1They went across the Sea of Galilee to the area of the Gerasenes.2Jesus got out of the boat. A man controlled by an evil spirit came from the tombs to meet him.3The man lived in the tombs. No one could keep him tied up anymore. Not even a chain could hold him.4His hands and feet had often been chained. But he tore the chains apart. And he broke the iron cuffs on his ankles. No one was strong enough to control him.5Night and day he screamed among the tombs and in the hills. He cut himself with stones.6When he saw Jesus a long way off, he ran to him. He fell on his knees in front of him.7He shouted at the top of his voice, ‘Jesus, Son of the Most High God, what do you want with me? Swear to God that you won’t hurt me!’8This was because Jesus had said to him, ‘Come out of this man, you evil spirit!’9Then Jesus asked the demon, ‘What is your name?’ ‘My name is Legion,’ he replied. ‘There are many of us.’10And he begged Jesus again and again not to send them out of the area.11A large herd of pigs was feeding on the nearby hillside.12The demons begged Jesus, ‘Send us among the pigs. Let us go into them.’13Jesus allowed it. The evil spirits came out of the man and went into the pigs. There were about 2,000 pigs in the herd. The whole herd rushed down the steep bank. They ran into the lake and drowned.14Those who were tending the pigs ran off. They told the people in the town and countryside what had happened. The people went out to see for themselves.15Then they came to Jesus. They saw the man who had been controlled by many demons. He was sitting there. He was now dressed and thinking clearly. All this made the people afraid.16Those who had seen it told them what had happened to the man. They told about the pigs as well.17Then the people began to beg Jesus to leave their area.18Jesus was getting into the boat. The man who had been controlled by demons begged to go with him.19Jesus did not let him. He said, ‘Go home to your own people. Tell them how much the Lord has done for you. Tell them how kind he has been to you.’20So the man went away. In the area known as the Ten Cities, he began to tell how much Jesus had done for him. And all the people were amazed.
Jesus heals a dead girl and a suffering woman
21Jesus went across the Sea of Galilee in a boat. It landed at the other side. There a large crowd gathered around him.22Then a man named Jairus came. He was a synagogue leader. When he saw Jesus, he fell at his feet.23He begged Jesus, ‘Please come. My little daughter is dying. Place your hands on her to heal her. Then she will live.’24So Jesus went with him. A large group of people followed. They crowded around him.25A woman was there who had an illness that made her bleed. It had lasted for 12 years.26She had suffered a great deal, even though she had gone to many doctors. She had spent all the money she had. But she was getting worse, not better.27Then she heard about Jesus. She came up behind him in the crowd and touched his clothes.28She thought, ‘I just need to touch his clothes. Then I will be healed.’29Right away her bleeding stopped. She felt in her body that her suffering was over.30At once Jesus knew that power had gone out from him. He turned round in the crowd. He asked, ‘Who touched my clothes?’31‘You see the people,’ his disciples answered. ‘They are crowding against you. And you still ask, “Who touched me?” ’32But Jesus kept looking around. He wanted to see who had touched him.33Then the woman came and fell at his feet. She knew what had happened to her. She was shaking with fear. But she told him the whole truth.34He said to her, ‘Dear woman, your faith has healed you. Go in peace. You are free from your suffering.’35While Jesus was still speaking, some people came from the house of Jairus. He was the synagogue leader. ‘Your daughter is dead,’ they said. ‘Why bother the teacher anymore?’36Jesus heard what they were saying. He told the synagogue leader, ‘Don’t be afraid. Just believe.’37He let only Peter, James, and John, the brother of James, follow him.38They came to the home of the synagogue leader. There Jesus saw a lot of confusion. People were crying and sobbing loudly.39He went inside. Then he said to them, ‘Why all this confusion and sobbing? The child is not dead. She is only sleeping.’40But they laughed at him. He made them all go outside. He took only the child’s father and mother and the disciples who were with him. And he went in where the child was.41He took her by the hand. Then he said to her, ‘Talitha koum!’ This means, ‘Little girl, I say to you, get up!’42The girl was 12 years old. Right away she stood up and began to walk around. They were totally amazed at this.43Jesus gave strict orders not to let anyone know what had happened. And he told them to give her something to eat.
