Sign in for free

Matthew 26

New International Reader’s Version

from Biblica
1 Jesus finished saying all these things. Then he said to his disciples, 2 ‘As you know, the Passover Feast is two days away. The Son of Man will be handed over to be nailed to a cross.’ 3 Then the chief priests met with the elders of the people. They met in the palace of Caiaphas, the high priest. 4 They made plans to arrest Jesus secretly. They wanted to kill him. 5 ‘But not during the feast,’ they said. ‘The people may stir up trouble.’ 6 Jesus was in Bethany. He was in the home of Simon, who had a skin disease. 7 A woman came to Jesus with a special sealed jar of very expensive perfume. She poured the perfume on his head while he was at the table. 8 When the disciples saw this, they became angry. ‘Why this waste?’ they asked. 9 ‘The perfume could have been sold at a high price. The money could have been given to poor people.’ 10 Jesus was aware of this. So he said to them, ‘Why are you bothering this woman? She has done a beautiful thing to me. 11 You will always have poor people with you. But you will not always have me. 12 She poured the perfume on my body to prepare me to be buried. 13 What I’m about to tell you is true. What she has done will be told anywhere this good news is preached all over the world. It will be told in memory of her.’ 14 One of the 12 disciples went to the chief priests. His name was Judas Iscariot. 15 He asked, ‘What will you give me if I hand Jesus over to you?’ So they counted out 30 silver coins for him. 16 From then on, Judas watched for the right time to hand Jesus over to them. 17 It was the first day of the Feast of Unleavened Bread. The disciples came to Jesus. They asked, ‘Where do you want us to prepare for you to eat the Passover meal?’ 18 He replied, ‘Go into the city to a certain man. Tell him, “The Teacher says, ‘My time is near. I am going to celebrate the Passover at your house with my disciples.’ ” ’ 19 So the disciples did what Jesus had told them to do. They prepared the Passover meal. 20 When evening came, Jesus was at the table with his 12 disciples. 21 While they were eating, he said, ‘What I’m about to tell you is true. One of you will hand me over to my enemies.’ 22 The disciples became very sad. One after the other, they began to say to him, ‘Surely you don’t mean me, Lord, do you?’ 23 Jesus replied, ‘The one who has dipped his hand into the bowl with me will hand me over. 24 The Son of Man will go just as it is written about him. But how terrible it will be for the one who hands over the Son of Man! It would be better for him if he had not been born.’ 25 Judas was the one who was going to hand him over. He said, ‘Surely you don’t mean me, Teacher, do you?’ Jesus answered, ‘You have said so.’ 26 While they were eating, Jesus took bread. He gave thanks and broke it. He handed it to his disciples and said, ‘Take this and eat it. This is my body.’ 27 Then he took a cup. He gave thanks and handed it to them. He said, ‘All of you drink from it. 28 This is my blood of the covenant. It is poured out to forgive the sins of many people. 29 Here is what I tell you. From now on, I won’t drink wine with you again until the day I drink it with you in my Father’s kingdom.’ 30 Then they sang a hymn and went out to the Mount of Olives. 31 Jesus told them, ‘This very night you will all turn away because of me. It is written that the Lord said, ‘ “I will strike the shepherd down. Then the sheep of the flock will be scattered.” (Zec 13:7) 32 But after I rise from the dead, I will go ahead of you into Galilee.’ 33 Peter replied, ‘All the others may turn away because of you. But I never will.’ 34 ‘What I’m about to tell you is true,’ Jesus answered. ‘It will happen tonight. Before the cockerel crows, you will say three times that you don’t know me.’ 35 But Peter said, ‘I may have to die with you. But I will never say I don’t know you.’ And all the other disciples said the same thing. 36 Then Jesus went with his disciples to a place called Gethsemane. He said to them, ‘Sit here while I go over there and pray.’ 37 He took Peter and the two sons of Zebedee along with him. He began to be sad and troubled. 38 Then he said to them, ‘My soul is very sad. I feel close to death. Stay here. Keep watch with me.’ 39 He went a little further. Then he fell with his face to the ground. He prayed, ‘My Father, if it is possible, take this cup of suffering away from me. But let what you want be done, not what I want.’ 40 Then he returned to his disciples and found them sleeping. ‘Couldn’t you men keep watch with me for one hour?’ he asked Peter. 