Sign in for free

Matthew 27

New International Reader’s Version

from Biblica
1 It was early in the morning. All the chief priests and the elders of the people planned how to put Jesus to death. 2 So they tied him up and led him away. Then they handed him over to Pilate, who was the governor. 3 Judas, who had handed him over, saw that Jesus had been sentenced to die. He felt deep shame and sadness for what he had done. So he returned the 30 silver coins to the chief priests and the elders. 4 ‘I have sinned,’ he said. ‘I handed over a man who is not guilty.’ ‘What do we care?’ they replied. ‘That’s your problem.’ 5 So Judas threw the money into the temple and left. Then he went away and hanged himself. 6 The chief priests picked up the coins. They said, ‘It’s against the law to put this money into the temple fund. It is blood money. It has paid for a man’s death.’ 7 So they decided to use the money to buy a potter’s field. People from other countries would be buried there. 8 That is why it has been called the Field of Blood to this day. 9 Then the words spoken by Jeremiah the prophet came true. He had said, ‘They took the 30 silver coins. That price was set for him by the people of Israel. 10 They used the coins to buy a potter’s field, just as the Lord commanded me.’ (Jer 19:1; Jer 32:6; Zec 11:12; Zec 11:13) 11 Jesus was standing in front of the governor. The governor asked him, ‘Are you the king of the Jews?’ ‘Yes. You have said so,’ Jesus replied. 12 But when the chief priests and the elders brought charges against him, he did not answer. 13 Then Pilate asked him, ‘Don’t you hear the charges they are bringing against you?’ 14 But Jesus made no reply, not even to a single charge. The governor was really amazed. 15 It was the governor’s practice at the Passover Feast to let one prisoner go free. The people could choose the one they wanted. 16 At that time they had a well-known prisoner named Jesus Barabbas. 17 So when the crowd gathered, Pilate asked them, ‘Which one do you want me to set free? Jesus Barabbas? Or Jesus who is called the Messiah?’ 18 Pilate knew that the leaders wanted to get their own way. He knew this was why they had handed Jesus over to him. 19 While Pilate was sitting on the judge’s seat, his wife sent him a message. It said, ‘Don’t have anything to do with that man. He is not guilty. I have suffered a great deal in a dream today because of him.’ 20 But the chief priests and the elders talked the crowd into asking for Barabbas and having Jesus put to death. 21 ‘Which of the two do you want me to set free?’ asked the governor. ‘Barabbas’, they answered. 22 ‘Then what should I do with Jesus who is called the Messiah?’ Pilate asked. They all answered, ‘Crucify him!’ 23 ‘Why? What wrong has he done?’ asked Pilate. But they shouted even louder, ‘Crucify him!’ 24 Pilate saw that he wasn’t getting anywhere. Instead, the crowd was starting to get angry. So he took water and washed his hands in front of them. ‘I am not guilty of this man’s death,’ he said. ‘You are accountable for that!’ 25 All the people answered, ‘Put the blame for his death on us and our children!’ 26 Pilate let Barabbas go free. But he had Jesus whipped. Then he handed him over to be nailed to a cross. 27 The governor’s soldiers took Jesus into the palace, which was called the Praetorium. All the rest of the soldiers gathered around him. 28 They took off his clothes and put a purple robe on him. 29 Then they twisted thorns together to make a crown. They placed it on his head. They put a stick in his right hand. Then they fell on their knees in front of him and made fun of him. ‘We honour you, king of the Jews!’ they said. 30 They spat on him. They hit him on the head with the stick again and again. 31 After they had made fun of him, they took off the robe. They put his own clothes back on him. Then they led him away to nail him to a cross. 32 On their way out of the city, they met a man from Cyrene. His name was Simon. They forced him to carry the cross. 