1All the tribes of Israel came to see David at Hebron. They said, ‘We are your own flesh and blood.2In the past, Saul was our king. But you led Israel on their military campaigns. And the LORD said to you, “You will be the shepherd over my people Israel. You will become their ruler.” ’3All the elders of Israel came to see King David at Hebron. There the king made a covenant with them in front of the LORD. They anointed David as king over Israel.4David was 30 years old when he became king. He ruled for 40 years.5In Hebron he ruled over Judah for seven and a half years. In Jerusalem he ruled over all of Israel and Judah for 33 years.
David captures Jerusalem
6The king and his men marched to Jerusalem. They went to attack the Jebusites who lived there. The Jebusites said to David, ‘You won’t get in here. Even people who can’t see or walk can keep you from coming in.’ The Jebusites thought, ‘David can’t get in here.’7But David captured the fort of Zion. It became known as the City of David.8On that day David had said, ‘Someone might win the battle over the Jebusites. But they will have to crawl through the water tunnel to get into the city. That’s the only way they can reach those enemies of mine that you say can’t see or walk.’ That’s why people say, ‘Those who “can’t see or walk” won’t enter David’s palace.’9David moved into the fort. He called it the City of David. He built up the area around the fort. He filled in the low places. He started at the bottom and worked his way up.10David became more and more powerful. That’s because the LORD God who rules over all was with him.11Hiram was king of Tyre. He sent messengers to David. He sent cedar logs along with them. He also sent skilled workers. They worked with wood and stone. They built a palace for David.12Then David knew that the LORD had made his position as king secure. He knew that he had made him king over the whole nation of Israel. He knew that the LORD had greatly honoured his kingdom. The LORD had done it because the Israelites were his people.13After David left Hebron, he got more concubines and wives in Jerusalem. More sons and daughters were born to him there.14Here is a list of the children who were born to him in Jerusalem. Their names were Shammua, Shobab, Nathan, Solomon,15Ibhar, Elishua, Nepheg, Japhia,16Elishama, Eliada and Eliphelet.
David wins the battle over the Philistines
17The Philistines heard that David had been anointed king over Israel. So their whole army went to look for him. But David heard about it. He went down to his usual place of safety.18The Philistines had come and spread out in the Valley of Rephaim.19So David asked the LORD for advice. He said, ‘Should I go and attack the Philistines? Will you hand them over to me?’ The LORD answered him, ‘Go. I will surely hand over the Philistines to you.’20So David went to Baal Perazim. There he won the battle over the Philistines. He said, ‘The LORD has broken through against my enemies when I’ve attacked them. He has broken through just as water breaks through a dam.’ That’s why the place was called Baal Perazim.21The Philistines left the statues of their gods there. So David and his men carried off the statues.22Once more the Philistines came up. They spread out in the Valley of Rephaim.23So David asked the LORD for advice. The LORD answered, ‘Do not go straight up. Instead, circle around behind them. Attack them in front of the poplar trees.24Listen for the sound of marching in the tops of the trees. Then move quickly. The sound will mean that I have gone out in front of you. I will strike down the Philistine army.’25So David did just as the LORD had commanded him. He struck down the Philistines. He struck them down from Gibeon all the way to Gezer.