41 ‘Watch and pray. Then you won’t fall into sin when you are tempted. The spirit is willing, but the body is weak.’ 42 Jesus went away a second time. He prayed, ‘My Father, is it possible for this cup to be taken away? But if I must drink it, may what you want be done.’ 43 Then he came back. Again he found them sleeping. They couldn’t keep their eyes open. 44 So he left them and went away once more. For the third time he prayed the same thing. 45 Then he returned to the disciples. He said to them, ‘Are you still sleeping and resting? Look! The hour has come. The Son of Man is about to be handed over to sinners. 46 Get up! Let us go! Here comes the one who is handing me over to them!’ 47 While Jesus was still speaking, Judas arrived. He was one of the 12 disciples. A large crowd was with him. They were carrying swords and clubs. The chief priests and the elders of the people had sent them. 48 Judas, who was going to hand Jesus over, had arranged a signal with them. ‘The one I kiss is the man,’ he said. ‘Arrest him.’ 49 So Judas went to Jesus at once. He said, ‘Greetings, Rabbi!’ And he kissed him. 50 Jesus replied, ‘Friend, do what you came to do.’ Then the men stepped forward. They grabbed Jesus and arrested him. 51 At that moment, one of Jesus’ companions reached for his sword. He pulled it out and struck the slave of the high priest with it. He cut off the slave’s ear. 52 ‘Put your sword back in its place,’ Jesus said to him. ‘All who use the sword will die by the sword. 53 Do you think I can’t ask my Father for help? He would send an army of more than 70,000 angels right away. 54 But then how would the Scriptures come true? They say it must happen in this way.’ 55 At that time Jesus spoke to the crowd. ‘Am I leading a band of armed men against you?’ he asked. ‘Do you have to come out with swords and clubs to capture me? Every day I sat in the temple courtyard teaching. And you didn’t arrest me. 56 But all this has happened so that the words of the prophets would come true.’ Then all the disciples left him and ran away. 57 Those who had arrested Jesus took him to Caiaphas, the high priest. The teachers of the law and the elders had come together there. 58 Not too far away, Peter followed Jesus. He went right up to the courtyard of the high priest. He entered and sat down with the guards to see what would happen. 59 The chief priests and the whole Sanhedrin were looking for something to use against Jesus. They wanted to put him to death. 60 But they did not find any proof, even though many false witnesses came forward. Finally, two other witnesses came forward. 61 They said, ‘This fellow claimed, “I am able to destroy the temple of God. I can build it again in three days.” ’ 62 Then the high priest stood up. He asked Jesus, ‘Aren’t you going to answer? What are these charges that these men are bringing against you?’ 63 But Jesus remained silent. The high priest said to him, ‘I am commanding you in the name of the living God. May he judge you if you don’t tell the truth. Tell us if you are the Messiah, the Son of God.’ 64 ‘You have said so,’ Jesus replied. ‘But here is what I say to all of you. From now on, you will see the Son of Man sitting at the right hand of the Mighty One. You will see the Son of Man coming on the clouds of heaven.’ 65 Then the high priest tore his clothes. He said, ‘He has spoken a very evil thing against God! Why do we need any more witnesses? You have heard him say this evil thing. 66 What do you think?’ ‘He must die!’ they answered. 67 Then they spat in his face. They hit him with their fists. Others slapped him. 68 They said, ‘Prophesy to us, Messiah! Who hit you?’ 69 Peter was sitting out in the courtyard. A female servant came to him. ‘You also were with Jesus of Galilee,’ she said. 70 But in front of all of them, Peter said he was not. ‘I don’t know what you’re talking about,’ he said. 71 Then he went out to the gate leading into the courtyard. There another servant saw him. She said to the people, ‘This fellow was with Jesus of Nazareth.’ 72 Again he said he was not. With a curse he said, ‘I don’t know the man!’ 73 After a little while, those standing there went up to Peter. ‘You must be one of them,’ they said. ‘The way you talk gives you away.’ 74 Then Peter began to curse and said to them, ‘I don’t know the man!’ Right away a cockerel crowed. 75 Then Peter remembered what Jesus had said. ‘The cockerel will crow,’ Jesus had told him. ‘Before it does, you will say three times that you don’t know me.’ Peter went outside. He broke down and cried. 