33 They came to a place called Golgotha. The word Golgotha means the Place of the Skull. 34 There they mixed wine with bitter spices and gave it to Jesus to drink. After tasting it, he refused to drink it. 35 When they had nailed him to the cross, they divided up his clothes by casting lots. 36 They sat down and kept watch over him there. 37 Above his head they placed the written charge against him. It read, This is Jesus, the King of the Jews. 38 Two rebels against Rome were crucified with him. One was on his right and one was on his left. 39 Those who passed by shouted at Jesus and made fun of him. They shook their heads 40 and said, ‘So you are going to destroy the temple and build it again in three days? Then save yourself! Come down from the cross, if you are the Son of God!’ 41 In the same way the chief priests, the teachers of the law and the elders made fun of him. 42 ‘He saved others,’ they said. ‘But he can’t save himself! He’s the king of Israel! Let him come down now from the cross! Then we will believe in him. 43 He trusts in God. Let God rescue him now if he wants him. He’s the one who said, “I am the Son of God.” ’ 44 In the same way the rebels who were being crucified with Jesus also made fun of him. 45 From noon until three o’clock, the whole land was covered with darkness. 46 About three o’clock, Jesus cried out in a loud voice. He said, ‘Eli, Eli, lema sabachthani?’ This means ‘My God, my God, why have you deserted me?’ (Ps 22:1) 47 Some of those standing there heard Jesus cry out. They said, ‘He’s calling for Elijah.’ 48 Right away one of them ran and got a sponge. He filled it with wine vinegar and put it on a stick. He offered it to Jesus to drink. 49 The rest said, ‘Leave him alone. Let’s see if Elijah comes to save him.’ 50 After Jesus cried out again in a loud voice, he died. 51 At that moment the temple curtain was torn in two from top to bottom. The earth shook. The rocks split. 52 Tombs broke open. The bodies of many holy people who had died were raised to life. 53 They came out of the tombs. After Jesus was raised from the dead, they went into the holy city. There they appeared to many people. 54 The Roman commander and those guarding Jesus saw the earthquake and all that had happened. They were terrified. They exclaimed, ‘He was surely the Son of God!’ 55 Not very far away, many women were watching. They had followed Jesus from Galilee to take care of his needs. 56 Mary Magdalene was among them. Mary, the mother of James and Joseph, was also there. So was the mother of Zebedee’s sons. 57 As evening approached, a rich man came from the town of Arimathea. His name was Joseph. He had become a follower of Jesus. 58 He went to Pilate and asked for Jesus’ body. Pilate ordered that it be given to him. 59 Joseph took the body and wrapped it in a clean linen cloth. 60 He placed it in his own new tomb that he had cut out of the rock. He rolled a big stone in front of the entrance to the tomb. Then he went away. 61 Mary Magdalene and the other Mary were sitting there opposite the tomb. 62 The next day was the day after Preparation Day. The chief priests and the Pharisees went to Pilate. 63 ‘Sir’, they said, ‘we remember something that liar said while he was still alive. He claimed, “After three days I will rise again.” 64 So give the order to make the tomb secure until the third day. If you don’t, his disciples might come and steal the body. Then they will tell the people that Jesus has been raised from the dead. This last lie will be worse than the first.’ 65 ‘Take some guards with you,’ Pilate answered. ‘Go. Make the tomb as secure as you can.’ 66 So they went and made the tomb secure. They put a royal seal on the stone and placed some guards on duty. 

Holy Bible, New International Reader’s Version®, NIrV® (Anglicised)
Copyright © 1995, 1996, 1998, 2014 by Biblica, Inc.®
Used with permission. All rights reserved worldwide.

“Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Matthew 27

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society
1 А на сутринта всички главни свещеници и народни старейшини се събраха на съвет и решиха да убият Исус. (Ps 2:2; Mr 15:1; Lu 22:66; Lu 23:1; Joh 18:28) 2 И като Го вързаха, заведоха Го и Го предадоха на управителя Пилат. (Mt 20:19; Mr 15:1; Lu 23:1; Ac 3:13) 3 Тогава Юда, който Го беше предал, като видя, че Исус бе осъден, разкая се и върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините, и каза: (Mt 26:14; Mt 26:15) 4 Съгреших, че предадох невинна кръв. А те казаха: Нас какво ни засяга това? Ти му мисли. 5 И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, и се обеси. (2Sa 17:23; Ac 1:18) 6 А главните свещеници взеха сребърниците и казаха: Не е позволено да ги слагаме в храмовата каса, понеже са цена на кръв. 7 И като се съветваха, купиха с тях Нивата на грънчаря за погребване на чужденци. 8 Затова онази нива се нарича и днес Кръвна нива. (Ac 1:19) 9 Тогава се изпълни изреченото чрез пророк Йеремия, който казва: „И взеха тридесетте сребърника, цената на Оценения, Когото оцениха израилтяните, (Jer 32:9; Zec 11:12; Zec 11:13) 10 и ги дадоха за Нивата на грънчаря, както ми заповяда Господ.“ 11 А Исус застана пред управителя; и управителят Го попита: Ти Юдейският Цар ли си? А Исус му отвърна: Ти казваш. (Mr 15:2; Lu 23:3; Joh 18:33; Joh 18:37; 1Ti 6:13) 12 И когато Го обвиняваха главните свещеници и старейшините, нищо не отговаряше. (Mt 26:63; Joh 19:9) 13 Тогава Пилат Му каза: Не чуваш ли за колко неща свидетелстват против Тебе? (Mt 26:62; Joh 19:10) 14 Но Той не му отговори нито на едно обвинение[1], така че управителят много се чудеше. 15 А на всеки празник управителят имаше обичай да пуска на народа един от затворниците, когото биха поискали. (Mr 15:6; Lu 23:17; Joh 18:39) 16 А тогава имаха един прословут затворник на име Варава. 17 И така, като бяха събрани, Пилат им каза: Кого искате да ви пусна – Варава ли или Исус, наречен Христос? 18 Понеже знаеше, че от завист Го предаваха. 19 При това, като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: Не прави нищо на Този праведник; защото нощес се измъчих много насън заради Него. 20 А главните свещеници и старейшините убедиха народа да изпроси Варава, а Исус да предаде на смърт. (Mr 15:11; Lu 23:18; Joh 18:40; Ac 3:14) 21 Управителят ги попита: Кого от двамата искате да ви пусна? А те казаха: Варава. 22 Пилат им каза: Тогава какво да правя с Исус, наречен Христос? Те всички извикаха: Нека бъде разпънат! 23 А той каза: Че какво зло е сторил? А те още по-силно закрещяха: Разпъни Го! 24 И така Пилат, като видя, че никак не помага, а, напротив, че се повдига размирие, взе вода, уми си ръцете пред множеството и каза: Аз съм невинен за кръвта на Този праведник; вие му мислете. (De 21:6) 25 А целият народ отговори: Кръвта Му да бъде върху нас и върху децата ни. (De 19:10; Jos 2:19; 2Sa 1:16; 1Ki 2:32; Ac 5:28) 26 Тогава им пусна Варава; а Исус бичува и Го предаде на разпятие. (Isa 53:5; Mr 15:15; Lu 23:16; Lu 23:24; Lu 23:25; Joh 19:1; Joh 19:16) 27 Тогава войниците на управителя заведоха Исус в преторията и събраха около Него цялата рота. (Mr 15:16; Joh 19:2) 28 И като Го съблякоха, облякоха Го в пурпурна мантия. (Lu 23:11) 29 Сплетоха венец от тръни и го наложиха на главата Му, и сложиха тръстикова пръчка в дясната Му ръка; и като коленичеха пред Него, подиграваха Му се, като казваха: Здравей, Царю Юдейски! (Isa 53:3) 30 И Го заплюваха, взеха тръстиковата пръчка и Го удряха по главата. (Isa 50:6; Mt 26:67) 31 И след като се подиграха с Него, съблякоха Му мантията и Го облякоха с Неговите дрехи, и Го заведоха да Го разпънат. (Isa 53:7) 32 А на излизане намериха един киринеец, на име Симон; него заставиха да носи кръста Му. (Nu 15:35; 1Ki 21:13; Mr 15:21; Lu 23:26; Joh 19:17; Ac 7:58; Heb 13:12) 33 И като стигнаха до едно място, наречено Голгота, което