1И така минаха отвъд езерото в Гадаринската страна. (Mt 8:28; Lu 8:26)2И като слезе от лодката, в същия миг от гробищата излезе насреща Му един човек с нечист дух.3Той живееше в гробищата и никой вече не можеше да го върже дори с верига;4защото много пъти го бяха вързвали в окови и с вериги, но той беше разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.5И всякога, нощем и денем, в гробищата и по хълмовете той викаше и се изпонарязваше с камъни.6А като видя Исус отдалеч, завтече се и Му се поклони;7и изкрещя със силен глас: Какво общо имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи.8(Защото Исус му казваше: Излез от човека, душе нечисти!)9А Исус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина.10И много Му се молеше да не ги изпраща вън от страната.11А там, на хълма, пасеше голямо стадо свине.12И бесовете Му се молиха: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.13Исус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото, на брой около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото и се издавиха в езерото.14А онези, които ги пасяха, побегнаха и известиха това в града и по селата. И жителите дойдоха да видят какво е станало.15И като дойдоха при Исус, видяха онзи, който преди беше обладан от бесове, в когото беше легионът, да седи облечен и с ума си; и се изпълниха със страх.16А онези, които бяха видели, им разказваха за станалото с обладания от бесовете и за свинете.17И те започнаха да Му се молят да си отиде от техните предели. (Mt 8:34; Ac 16:39)18И когато влизаше в лодката, този, който преди беше обладан от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него. (Lu 8:38)19Той обаче не му позволи, а му каза: Иди си у дома при своите и им кажи какво е направил Господ за теб и как се смили над теб.20И човекът тръгна и започна да разгласява в Десетоградие какви неща направи с него Исус; и всички се чудеха.
Излекуването на жената с кръвотечение и възкресяването на дъщерята на Яир
21Когато Исус пак премина с лодката на отсрещната страна, при Него се събра голямо множество; и Той беше край езерото. (Mt 9:1; Mt 9:18; Lu 8:40)22И дойде един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го видя, падна пред нозете Му (Mt 9:18; Lu 8:41)23и много Му се молеше, като казваше: Малката ми дъщеря е на умиране; моля Ти се да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.24И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше след Него и хората Го притискаха.25И една жена, която беше имала кръвотечение дванадесет години (Le 15:25; Mt 9:20)26и беше страдала много от мнозина лекари, и беше похарчила за лечение целия си имот, без да види някаква полза, а, напротив, беше и станало по-зле,27като чу отзивите за Исус, промъкна се сред навалицата отзад и се допря до дрехата Му.28Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.29И веднага кръвотечението и престана и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.30И веднага Исус, като усети в Себе Си, че от Него излезе сила, обърна се към множеството и попита: Кой се допря до дрехите Ми? (Lu 6:19; Lu 8:45; Lu 8:46)31Учениците Му отговориха: Ти виждаш, че народът Те притиска, а казваш: Кой се допря до Мене?32Но Той се оглеждаше, за да види тази, която беше направила това.33А жената, уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.34А Той и каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир и бъди здрава от болестта си. (Mt 9:22; Mr 10:52; Ac 14:9)35Докато Той още говореше, дойдоха от къщата на началника на синагогата и казаха: Дъщеря ти умря; защо още затрудняваш Учителя? (Lu 8:49)36А Исус, като дочу това, което си говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.37И не позволи на никого да Го придружи освен на Петър, Яков и Якововия брат Йоан.38И като дойдоха до къщата на началника на синагогата, Той видя вълнение и мнозина, които плачеха и нареждаха на висок глас.39След като Исус влезе, им каза: Защо така се вълнувате и плачете? Детето не е умряло, а спи. (Joh 11:11)40А те Му се присмиваха. Но Той, като изкара навън всички, взе бащата и майката на детето и онези, които бяха с Него, и влезе там, където беше детето. (Ac 9:40)41И като хвана детето за ръка, му каза: Талита куми; което значи: Момиче, на тебе казвам, стани[1]!42И момичето веднага стана и започна да ходи, защото беше на дванадесет години. В същия миг те се смаяха твърде много.43Исус строго им заръча никой да не научи за това; и заповяда да и дадат да яде. (Mt 8:4; Mt 9:30; Mt 12:16; Mt 17:9; Mr 3:12; Lu 5:14)