Holy Bible, New International Reader’s Version®, NIrV® (Anglicised)
Copyright © 1995, 1996, 1998, 2014 by Biblica, Inc.®
Used with permission. All rights reserved worldwide.

“Biblica”, “International Bible Society” and the Biblica Logo are trademarks registered in the United States Patent and Trademark Office by Biblica, Inc. Used with permission.

Matthew 26

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society
1 Когато Исус свърши тези думи, каза на учениците Си: (Mr 14:1; Lu 22:1; Joh 11:45) 2 Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие. (Mr 14:1; Lu 22:1; Joh 13:1) 3 Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каяфа, (Ps 2:2; Joh 11:47; Ac 4:25) 4 и се наговаряха как да уловят Исус с измама и да Го убият; 5 но си казваха: Да не е на празника, за да не стане вълнение между народа. 6 А когато Исус беше във Витания, в къщата на Симон Прокажения, (Mt 21:17; Mr 14:3; Joh 11:1; Joh 11:2; Joh 12:1) 7 до Него се приближи една жена, която имаше алабастрен съд с много скъпо миро, което изливаше на главата Му, докато Той седеше на трапезата. (Joh 12:3) 8 А учениците, като видяха това, възнегодуваха, като казваха: Защо се прахоса това? (Joh 12:4) 9 Защото това миро можеше да се продаде за голяма сума, която да се раздаде на сиромасите. 10 Като забеляза това, Исус им каза: Защо досаждате на жената? Понеже тя извърши добро дело за Мене. 11 Защото сиромасите винаги се намират между вас, но Аз не винаги съм между вас. (De 15:11; Mt 18:20; Mt 28:20; Joh 12:8; Joh 13:33; Joh 14:19; Joh 16:5; Joh 16:28; Joh 17:11) 12 Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми, направи го, за да Ме приготви за погребение. 13 Истина ви казвам: Където и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя направи. 14 Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски, отиде при главните свещеници и каза: (Mt 10:4; Mr 14:10; Lu 22:3; Joh 13:2; Joh 13:30) 15 Какво ще ми дадете, за да ви Го предам? И те му определиха награда от тридесет сребърника. (Zec 11:12; Zec 11:13; Mt 27:3) 16 И оттогава той търсеше удобен случай да им Го предаде. 17 А в първия ден на празника на безквасните хлябове учениците отидоха при Исус и казаха: Къде искаш да Ти приготвим, за да ядеш Пасхата? (Ex 12:5; Ex 12:6; Ex 12:18; Mr 14:12; Lu 22:7; Lu 22:8) 18 Той каза: Идете в града при еди-кого си и му кажете: Учителят казва: Времето Ми е близо, у тебе ще празнувам Пасхата с учениците Си. 19 И учениците направиха, както им заръча Исус, и приготвиха Пасхата. 20 И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученика. (Mr 14:17; Lu 22:14; Joh 13:21) 21 И докато ядяха, каза: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде. 22 А те, много наскърбени, започнаха всички един по един да Му казват: Да не съм аз, Господи? 