значи Лобно място[2], (Mr 15:22; Lu 23:33; Joh 19:17; Heb 13:12) 34 дадоха Му да пие вино, размесено с жлъчка; но Той, като вкуси, не прие да пие. (Ps 69:21; Ps 69:22; Mt 27:48) 35 И когато Го разпънаха, разделиха си дрехите Му, като хвърлиха жребий. (Ps 22:18; Ps 22:19; Mr 15:24; Lu 23:34; Joh 19:24) 36 И седяха там да Го пазят. (Mt 27:54; Mr 15:26; Lu 23:38; Joh 19:19) 37 И поставиха над главата Му надпис с обвинението Му, който гласеше: Този е Исус, Юдейският Цар. 38 Заедно с Него бяха разпънати двама разбойници, един отдясно и един отляво. (Isa 53:12; Mr 15:27; Lu 23:32; Lu 23:33; Joh 19:18) 39 А минаващите оттам Му се подиграваха, като клатеха глави и казваха: (Ps 22:7; Ps 22:8; Ps 109:25; Mr 15:29; Lu 23:35) 40 Ти, Който разрушаваш храма и за три дни пак го съграждаш, спаси Себе Си. Ако си Божий Син, слез от кръста. (Mt 26:61; Mt 26:63; Mr 14:58; Joh 2:19) 41 Също и главните свещеници с книжниците и старейшините Го подиграваха, като казваха: 42 Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Ако е Израилевият Цар! Нека слезе сега от кръста и ще повярваме в Него. 43 Упова на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божий Син съм. (Ps 22:8; Ps 22:9; Ps 22:18; Mr 15:32; Lu 23:39) 44 По същия начин Го ругаеха и разпънатите с Него разбойници. 45 А от шестия час до деветия час тъмнина покриваше цялата земя. (Am 8:9; Mr 15:33; Lu 23:44) 46 А около деветия час Исус извика със силен глас: Ели, Ели, лама савахтани?, т. е.: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? (Ps 22:1; Ps 22:2; Mr 15:34; Heb 5:7) 47 Някои от стоящите там, като чуха, казаха: Той вика Илия. 48 И веднага един от тях се завтече, взе гъба, натопи я в оцет и като я надяна на тръстикова пръчка, даде Му да пие. (Ps 69:21; Ps 69:22; Mr 15:36; Lu 23:36; Joh 19:29) 49 А другите казаха: Остави! Да видим дали ще дойде Илия да Го избави. 50 А Исус, като извика пак със силен глас, издъхна. (Mr 15:37; Lu 23:46) 51 И, ето, завесата на храма се раздра на две отгоре додолу, земята се разтресе, скалите се разпукаха, (Ex 26:31; 2Ch 3:14; Mr 15:38; Lu 23:45; Heb 10:20) 52 гробовете се разтвориха и много тела на починали светии бяха възкресени, 53 които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в святия град и се явиха на мнозина. 54 А стотникът и онези, които заедно с него пазеха Исус, като видяха земетресението и всичко, което стана, много се уплашиха и казаха: Наистина този беше Син на Бога. (Mt 27:36; Mr 15:39; Lu 23:47) 55 Там бяха още и гледаха отдалеч много жени, които бяха следвали Исус от Галилея и Му служеха; (Lu 8:2; Lu 8:3) 56 сред тях бяха Мария Магдалена и Мария, майка на Яков и на Йосия, и майката на Зеведеевите синове. (Mr 15:40) 57 И когато се свечери, дойде един богаташ от Ариматея на име Йосиф, който също беше ученик на Исус. (Mr 15:42; Mr 15:43; Lu 23:50; Joh 19:38) 58 Той дойде при Пилат и поиска тялото на Исус. Тогава Пилат заповяда да му се даде. 59 Йосиф, като взе тялото, обви го с чиста плащеница 60 и го положи в своя нов гроб, който беше изсякъл в скалата; и като привали голям камък на гробната врата, си отиде. (Isa 53:9) 61 А там бяха Мария Магдалена и другата Мария, които седяха срещу гроба. 62 И на следващия ден, който беше след деня на Приготовлението за празника, главните свещеници и фарисеите се събраха при Пилат и казаха: 63 Господарю, спомнихме си, че Онзи измамник приживе каза: След три дни ще възкръсна. (Mt 16:21; Mt 17:23; Mt 20:19; Mt 26:61; Mr 8:31; Mr 10:34; Lu 9:22; Lu 18:33; Lu 24:6; Lu 24:7; Joh 2:19) 64 Затова заповядай гробът да се пази здраво до третия ден, да не би учениците Му да дойдат и да Го откраднат, и да кажат на народа: Възкръсна от мъртвите. Така последната измама ще бъде по-лоша от първата. 65 Пилат им каза: Вземете стража; идете, пазете Го, както знаете. 66 А те отидоха и завардиха гроба, и заедно със стражата запечатаха камъка. (Da 6:17) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.