1Samuel said to Saul, ‘I am the one the Lord sent to anoint you king over his people Israel; so listen now to the message from the Lord.2This is what the Lord Almighty says: “I will punish the Amalekites for what they did to Israel when they waylaid them as they came up from Egypt.3Now go, attack the Amalekites and totally destroy[1] all that belongs to them. Do not spare them; put to death men and women, children and infants, cattle and sheep, camels and donkeys.” ’4So Saul summoned the men and mustered them at Telaim – two hundred thousand foot soldiers and ten thousand from Judah.5Saul went to the city of Amalek and set an ambush in the ravine.6Then he said to the Kenites, ‘Go away, leave the Amalekites so that I do not destroy you along with them; for you showed kindness to all the Israelites when they came up out of Egypt.’ So the Kenites moved away from the Amalekites.7Then Saul attacked the Amalekites all the way from Havilah to Shur, near the eastern border of Egypt.8He took Agag king of the Amalekites alive, and all his people he totally destroyed with the sword.9But Saul and the army spared Agag and the best of the sheep and cattle, the fat calves[2] and lambs – everything that was good. These they were unwilling to destroy completely, but everything that was despised and weak they totally destroyed.10Then the word of the Lord came to Samuel:11‘I regret that I have made Saul king, because he has turned away from me and has not carried out my instructions.’ Samuel was angry, and he cried out to the Lord all that night.12Early in the morning Samuel got up and went to meet Saul, but he was told, ‘Saul has gone to Carmel. There he has set up a monument in his own honour and has turned and gone on down to Gilgal.’13When Samuel reached him, Saul said, ‘The Lord bless you! I have carried out the Lord’s instructions.’14But Samuel said, ‘What then is this bleating of sheep in my ears? What is this lowing of cattle that I hear?’15Saul answered, ‘The soldiers brought them from the Amalekites; they spared the best of the sheep and cattle to sacrifice to the Lord your God, but we totally destroyed the rest.’16‘Enough!’ Samuel said to Saul. ‘Let me tell you what the Lord said to me last night.’ ‘Tell me,’ Saul replied.17Samuel said, ‘Although you were once small in your own eyes, did you not become the head of the tribes of Israel? The Lord anointed you king over Israel.18And he sent you on a mission, saying, “Go and completely destroy those wicked people, the Amalekites; wage war against them until you have wiped them out.”19Why did you not obey the Lord? Why did you pounce on the plunder and do evil in the eyes of the Lord?’20‘But I did obey the Lord,’ Saul said. ‘I went on the mission the Lord assigned me. I completely destroyed the Amalekites and brought back Agag their king.21The soldiers took sheep and cattle from the plunder, the best of what was devoted to God, in order to sacrifice them to the Lord your God at Gilgal.’22But Samuel replied: ‘Does the Lord delight in burnt offerings and sacrifices as much as in obeying the Lord? To obey is better than sacrifice, and to heed is better than the fat of rams.23For rebellion is like the sin of divination, and arrogance like the evil of idolatry. Because you have rejected the word of the Lord, he has rejected you as king.’24Then Saul said to Samuel, ‘I have sinned. I violated the Lord’s command and your instructions. I was afraid of