from Biblica1Dear friends, we have these promises from God. So let us make ourselves pure from everything that makes our bodies and spirits impure. Let us be completely holy. We want to honour God.
Paul has joy when the church turns away from sin
2Make room for us in your hearts. We haven’t done anything wrong to anyone. We haven’t caused anyone to sin. We haven’t taken advantage of anyone.3I don’t say this to judge you. I have told you before that you have an important place in our hearts. We would live or die with you.4I have spoken to you very honestly. I am very proud of you. I am very happy. Even with all our troubles, my joy has no limit.5When we came to Macedonia, we weren’t able to rest. We were attacked no matter where we went. We had battles on the outside and fears on the inside.6But God comforts those who are sad. He comforted us when Titus came.7We were comforted not only when he came but also by the comfort you had given him. He told us how much you longed for me. He told us about your deep sadness and concern for me. That made my joy greater than ever.8Even if my letter made you sad, I’m not sorry I sent it. At first I was sorry. I see that my letter hurt you, but only for a little while.9Now I am happy. I’m not happy because you were made sad. I’m happy because your sadness led you to turn away from your sins. You became sad just as God wanted you to. So you were not hurt in any way by us.10Godly sadness causes us to turn away from our sins and be saved. And we are certainly not sorry about that! But worldly sadness brings death.11Look at what that godly sadness has produced in you. You are working hard to clear yourselves. You are angry and alarmed. You are longing to see me. You are concerned. You are ready to make sure that the right thing is done. In every way you have proved that you are not guilty in that matter.12So even though I wrote to you, it wasn’t because of the one who did the wrong. It wasn’t because of the one who was hurt either. Instead, I wrote you so that in the sight of God you could see for yourselves how faithful you are to us.13All this encourages us. We were also very glad to see how happy Titus was. You have all renewed his spirit.14I had boasted about you to him. And you have not let me down. Everything we said to you was true. In the same way, our boasting about you to Titus has also turned out to be true.15His love for you is even greater when he remembers that you all obeyed his teaching. You received him with fear and trembling.16I am glad I can have complete faith in you.
2 Corinthians 7
Библия, ревизирано издание
from Bulgarian Bible Society1И така, възлюбени, като имаме тези обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в святост със страх от Бога. (1Co 6:17; 1Co 6:18; 1Jo 3:3)
Радостта на апостола
2Направете място в сърцата си за нас; никого не сме онеправдали, никого не сме покварили, никого не сме използвали с користни цели. (Ac 20:33; 2Co 12:17)3Не казвам това, за да ви осъдя; защото вече казах, че сте в сърцата ни, така че да бъдем заедно и като умрем, и като живеем. (2Co 6:11; 2Co 6:12)4Голямо доверие имам във вас и много се хваля с вас. Изпълнен съм с утеха, изпитвам преизобилна радост при всичките ни страдания. (1Co 1:4; 2Co 1:4; 2Co 1:14; 2Co 3:12; Php 2:17; Col 1:24)5Защото откакто дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове. (De 32:25; 2Co 2:13; 2Co 4:8)6Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с идването на Тит; (2Co 1:4; 2Co 2:13)7и не просто с идването му, но и поради утехата, с която вие го бяхте утешили, като ни извести копнежа ви, плача ви, ревността ви за мене; така че още повече се зарадвах.8Защото, при все че ви наскърбих с посланието си, не се разкайвам; ако и да бях се поразкаял, когато видях, че онова писмо ви наскърби, макар за малко време. (2Co 2:4)9Сега се радвам не заради наскърбяването ви, а защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, така че да не претърпявате никаква вреда от нас.10Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт. (2Sa 12:13; Pr 17:22; Mt 26:75; 1Pe 2:19)11Защото, ето, това, че се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какъв копнеж, каква ревност, какво наказание[1]на злото! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо.12И така, ако и да ви писах това, не го писах заради оскърбителя, нито заради оскърбения, но за да стане явна пред Бога нашата грижа за вас. (2Co 2:4)13Затова се утешихме; и в тази наша утеха още повече се зарадвахме поради радостта на Тит, защото всички вие сте успокоили духа му. (Ro 15:32)14Защото ако съм му се похвалил малко с вас, не се засрамих; но както всичко, което ви говорихме, беше истинно, така и похвалата ни с вас пред Тит излезе истина.15И той още повече милее за вас, като си спомня послушанието на всички ви, как сте го приели със страх и трепет. (2Co 2:9; Php 2:12)16Радвам се, че мога да ви се доверя във всичко. (2Th 3:4)