1The men of Israel had made a promise at Mizpah. They had said, ‘Not one of us will give his daughter to be married to a man from Benjamin.’2The people went to Bethel. They sat there until evening in front of God. They wept loudly and bitterly.3‘LORD, you are the God of Israel,’ they cried. ‘Why has this happened to Israel? Why is one tribe missing from Israel today?’4Early the next day the people built an altar. They brought burnt offerings and friendship offerings.5Then the Israelites asked, ‘Has anyone failed to come here in front of the LORD? Is anyone missing from all the tribes of Israel?’ The people had made a promise. They had said that anyone who failed to come to Mizpah in front of the LORD must be put to death.6The Israelites were very sad because of what had happened to the tribe of Benjamin. After all, they were their fellow Israelites. ‘Today one tribe has been cut off from Israel,’ they said.7‘How can we provide wives for the men who are left? We’ve made a promise in front of the LORD. We’ve promised not to give any of our daughters to be married to them.’8Then they asked, ‘Has any tribe of Israel failed to come here to Mizpah in front of the LORD?’ They discovered that no one from Jabesh Gilead had come. No one from there had gathered together with the others in the camp.9They counted the people. They found that none of the people of Jabesh Gilead had come to Mizpah.10So the community sent 12,000 fighting men to Jabesh Gilead. They instructed them to take their swords and kill those living there. That included the women and children.11‘Here is what you must do,’ they said. ‘Kill every male. Also kill every woman who is not a virgin.’12They found 400 young women in Jabesh Gilead who had never slept with a man. So they took them to the camp at Shiloh in Canaan.13Then the whole community sent an offer of peace to the men of Benjamin. The men were at the rock of Rimmon.14So the men of Benjamin returned at that time. They were given the women of Jabesh Gilead who had been spared. But there weren’t enough women for all of them.15The people were very sad because of what had happened to the tribe of Benjamin. The LORD had left a gap in the tribes of Israel. They weren’t complete without Benjamin.16The elders of the community spoke up. They said, ‘All the women of Benjamin have been wiped out. So how will we find wives for the men who are left?17The men of Benjamin who are still alive need to have children,’ they said. ‘If they don’t, a tribe of Israel will be wiped out.18But we can’t give them our daughters to be their wives. We Israelites have made a promise. We’ve said, “May anyone who gives a wife to a man from Benjamin be under the LORD’s curse.”19Look, a feast is celebrated every year in Shiloh to honour the LORD. Shiloh is north of Bethel. It’s east of the road that goes from Bethel to Shechem. It’s south of Lebonah.’20So they told the men of Benjamin what to do. They said, ‘Go. Hide in the vineyards21and watch. The young women of Shiloh will come out. They’ll join in the dancing. When they do, run out of the vineyards. Each of you grab a young woman from Shiloh to be your wife. Then return to the land of Benjamin.22Their fathers or brothers might not be happy with what we’re doing. If they aren’t, we’ll say to them, “Do us a favour. Help the men of Benjamin. We didn’t get wives for them during the battle. You aren’t guilty of doing anything wrong. After all, you didn’t give your daughters to them. Your daughters were stolen from you.” ’23So that’s what the men of Benjamin did. While the young women were dancing, each man caught one. He carried her away to be his wife. Then the men returned to their own share of land. They built the towns again. They made their homes in them.24At that time the Israelites also left. They went home to their tribes and family groups. Each one went to his own share of land.25In those days Israel didn’t have a king. The people did anything they thought was right.
