1When the time drew near for David to die, he gave a charge to Solomon his son.2‘I am about to go the way of all the earth,’ he said. ‘So be strong, act like a man,3and observe what the Lord your God requires: walk in obedience to him, and keep his decrees and commands, his laws and regulations, as written in the Law of Moses. Do this so that you may prosper in all you do and wherever you go4and that the Lord may keep his promise to me: “If your descendants watch how they live, and if they walk faithfully before me with all their heart and soul, you will never fail to have a successor on the throne of Israel.”5‘Now you yourself know what Joab son of Zeruiah did to me – what he did to the two commanders of Israel’s armies, Abner son of Ner and Amasa son of Jether. He killed them, shedding their blood in peacetime as if in battle, and with that blood he stained the belt round his waist and the sandals on his feet.6Deal with him according to your wisdom, but do not let his grey head go down to the grave in peace.7‘But show kindness to the sons of Barzillai of Gilead and let them be among those who eat at your table. They stood by me when I fled from your brother Absalom.8‘And remember, you have with you Shimei son of Gera, the Benjaminite from Bahurim, who called down bitter curses on me the day I went to Mahanaim. When he came down to meet me at the Jordan, I swore to him by the Lord: “I will not put you to death by the sword.”9But now, do not consider him innocent. You are a man of wisdom; you will know what to do to him. Bring his grey head down to the grave in blood.’10Then David rested with his ancestors and was buried in the City of David.11He had reigned for forty years over Israel – seven years in Hebron and thirty-three in Jerusalem.12So Solomon sat on the throne of his father David, and his rule was firmly established.
Solomon’s throne established
13Now Adonijah, the son of Haggith, went to Bathsheba, Solomon’s mother. Bathsheba asked him, ‘Do you come peacefully?’ He answered, ‘Yes, peacefully.’14Then he added, ‘I have something to say to you.’ ‘You may say it,’ she replied.15‘As you know,’ he said, ‘the kingdom was mine. All Israel looked to me as their king. But things changed, and the kingdom has gone to my brother; for it has come to him from the Lord.16Now I have one request to make of you. Do not refuse me.’ ‘You may make it,’ she said.17So he continued, ‘Please ask King Solomon – he will not refuse you – to give me Abishag the Shunammite as my wife.’18‘Very well,’ Bathsheba replied, ‘I will speak to the king for you.’19When Bathsheba went to King Solomon to speak to him for Adonijah, the king stood up to meet her, bowed down to her and sat down on his throne. He had a throne brought for the king’s mother, and she sat down at his right hand.20‘I have one small request to make of you,’ she said. ‘Do not refuse me.’ The king replied, ‘Make it, my mother; I will not refuse you.’21So she said, ‘Let Abishag the Shunammite be given in marriage to your brother Adonijah.’22King Solomon answered his mother, ‘Why do you request Abishag the Shunammite for Adonijah? You might as well request the kingdom for him – after all, he is my older brother – yes, for him and for Abiathar the priest and Joab son of Zeruiah!’23Then King Solomon swore by the Lord: ‘May God deal with me, be it ever so severely, if Adonijah does not pay with his life for this request!24And now, as surely as the Lord lives – he who has established me securely on the throne of my father David and has founded a dynasty for me as he promised – Adonijah shall be put to death today!’25So King Solomon gave orders to