23 Той отговори: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде. (Ps 41:9; Lu 22:21; Joh 13:18) 24 Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил. (Isa 53:3; Da 9:26; Mr 9:12; Lu 24:25; Lu 24:26; Lu 24:46; Joh 17:12; Ac 17:2; Ac 17:3; Ac 26:22; Ac 26:23; 1Co 15:3) 25 А Юда, който Го предаде, попита: Да не съм аз, Учителю? Исус му отвърна: Ти каза. 26 И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови го и го разчупи, и като го даваше на учениците, каза: Вземете, яжте – това е Моето тяло. (Mr 14:22; Lu 22:19; 1Co 10:16; 1Co 11:23) 27 Взе и чашата и като благодари на Бога, даде им и каза: Пийте от нея всички! (Mr 14:23) 28 Защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за прощаване на греховете. (Ex 24:8; Le 17:11; Jer 31:31; Mt 20:28; Ro 5:15; Heb 9:22) 29 Но казвам ви, че отсега нататък няма вече да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Своя Отец. (Mr 14:25; Lu 22:18; Ac 10:41) 30 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм. (Mr 14:26) 31 Тогава Исус им каза: Вие всички ще се съблазните поради Мене тази нощ, защото е писано: „Ще поразя пастира; и овцете на стадото ще се разпръснат.“ (Zec 13:7; Mt 11:6; Mr 14:27; Lu 22:31; Joh 13:36; Joh 16:32) 32 А след като бъда възкресен, ще отида преди вас в Галилея. (Mt 28:7; Mt 28:10; Mt 28:16; Mr 14:28; Mr 16:7) 33 А Петър Му отговори: Дори и всички да се съблазнят поради Теб, аз никога няма да се съблазня. 34 Исус Му каза: Истина ти казвам, че тази нощ, преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене. (Mr 14:30; Lu 22:34; Joh 13:38) 35 Петър Му каза: Дори ако се наложи да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и всички други ученици. 36 Тогава Исус дойде с тях на едно място, наречено Гетсимания; и каза на учениците Си: Поседете тук, докато отида там да се помоля. (Mr 14:32; Lu 22:39; Joh 18:1) 37 И като взе със Себе Си Петър и двамата Зеведееви синове, започна да скърби и да тъгува. (Mt 4:21; Joh 12:27) 38 Тогава им каза: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мен. (Joh 12:27) 39 И като отиде малко напред, падна на лицето Си и се молеше, като казваше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш. (Mt 20:22; Mr 14:35; Mr 14:36; Lu 22:41; Joh 5:30; Joh 6:38; Joh 12:27; Php 2:8; Heb 5:7; Heb 5:8) 40 Дойде при учениците и ги намери заспали, и каза на Петър: Не можахте ли поне един час да бдите с Мене? 41 Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото – немощно. (Mr 13:33; Mr 14:38; Lu 22:40; Lu 22:46; Eph 6:18) 42 Пак отиде втори път и се помоли, като каза: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине тази чаша, без да я пия, нека бъде Твоята воля. 43 И като дойде, пак ги намери заспали; защото очите им бяха натежали. 44 И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи. 45 Тогава дойде при учениците и им каза: Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници. 46 Станете да вървим. Ето, приближи се този, който Ме предава. 47 И когато Той говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде, и с него – голямо множество, с мечове и сопи, изпратени от главните свещеници и народните старейшини. (Mr 14:43; Lu 22:47; Joh 18:1; Joh 18:3; Ac 1:16) 48 А онзи, който Го предаваше, им беше дал знак, като каза: Когото целуна, Той е; хванете Го. 49 И веднага се приближи до Исус и каза: Здравей, Учителю! И Го целуна. (2Sa 20:9) 50 А Исус му каза: Приятелю, за каквото си дошъл, направи го. Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Исус и Го хванаха. (Ps 41:9; Ps 55:13) 51 И, ето, един от тези, които бяха с Исус, протегна ръка, измъкна ножа си и като удари слугата на първосвещеника, отсече ухото му. (Joh 18:10) 52 Тогава Исус му каза: Върни ножа си на мястото му, защото всички, които посягат към ножа, от нож ще загинат. (Ge 9:6; Re 13:10) 53 Или мислиш, че не мога да извикам към Своя Отец и Той да Ми изпрати още сега повече от дванадесет легиона ангели? (2Ki 6:17; Da 7:10) 54 Но тогава как биха се сбъднали Писанията, според които трябва да стане така? (Ps 21:4; Isa 53:7; Da 9:26; Mt 26:24; Lu 24:25; Lu 24:44; Lu 24:46) 55 В същия час Исус каза на народа: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и тояги да Ме хванете? Всеки ден седях и поучавах в храма и не Ме хванахте. 56 Но всичко това стана, за да се сбъднат Писанията на пророците. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха. (La 4:20; Mt 26:54; Joh 18:15) 57 А тези, които бяха хванали Исус, Го заведоха у първосвещеника Каяфа, където бяха събрани книжниците и старейшините. (Mr 14:53; Lu 22:54; Lu 22:63; Joh 18:12; Joh 18:13; Joh 18:19; Joh 18:24) 58 А Петър вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със слугите да види края. 59 А главните свещеници и целият Синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Исус, за да Го предадат на смърт; 60 обаче не намериха, въпреки че дойдоха много лъжесвидетели. Но накрая дойдоха двама и казаха: (De 19:15; Ps 27:12; Ps 35:11; Mr 14:55; Ac 6:13) 61 Този каза: Мога да разруша Божия храм и за три дни пак да го съградя. (Mt 27:40; Mr 14:58; Joh 2:19) 62 Тогава първосвещеникът стана и Му каза: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Тебе? (Mr 14:60) 63 Но Исус мълчеше. Първосвещеникът му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли си Христос, Божият Син? (Le 5:1; 1Sa 14:24; 1Sa 14:26; Isa 53:7; Mt 27:12; Mt 27:14; Ac 8:33) 64 Исус му отговори: Ти каза. Но казвам ви, отсега нататък ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на Всесилния[1] и идващ на небесните облаци. (Ps 110:1; Isa 53:2; Da 7:13; Da 9:26; Mt 16:27; Mt 24:30; Mt 25:31; Lu 21:27; Joh 1:51; Ac 7:55; 1Th 4:16; Re 1:7) 65 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулства! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето, сега чухме богохулството. Вие какво мислите? (2Ki 18:37; 2Ki 19:1) 66 А в отговор казаха: Заслужава смъртно наказание. (Le 24:16; Mt 27:30; Joh 19:7) 67 Тогава Го заплюваха в лицето и Го блъскаха; а други Му удряха плесници и Му казваха: (Isa 50:6; Isa 53:3; Mt 27:30; Lu 22:63; Joh 19:3) 68 Познай, Христе, кой Те удари? (Mr 14:65) 69 А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Исус Галилеянина. (Mr 14:66; Mr 14:67; Lu 22:55; Lu 22:56; Joh 18:15; Joh 18:16; Joh 18:17; Joh 18:25) 70 А той се отрече пред всички, като каза: Не разбирам какво говориш. 71 И когато излезе в преддверието, видя го друга слугиня и каза на тези, които бяха там: И този беше с Исус Назарянина. 72 И Петър пак се отрече с клетва: Не познавам Човека. 73 След малко се приближиха и онези, които стояха наблизо, и казаха на Петър: Наистина и ти си от тях, защото твоят говор те издава. (Lu 22:59) 74 Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Човека. И на часа петелът пропя. (Mr 14:71) 75 И Петър си спомни думите на Исус, Който беше казал: Преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мен. И той излезе навън и плака горко. (Mr 14:30; Lu 22:61; Lu 22:62; Joh 13:38) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.