 22:16; Ps 18:16; Ps 18:17; Ps 63:7; Ps 77:11; 2Co 1:10; 2Ti 4:17; 2Ti 4:18)38Тогава Саул облече Давид с облеклото си и сложи меден шлем на главата му, и го облече с броня.39Давид препаса неговия меч над облеклото му и се опита да походи, защото не беше свикнал с тях. И Давид каза на Саул: Не мога да ходя с тези оръжия, защото не съм свикнал. И Давид ги съблече.40Той взе тоягата си в ръка и като избра пет гладки камъка от потока, ги сложи в овчарската си торба. Тогава Давид започна да се приближава към филистимеца с прашката си в ръка.41И филистимецът идваше и се приближаваше към Давид; а щитоносецът му вървеше пред него.42И когато филистимецът се огледа и видя Давид, изгледа го с презрение, защото беше дете, беше рус и красив. (1Sa 16:12; Ps 123:3; Ps 123:4; 1Co 1:27; 1Co 1:28)43Филистимецът каза на Давид: Куче ли съм аз, че идваш против мене с тояга? И филистимецът прокле Давид с боговете си. (1Sa 24:15; 2Sa 3:8; 2Sa 9:8; 2Sa 16:9; 2Ki 8:13)44Филистимецът каза също на Давид: Ела при мен и ще дам месата ти на летящите птици и на земните зверове. (1Ki 20:10; 1Ki 20:11)45А Давид отвърна на филистимеца: Ти идваш против мене с меч, копие и сулица; а аз идвам против тебе в името на ГОСПОДА на Силите, Бога на Израилевите войски, върху които ти хвърли презрение. (1Sa 17:10; 2Sa 22:33; 2Sa 22:35; Ps 124:8; Ps 125:1; 2Co 10:4; Heb 11:33; Heb 11:34)46Днес ГОСПОД ще те предаде в ръката ми. Като те убия, ще ти отнема главата и днес ще предам труповете на филистимското множество на летящите птици и на земните зверове; за да познае целият свят, че има Бог в Израил. (De 28:26; Jos 4:24; 1Ki 8:43; 1Ki 18:36; 2Ki 19:19; Isa 52:10)47Да познаят всички хора, събрани тук, че ГОСПОД не избавя с меч и копие; защото боят е на ГОСПОДА и Той ще ви предаде в нашите ръце. (2Ch 20:15; Ps 44:6; Ps 44:7; Ho 1:7; Zec 4:6)48И когато филистимецът се изправи, идваше и се приближаваше срещу Давид, Давид побърза и се затича към редиците да посрещне филистимеца.49Давид бръкна в торбата си, взе оттам един камък и като го хвърли с прашката си, удари филистимеца в челото му, така че камъкът се заби в главата му. И филистимецът падна по лице на земята.50Така Давид победи филистимеца с прашка и камък, удари го и го уби. Но в ръката на Давид нямаше меч; (Jud 3:31; Jud 15:15; 1Sa 21:9; 2Sa 23:21)51затова той се затича и застана над филистимеца, хвана меча му, изтръгна го от ножницата му и като го уби, отсече главата му с меча. А филистимците, като видяха, че юнакът им умря, побегнаха. (Heb 11:34)52Тогава Израилевите и Юдовите мъже скочиха, нададоха вик и подгониха филистимците до прохода на Гая и до портите на Акарон. И ранените филистимци падаха по пътя за Саараим до Гет и до Акарон. (Jos 15:36)53А израилтяните, като се върнаха от преследването на филистимците, разграбиха стана им.54И Давид взе главата на филистимеца и я занесе в Йерусалим, а оръжията му сложи в шатъра си.55А Саул, когато видя, че Давид излизаше против филистимеца, каза на военачалника си Авенир: Авенире, чий син е този момък? А Авенир отвърна: Заклевам се в живота на душата ти, царю, не зная. (1Sa 16:21; 1Sa 16:22)56Царят каза: Попитай чий син е този момък.57И когато Давид се връщаше от поражението на филистимеца, Авенир го извика и го доведе пред Саул. А главата на филистимеца беше в ръката му. (1Sa 17:54)58Саул го попита: Чий син си, младежо? А Давид отговори: Аз съм син на слугата ти, витлеемеца Есей. (1Sa 17:12)