Benaiah son of Jehoiada, and he struck down Adonijah and he died.26To Abiathar the priest the king said, ‘Go back to your fields in Anathoth. You deserve to die, but I will not put you to death now, because you carried the ark of the Sovereign Lord before my father David and shared all my father’s hardships.’27So Solomon removed Abiathar from the priesthood of the Lord, fulfilling the word the Lord had spoken at Shiloh about the house of Eli.28When the news reached Joab, who had conspired with Adonijah though not with Absalom, he fled to the tent of the Lord and took hold of the horns of the altar.29King Solomon was told that Joab had fled to the tent of the Lord and was beside the altar. Then Solomon ordered Benaiah son of Jehoiada, ‘Go, strike him down!’30So Benaiah entered the tent of the Lord and said to Joab, ‘The king says, “Come out!” ’ But he answered, ‘No, I will die here.’ Benaiah reported to the king, ‘This is how Joab answered me.’31Then the king commanded Benaiah, ‘Do as he says. Strike him down and bury him, and so clear me and my whole family of the guilt of the innocent blood that Joab shed.32The Lord will repay him for the blood he shed, because without my father David knowing it he attacked two men and killed them with the sword. Both of them – Abner son of Ner, commander of Israel’s army, and Amasa son of Jether, commander of Judah’s army – were better men and more upright than he.33May the guilt of their blood rest on the head of Joab and his descendants for ever. But on David and his descendants, his house and his throne, may there be the Lord’s peace for ever.’34So Benaiah son of Jehoiada went up and struck down Joab and killed him, and he was buried at his home out in the country.35The king put Benaiah son of Jehoiada over the army in Joab’s position and replaced Abiathar with Zadok the priest.36Then the king sent for Shimei and said to him, ‘Build yourself a house in Jerusalem and live there, but do not go anywhere else.37The day you leave and cross the Kidron Valley, you can be sure you will die; your blood will be on your own head.’38Shimei answered the king, ‘What you say is good. Your servant will do as my lord the king has said.’ And Shimei stayed in Jerusalem for a long time.39But three years later, two of Shimei’s slaves ran off to Achish son of Maakah, king of Gath, and Shimei was told, ‘Your slaves are in Gath.’40At this, he saddled his donkey and went to Achish at Gath in search of his slaves. So Shimei went away and brought the slaves back from Gath.41When Solomon was told that Shimei had gone from Jerusalem to Gath and had returned,42the king summoned Shimei and said to him, ‘Did I not make you swear by the Lord and warn you, “On the day you leave to go anywhere else, you can be sure you will die”? At that time you said to me, “What you say is good. I will obey.”43Why then did you not keep your oath to the Lord and obey the command I gave you?’44The king also said to Shimei, ‘You know in your heart all the wrong you did to my father David. Now the Lord will repay you for your wrongdoing.45But King Solomon will be blessed, and David’s throne will remain secure before the Lord for ever.’46Then the king gave the order to Benaiah son of Jehoiada, and he went out and struck Shimei down and he died. The kingdom was now established in Solomon’s hands.