the men and so I gave in to them.25Now I beg you, forgive my sin and come back with me, so that I may worship the Lord.’26But Samuel said to him, ‘I will not go back with you. You have rejected the word of the Lord, and the Lord has rejected you as king over Israel!’27As Samuel turned to leave, Saul caught hold of the hem of his robe, and it tore.28Samuel said to him, ‘The Lord has torn the kingdom of Israel from you today and has given it to one of your neighbours – to one better than you.29He who is the Glory of Israel does not lie or change his mind; for he is not a human being, that he should change his mind.’30Saul replied, ‘I have sinned. But please honour me before the elders of my people and before Israel; come back with me, so that I may worship the Lord your God.’31So Samuel went back with Saul, and Saul worshipped the Lord.32Then Samuel said, ‘Bring me Agag king of the Amalekites.’ Agag came to him in chains.[3] And he thought, ‘Surely the bitterness of death is past.’33But Samuel said, ‘As your sword has made women childless, so will your mother be childless among women.’ And Samuel put Agag to death before the Lord at Gilgal.34Then Samuel left for Ramah, but Saul went up to his home in Gibeah of Saul.35Until the day Samuel died, he did not go to see Saul again, though Samuel mourned for him. And the Lord regretted that he had made Saul king over Israel.
1След това Самуил каза на Саул: ГОСПОД ме изпрати да те помажа за цар над народа Му, над Израил; а сега послушай ГОСПОДНИТЕ думи. (1Sa 9:16)2Така казва ГОСПОД на Силите: Забелязал съм онова, което стори Амалик на Израил – как му се възпротиви по пътя, когато идваше от Египет. (Ex 17:8; Ex 17:14; Nu 24:20; De 25:17)3Иди сега и порази Амалик, обречи на изтребление всичко, което има. Не го жали, а избий мъж и жена, дете и кърмаче, говедо и овца, камила и осел. (Le 27:28; Le 27:29; Jos 6:17; Jos 6:21)4И така, Саул повика народа и ги преброи в Телаам – бяха двеста хиляди души пешаци израилтяни и десет хиляди Юдови мъже.5И Саул стигна до един амаликов град и постави засада в долината.6А Саул каза на кенейците: Идете, оттеглете се, излезте измежду амаличаните, за да не ви изтребя заедно с тях; защото вие постъпихте с благост към всички израилтяни, когато идваха от Египет. И така, кенейците се оттеглиха отсред амаличаните. (Ge 18:25; Ge 19:12; Ge 19:14; Ex 18:10; Ex 18:19; Nu 10:29; Nu 10:32; Nu 24:21; Jud 1:16; Jud 4:11; Re 18:4)7И Саул порази амаличаните от Евила до прохода на Сур, срещу Египет. (Ge 2:11; Ge 16:7; Ge 25:18; 1Sa 14:48)8Той залови жив амаликския цар Агаг, а изтреби целия народ с острието на меча. (1Sa 30:1; 1Ki 20:34)9Обаче Саул и народът пощадиха Агаг и по-добрите от овцете и говедата и от угоените животни и агнетата. Всичко, което беше добро, не искаха да го обрекат на изтребление; а всичко, което беше изхабено и нямаше стойност, него изтребиха. (1Sa 15:3; 1Sa 15:15)10Тогава ГОСПОДНЕТО слово дойде към Самуил и каза:11Разкаях се, че поставих Саул за цар, понеже той престана да Ме следва и не изпълнява повеленията Ми. А това възмути Самуил и той викаше към ГОСПОДА цялата нощ. (Ge 6:6; Ge 6:7; Jos 22:16; 1Sa 13:13; 1Sa 15:3; 1Sa 15:9; 1Sa 15:35; 1Sa 16:1; 2Sa 24:16; 1Ki 9:6)12На сутринта Самуил стана рано, за да посрещне Саул. Тогава известиха на Самуил следното: Саул дойде в Кармил и след като си издигна паметник[1], обърна се и замина, и слезе в Галгал. (Jos 15:55)13И когато Самуил дойде при Саул, Саул му каза: Благословен да си от ГОСПОДА! Изпълних ГОСПОДНЯТА заповед. (Ge 14:19; Jud 17:2; Ru 3:10)14Но Самуил попита: Как да разбирам тогава това блеене на овце, което чувам, и този рев на говеда, който слушам?15А Саул отговори: От амаличаните ги докараха. Народът пощади по-добрите от овцете и говедата, за да пожертва на ГОСПОДА, твоя Бог; а останалото обрекохме на изтребление. (Ge 3:12; 1Sa 15:9; 1Sa 15:21; Pr 28:13)16Тогава Самуил каза на Саул: Почакай и ще ти известя какво ми говори ГОСПОД през нощта. А Саул отговори: Казвай.17Самуил каза: Когато ти беше малък в собствените си очи, не стана ли глава на Израилевите племена? ГОСПОД те помаза за цар над Израил (1Sa 9:21)18и ГОСПОД те изпрати на път и ти каза: Иди и изтреби грешните амаличани и воювай против тях, докато бъдат довършени.19И така, ти защо не послуша ГОСПОДНИЯ глас, а се нахвърли върху плячката и извърши това зло пред ГОСПОДА?20А Саул отговори на Самуил: Да! Послушах ГОСПОДНИЯ глас и отидох в пътя, по който ГОСПОД ме изпрати, и доведох амаликския цар Агаг, а амаличаните обрекох на изтребление. (1Sa 15:13)21Но народът взе от плячката: овце и говеда, по-добрите от обречените неща, за да пожертват на ГОСПОДА, твоя Бог, в Галгал. (1Sa 15:15)22И Самуил каза: Всеизгарянията и жертвите по същия начин ли са угодни на ГОСПОДА, както послушанието на ГОСПОДНИЯ глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата и покорността – от тлъстината на овни. (Ps 50:8; Ps 50:9; Pr 21:3; Ec 5:1; Isa 1:11; Isa 1:16; Isa 1:17; Jer 7:22; Jer 7:23; Ho 6:6; Mic 6:6; Mt 5:24; Mt 9:13; Mt 12:7; Mr 12:33; Heb 10:6)23Защото непокорството е като греха на врачуването, а упорството – като нечестието и идолопоклонството. Понеже ти отхвърли словото на ГОСПОДА, то и Той отхвърли тебе да не си цар. (1Sa 13:14)24Тогава Саул каза на Самуил: Съгреших. Престъпих ГОСПОДНЕТО повеление и твоите думи, понеже се уплаших от народа и послушах техния глас. (Ex 23:2; 2Sa 12:13; Pr 29:25; Isa 51:12; Isa 51:13)25А сега прости съгрешението ми и се върни с мене, за да се поклоня на ГОСПОДА.26А Самуил отговори на Саул: Няма да се върна с тебе, защото ти отхвърли ГОСПОДНЕТО слово и ГОСПОД отхвърли тебе, за да не бъдеш цар над Израил. (1Sa 2:30)27А когато Самуил се обърна да си върви, Саул хвана полата на мантията му и тя се раздра. (1Ki 11:30)28Тогава Самуил му каза: ГОСПОД откъсна днес Израилевото царство от теб и го даде на един твой ближен, който е по-добър от теб. (1Sa 28:17; 1Sa 28:18; 1Ki 11:31)29А и Силният Израилев няма да излъже, нито да се разкае, защото Той не е човек, за да се разкайва. (Nu 23:19; Eze 24:14; 2Ti 2:13; Tit 1:2)30А Саул каза: Съгреших; но направи ми чест, моля, пред старейшините на народа ми и пред Израил – върни се с мене, за да се поклоня на ГОСПОДА, твоя Бог. (Joh 5:44; Joh 12:43)31И така, Самуил се върна и отиде след Саул. И Саул се поклони на ГОСПОДА.32Тогава Самуил каза: Доведете ми тук амаликския цар Агаг. И Агаг дойде при него весело, защото си казваше: Непременно горчивината на смъртта ще е преминала.33А Самуил каза: Както мечът ти е лишавал жени от деца, така и твоята майка ще бъде лишена от деца между жените. И Самуил съсече Агаг пред ГОСПОДА в Галгал. (Ex 17:11; Nu 14:45; Jud 1:7)34Тогава Самуил си отиде в Рама, а Саул се прибра у дома си в Гавая Саулова. (1Sa 11:4)35И Самуил не видя вече Саул до деня на смъртта си, обаче плачеше за него. И ГОСПОД се разкая затова, че беше поставил Саул за цар над Израил. (1Sa 15:11; 1Sa 16:1; 1Sa 19:24)