1Brothers and sisters, we want you to know about the grace that God has given to the churches in Macedonia.2They have suffered a great deal. But in their suffering, their joy was more than full. Even though they were very poor, they gave very freely.3I tell you that they gave as much as they could. In fact, they gave even more than they could. Completely on their own,4they begged us for the chance to share in serving the Lord’s people in that way.5They did more than we expected. First they gave themselves to the Lord. Then they gave themselves to us because that was what God wanted.6Titus had already started collecting money from you. So we asked him to help you finish making your kind gift.7You do well in everything else. You do well in faith and in speaking. You do well in knowledge and in complete commitment. And you do well in the love we have helped to start in you. So make sure that you also do well in the grace of giving to others.8I am not commanding you to do it. But I want to test you. I want to find out if you really love God. I want to compare your love with that of others.9You know the grace shown by our Lord Jesus Christ. Even though he was rich, he became poor to help you. Because he became poor, you can become rich.10Here is my opinion about what is best for you in that matter. Last year you were the first to give. You were also the first to want to give.11So finish the work. Then your desire to do it will be matched by your finishing it. Give on the basis of what you have.12Do you really want to give? Then the gift is measured by what someone has. It is not measured by what they don’t have.13We don’t want others to have it easy at your expense. We want things to be equal.14Right now you have plenty in order to take care of what they need. Then they will have plenty to take care of what you need. The goal is to even things out.15It is written, ‘The one who gathered a lot didn’t have too much. And the one who gathered a little had enough.’ (Ex 16:18)
Paul sends Titus to Corinth to receive the offering
16God put into the heart of Titus the same concern I have for you. Thanks should be given to God for this.17Titus welcomed our appeal. He is also excited about coming to you. It was his own idea.18Along with Titus, we are sending another brother. All the churches praise him for his service in telling the good news.19He was also chosen by the churches to go with us as we bring the offering. We are in charge of it. We want to honour the Lord himself. We want to show how ready we are to help.20We want to keep anyone from blaming us for how we take care of that large gift.21We are trying hard to do what both the Lord and people think is right.22We are also sending another one of our brothers with them. He has often proved to us in many ways that he is very committed. He is now even more committed because he has great faith in you.23Titus is my helper. He and I work together among you. Our brothers are messengers from the churches. They honour Christ.24So show them that you really love them. Show them why we are proud of you. Then the churches can see it.
1При това, братя, известявам ви за Божията благодат, дадена на църквите в Македония,2че макар и да търпят голямо утеснение, пак великата им радост и дълбоката им беднотия дадоха повод да преизобилва богатството на тяхната щедрост. (Mr 12:44; Ro 12:8)3Защото свидетелствам, че те дадоха доброволно според силата си и даже вън от силата си,4като ни умоляваха с голяма настоятелност относно това даване[1], дано да участват и те в служението на светиите. (Ac 11:29; Ac 24:17; Ro 15:25; Ro 15:26; 1Co 16:1; 1Co 16:3; 1Co 16:4; 2Co 9:1)5И те не само дадоха, както се надявахме, но първо предадоха себе си на Господа и, по Божията воля, на нас;6така че помолихме Тит да довърши между вас и това благодеяние, както го беше и започнал. (2Co 8:17; 2Co 12:18)7И така, както изобилвате във всяко нещо – във вяра, в слово, в знание, в пълно усърдие и в любов към нас, така да преизобилвате и в това благодеяние. (1Co 1:5; 1Co 12:8; 2Co 9:8)8Не казвам това като по заповед, а за да опитам искреността на вашата любов чрез усърдието на другите. (1Co 7:6)9Защото знаете благодатта на нашия Господ Исус Христос, че като беше богат, за вас стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия. (Mt 8:20; Lu 2:7; Lu 9:58; Joh 1:16; Php 2:6; Php 2:7)10И по следния въпрос си давам мнението: за вас е полезно, след като преди година започнахте не само да изпълнявате, но и да желаете това дело, (Pr 19:17; Mt 10:42; 1Co 7:25; 1Co 9:4; 1Ti 6:18; 1Ti 6:19; Heb 13:16)11да го довършите сега. И както усърдието ви зависеше от желанието ви, така изпълнението му да бъде според възможностите ви.12Защото ако има усърдие, то се приема според колкото има човек, а не според колкото няма. (Mr 12:43; Mr 12:44; Lu 21:3)13Понеже не искам други да бъдат облекчени, а вие – притеснени;14но да има равенство, така че вашето сегашно изобилие да запълни тяхната оскъдност и тяхното изобилие да послужи на вашата оскъдност; така че да има равенство,15според както е писано: „Който беше събрал много, нямаше излишък; и който беше събрал малко, не му беше оскъдно.“ (Ex 16:18)
Изпращането на Тит в Коринт
16Да благодарим на Бога, Който влага в сърцето на Тит същото усърдие за вас, което имаме и ние;17защото наистина прие молбата ни, а при това, като беше сам много усърден, тръгна към вас доброволно. (2Co 8:6)18Пратихме с него и брата, чиято похвала в делото на благовестието е известна във всички църкви; (2Co 12:18)19и не само това, но църквите го избраха и да ни придружава в това добро дело, на което ние служим за слава на Самия Господ и като израз на нашето усърдие, (1Co 16:3; 1Co 16:4; 2Co 4:15)20като избягваме това, някой да ни упрекне относно този щедър подарък, който е поверен на нашето служение,21понеже се грижим за това, което е честно, не само пред Господа, но и пред човеците. (Pr 3:4; Ro 12:17; Php 4:8; 1Pe 2:12)22Пратихме с тях и другия ни брат, чието усърдие много пъти и в много неща сме опитали и който сега е много по-усърден поради голямото му доверие към вас.23Колкото за Тит, той е мой другар и съработник между вас; а колкото за нашите братя, те са пратеници на църквите, те са слава на Христос. (Php 2:25)24И така, покажете им пред църквите доказателство за вашата любов и за основателността на нашата похвала с вас. (2Co 7:14; 2Co 9:2)