1Когато наближи времето на Давид да умре, той заръча на сина си Соломон: (Ge 47:29; De 31:14)2Аз отивам по пътя на целия свят. Ти се крепи и бъди мъжествен. (De 17:19; De 17:20; Jos 23:14)3Пази заръките на ГОСПОДА, твоя Бог, ходи в пътищата Му и пази наредбите Му, заповедите Му, законите Му и свидетелствата Му, както е писано в Моисеевия закон, за да успяваш във всичко, каквото правиш, и накъдето и да се обръщаш; (De 29:9; Jos 1:7; 1Ch 22:12; 1Ch 22:14)4за да утвърди ГОСПОД думата, с която е говорил за мене, като е казал: Ако внимават синовете ти в пътя си, да ходят пред Мене в истина от цялото си сърце и от цялата си душа, няма да липсва от тебе мъж върху Израилевия престол. (2Sa 7:12; 2Sa 7:13; 2Sa 7:25; 1Ki 8:25; 2Ki 20:3; Ps 132:12)5Освен това ти знаеш какво направи Йоав, Саруиният син, на двамата военачалници на Израилевите войски – на Авенир, Нировия син, и на Амаса, Етеровия син, които уби, като проля кръв в мирно време и обагри с кръв пояса, който беше около кръста му, и обувките, които бяха на краката му. (2Sa 3:27; 2Sa 3:39; 2Sa 18:5; 2Sa 18:12; 2Sa 18:14; 2Sa 19:5; 2Sa 20:10)6Постъпвай според мъдростта си и не оставяй белите му коси да слязат с мир в гроба. (1Ki 2:9; Pr 20:26)7Но покажи благост към синовете на галаадеца Верзелай и нека те бъдат между онези, които ядат на трапезата ти. Защото с храна те дойдоха при мене, когато бягах от брат ти Авесалом. (2Sa 9:7; 2Sa 9:10; 2Sa 17:27; 2Sa 19:28; 2Sa 19:31; 2Sa 19:38)8Ето, с теб е вениаминецът Семей, Гираевият син, от Ваурим, който ме прокле с горчива клетва в деня, когато отидох в Маханаим. Той обаче слезе да ме посрещне при Йордан и аз му се заклех в ГОСПОДА: Няма да те убия с меч. (2Sa 16:5; 2Sa 19:18; 2Sa 19:23)9Сега не го смятай за невинен, защото си мъдър човек и знаеш какво трябва да му направиш, за да сведеш белите му коси с кръв в гроба. (Ge 42:38; Ge 44:31; Ex 20:7; Job 9:28)10Така Давид заспа с бащите си и беше погребан в Давидовия град. (2Sa 5:7; 1Ki 1:21; Ac 2:29; Ac 13:36)11А времето, през което Давид царува над Израил, беше четиридесет години. Седем години царува в Хеврон и тридесет и три години – в Йерусалим. (2Sa 5:4; 1Ch 29:26; 1Ch 29:27)
Начало на царуването на Соломон
12Соломон седна на престола на баща си Давид; и царството му се закрепи твърдо. (1Ch 29:23; 2Ch 1:1)13Тогава Адония, Агитиният син, дойде пред Витсавее, Соломоновата майка. А тя попита: С мир ли идваш? И той отговори: С мир. (1Sa 16:4; 1Sa 16:5)14После Адония каза: Имам да ти кажа едно нещо. Тя отвърна: Казвай.15Тогава той започна: Ти знаеш, че на мене принадлежеше царството и че към мене целият Израил беше обърнал лицето си с очакване да царувам. Царството обаче се отклони и се падна на брат ми, защото от ГОСПОДА му дойде. (1Ki 1:5; 1Ch 22:9; 1Ch 22:10; 1Ch 28:5; Pr 21:30; Da 2:21)16Сега имам една молба към тебе; не ми я отказвай. И тя му отговори: Казвай.17Адония проговори: Кажи, моля те, на цар Соломон (защото няма да ти откаже) да ми даде за жена сунамката Ависага. (1Ki 1:3; 1Ki 1:4)18А Витсавее каза: Добре; ще говоря за тебе на царя.19И така, Витсавее влезе при цар Соломон да му говори за Адония. Царят стана да я посрещне и и се поклони; после, като седна на престола си, каза да положат престол и за царската майка; и тя седна отдясно му. (Ex 20:12; Ps 45:9)20Тогава тя каза: Една малка молба имам към тебе; не ми я отказвай. А царят и отговори: Искай, майко моя, защото няма да ти откажа.21И тя каза: Нека сунамката Ависага бъде дадена на брат ти Адония за жена.22Но цар Соломон запита майка си: А защо искаш сунамката Ависага за Адония? Искай за него и царството (защото ми е по-голям брат); да! – за него, за свещеника Авиатар и за Йоав, Саруиния син. (1Ki 1:7)23Тогава цар Соломон се закле в ГОСПОДА: Така да ми направи Бог – да! – и повече да прибави, ако Адония не е изговорил тези думи против живота си. (Ru 1:17)24Сега се заклевам в живота на ГОСПОДА, Който ме утвърди и ме постави да седна на престола на баща ми Давид и Който ми направи