1Тогава всички Израилеви племена дойдоха при Давид в Хеврон и казаха: Ние сме твоя кост и твоя плът. (Ge 29:14; 1Ch 11:1; 1Ch 12:23)2И по-рано, още докато Саул царуваше над нас, ти беше, който извеждаше и въвеждаше Израил. На тебе ГОСПОД каза: Ти ще пасеш народа Ми Израил и ти ще бъдеш вожд над Израил. (1Sa 16:1; 1Sa 16:12; 1Sa 18:13; 2Sa 7:7; Ps 78:71)3И така, всички Израилеви старейшини дойдоха при царя в Хеврон и цар Давид сключи завет с тях пред ГОСПОДА в Хеврон. Те помазаха Давид за цар над Израил. (Jud 11:11; 1Sa 23:18; 2Ki 11:17; 1Ch 11:3)4Давид беше на тридесет години, когато се възцари, и царува четиридесет години. (1Ch 26:31; 1Ch 29:27)5В Хеврон царува над Юда седем години и шест месеца; а в Йерусалим царува над целия Израил и Юда тридесет и три години. (2Sa 2:11; 1Ch 3:4)
Йерусалим – столица на обединеното царство
6След това царят изведе мъжете си в Йерусалим против йевусейците, жителите на земята. А те говориха на Давид: Няма да влезеш тук! Дори и слепите и хромите ще те отблъснат. Защото си казваха: Давид няма да може да влезе тук. (Jos 15:63; Jud 1:8; Jud 1:21; Jud 19:11; Jud 19:12)7Обаче Давид превзе крепостта Сион. Това е Давидовият град. (2Sa 5:9; 1Ki 2:10; 1Ki 8:1)8И в онзи ден Давид каза: Който нападне йевусейците, нека хвърли във вадата слепите и хромите, защото са омразни на Давидовата душа. Понеже слепите и хромите бяха казали, че той няма да влезе в жилището им. (1Ch 11:6)9И Давид се засели в крепостта, която и нарече Давидов град. След това Давид построи сгради около Мило и навътре. (2Sa 5:7)10Така Давид преуспяваше и ставаше по-велик; и ГОСПОД, Бог на Силите, беше с него.11В това време тирският цар Хирам прати посланици при Давид, кедрови дървета, дърводелци и зидари и построиха къща за Давид. (1Ki 5:2; 1Ch 14:1)12Тогава Давид позна, че ГОСПОД го беше утвърдил за цар над Израил и че беше възвисил царството му заради народа Си Израил.13Давид си взе още наложници и жени от Йерусалим, след като дойде от Хеврон; и на Давид се родиха още синове и дъщери. (De 17:17; 1Ch 3:9; 1Ch 14:3)14А ето имената на онези, които му се родиха в Йерусалим: Самуа, Совав, Натан, Соломон, (1Ch 3:5; 1Ch 14:4)15Евар, Елисуа, Нефег, Яфия,16Елисама, Елиада и Елифалет.17А когато филистимците чуха, че помазали Давид за цар над Израил, всички филистимци дойдоха да търсят Давид. А Давид, като чу за това, слезе в крепостта. (2Sa 23:14; 1Ch 11:16; 1Ch 14:8)18И така, филистимците дойдоха и се разположиха в долината Рафаим. (Jos 15:8; Isa 17:5)19Тогава Давид се допита до ГОСПОДА: Да се опълча ли против филистимците? Ще ги предадеш ли в ръката ми? ГОСПОД му отговори: Излез, защото със сигурност ще предам филистимците в ръката ти. (1Sa 23:2; 1Sa 23:4; 1Sa 30:8; 2Sa 2:1)20И така, Давид отиде във Ваал-ферасим и ги порази там, като каза: ГОСПОД отнесе пред мене неприятелите ми, както река отнася. Затова онова място бе наречено Ваал-ферасим[1]. (Isa 28:21)21Там филистимците оставиха идолите си; а Давид и мъжете му ги вдигнаха. (De 7:5; De 7:25; 1Ch 14:12)22И филистимците пак дойдоха и се разположиха в долината Рафаим. (1Ch 14:13)23А когато Давид се допита до ГОСПОДА, Той му отговори: Не излизай! Обиколи зад тях и ги нападни срещу черниците. (2Sa 5:19)24И когато чуеш шум, като че някой минава по върховете на черниците, тогава тръгни, защото тогава ГОСПОД ще излезе пред тебе да порази филистимското множество. (Jud 4:14; 2Ki 7:6)25И Давид направи, както ГОСПОД му заповяда, и порази филистимците от Газа до входа в Гезер. (Jos 16:10; 1Ch 14:16)