1А Израилевите мъже се бяха заклели в Масфа с думите: Нито един от нас да не даде дъщеря си на вениаминец за жена. (Jud 20:1)2Народът дойде във Ветил и остана там до вечерта пред Бога, и те плакаха горко със силен глас. (Jud 20:18; Jud 20:26)3И казаха: Защо ГОСПОДИ, Боже на Израил, стана това в Израил и днес едно племе липсва от Израил?4А на следващия ден народът стана рано и издигна жертвеник на онова място, и принесе всеизгаряния и мирни жертви. (2Sa 24:25)5Тогава израилтяните казаха: Кой измежду всичките Израилеви племена не се присъедини към събранието при ГОСПОДА? Защото се бяха заклели твърдо относно онзи, който не би дошъл при ГОСПОДА в Масфа, като бяха казали: Непременно да бъде умъртвен. (Jud 5:23)6И израилтяните се разкаяха за брат си Вениамин, като казваха: Днес бе отсечено едно племе от Израил.7Какво можем да направим за оцелелите от тях, за да имат жени, тъй като се заклехме в ГОСПОДА да не им дадем жени от дъщерите си?8Затова си казаха: Кой измежду Израилевите племена не възлезе в Масфа при ГОСПОДА? И, ето, от Явис Галаадски никой не беше дошъл на събранието в стана. (1Sa 11:1; 1Sa 31:11)9Защото, като преброиха народа, там нямаше нито един от жителите на Явис Галаадски.10Затова обществото прати там дванадесет хиляди от най-храбрите мъже със заповед: Идете и поразете жителите на Явис Галаадски с острието на меча заедно с жените и децата. (Jud 5:23; Jud 21:5; 1Sa 11:7)11И ето какво ще направите: Избийте всеки мъж и всяка жена, която е лежала с мъж. (Nu 31:17)12А когато те изпълняваха заповедта, между жителите на Явис Галаадски намериха четиристотин млади девици, които не бяха познали мъж и не бяха лежали с мъж. И ги доведоха в стана в Сило, в Ханаанската земя. (Jos 18:1)13Тогава цялото общество прати вестоносци до Вениаминовите синове, които бяха в канарата Римон, за да им прогласят мир. (Jud 20:47)14И така, Вениаминовите синове незабавно се върнаха. И те им дадоха за жени девиците, които бяха оставили живи от Явис Галаадските жени; но те не бяха достатъчно.15И народът се смили над Вениамин, защото ГОСПОД беше направил пролом между Израилевите племена. (Jud 21:6)16Тогава старейшините на обществото казаха: Какво да направим за оцелелите, за да имат жени, тъй като Вениаминовите жени са изтребени?17И решиха: Наследство е потребно за оцелелите от Вениамин, за да не изчезне това племе от Израил.18Ние пък не можем да им дадем жени от дъщерите си, защото израилтяните се заклеха: Проклет, който даде жена на Вениамин. (Jud 11:35; Jud 21:1)19Затова, тъй като всяка година става празник на ГОСПОДА в Сило, който се намира на север от Ветил, на изток от пътя, който отива от Ветил в Сихем, и на юг от Левона,20заповядаха на Вениаминовите синове следното: Идете, скрийте се в лозята21и гледайте внимателно. Ако силоенските дъщери излязат да играят хоро, тогава изскочете от лозята и си грабнете всеки за себе си жена от силоенските дъщери, и се приберете във Вениаминовата земя. (Ex 15:20; Jud 11:34; 1Sa 18:6; Jer 31:13)22А когато бащите им или братята им дойдат при нас, за да се оплачат, ние ще им кажем: Бъдете благосклонни към тях заради нас, понеже в битката ние не запазихме жена за всеки. А сега не вие сте им ги дали, за да се смятате за виновни.23И Вениаминовите синове направиха така и според броя си взеха жени от играещите хоро. После си тръгнаха и се върнаха в пределите си, и съградиха отново градовете си, и живееха в тях. (Jud 20:48)24Тогава израилтяните си тръгнаха оттам, всеки в племето си и в рода си, и излязоха оттам, и всеки се прибра в пределите си.25В онези дни в Израил нямаше цар. Всеки правеше каквото му се виждаше за добре. (De 12:8; Jud 17:6; Jud 18:1; Jud 19:1)