дом, както е обещал, днес Адония непременно ще бъде умъртвен. (2Sa 7:11; 2Sa 7:13; 1Ch 22:10)25И така, цар Соломон прати Ванайя, Йодаевия син, да изпълни заповедта му, който нападна Адония и го уби.26А на свещеника Авиатар царят каза: Иди в Анатот, на нивите си. Въпреки че заслужаваш смърт, сега няма да те убия, понеже ти си носил ковчега на Господа ЙЕХОВА пред баща ми Давид и понеже си изстрадал всичко, което е изстрадал и баща ми. (Jos 21:18; 1Sa 22:20; 1Sa 22:23; 1Sa 23:6; 2Sa 15:24; 2Sa 15:29)27Така Соломон отблъсна Авиатар да не бъде свещеник на ГОСПОДА, за да се изпълни словото, което ГОСПОД беше говорил в Сило за Илиевия дом. (1Sa 2:31)28А когато за това стигна слух до Йоав (защото Йоав поддържаше Адония, макар и да не беше на страната на Авесалом), Йоав побегна в ГОСПОДНИЯ шатър и се хвана за роговете на жертвеника. (1Ki 1:7; 1Ki 1:50)29И известиха на цар Соломон: Йоав побегна в ГОСПОДНИЯ шатър и е при жертвеника. Тогава Соломон прати Ванайя, Йодаевия син, като каза: Иди, нападни го.30И така, Ванайя отиде в ГОСПОДНИЯ шатър и каза на Йоав: Така казва царят: Излез. А той отговори: Не, тук ще умра. И Ванайя извести на царя: Така каза Йоав и такъв отговор ми даде.31А царят му каза: Направи, както е казал; нападни го и го погреби, за да изгладиш от мен и от бащиния ми дом невинната кръв, която Йоав е пролял. (Ex 21:14; Nu 35:33; De 19:13; De 21:8; De 21:9)32ГОСПОД ще възвърне проляната от него кръв на неговата глава, понеже той нападна двама мъже, по-праведни и по-добри от него, и ги уби с меч, без да знае баща ми Давид: Авенир, Нировия син, Израилевия военачалник, и Амаса, Етеровия син, Юдовия военачалник. (Jud 9:24; Jud 9:57; 2Sa 3:22; 2Sa 20:10; 2Ch 21:13; Ps 7:16)33Така кръвта им ще се възвърне върху Йоавовата глава и върху главата на потомството му довека. А на Давид, на потомството му, на дома му и на престола му ще бъде мир от ГОСПОДА довека. (2Sa 3:29; Pr 25:5)34Тогава Ванайя, Йодаевият син, влезе, нападна го и го уби. И Йоав беше погребан у дома си в пустинята.35Вместо него царят постави свещеник Садок. (Nu 25:11; 1Sa 2:35; 1Ki 2:27; 1Ch 6:53; 1Ch 24:3)36Тогава царят прати да повикат Семей и му каза: Построй си къща в Йерусалим и живей там, и не излизай оттам на никъде; (2Sa 16:5; 1Ki 2:8)37защото бъди сигурен, че в деня, когато излезеш и преминеш потока Кедрон, непременно ще бъдеш убит и кръвта ти ще бъде на твоята глава. (Le 20:9; Jos 2:19; 2Sa 1:16; 2Sa 15:23)38Семей отвърна на царя: Добре. Както каза господарят ми, царят, така ще стори слугата ти. И Семей живя в Йерусалим дълго време.39След три години двама от Семеевите слуги побегнаха при гетския цар Анхус, Мааховия син. И известиха на Семей: Слугите ти са в Гет. (1Sa 27:2)40Тогава Семей стана, оседла осела си и отиде в Гет при Анхус, за да потърси слугите си. Така Семей отиде и доведе слугите си от Гет.41Съобщиха на Соломон, че Семей ходил от Йерусалим в Гет и се върнал.42Тогава царят прати да повикат Семей и му каза: Не те ли заклех в ГОСПОДА и не те ли предупредих, като ти казах: Бъди сигурен, че в деня, когато излезеш и отидеш извън града, където и да е, непременно ще умреш? И ти не ми ли отговори: Добра е думата, която чух?43Защо не опази ГОСПОДНЯТА клетва и заповедта, която ти дадох?44Царят каза още на Семей: Ти знаеш цялото зло, причинено на баща ми Давид, което се таи в сърцето ти. Затова ГОСПОД ще възвърне злото ти на твоята глава; (2Sa 16:5; Ps 7:16; Eze 17:19)45а цар Соломон ще бъде благословен и Давидовият престол – утвърден пред ГОСПОДА до века. (Pr 25:5)46Тогава царят заповяда на Ванайя, Йодаевия син; и той излезе, нападна Семей и го уби. И царството се утвърди в Соломоновата ръка. (1Ki 2:12; 2Ch 1:1)