from Biblica1Are we beginning to praise ourselves again? Some people need letters that speak well of them. Do we need those kinds of letters, either to you or from you?2You yourselves are our letter. You are written on our hearts. Everyone knows you and reads you.3You make it clear that you are a letter from Christ. You are the result of our work for God. You are a letter written not with ink but with the Spirit of the living God. You are a letter written not on tablets made out of stone but on human hearts.4Through Christ, we can be sure of this before God.5In ourselves we are not able to claim anything for ourselves. The power to do what we do comes from God.6He has given us the power to serve under a new covenant. The covenant is not based on the written Law of Moses. It comes from the Holy Spirit. The written Law kills, but the Spirit gives life.
The greater glory of the new covenant
7The Law was written in letters on stone. Even though it was a way of serving God, it led to death. But even that way of serving God came with glory. The glory lasted for only a short time. Even so, the people of Israel couldn’t look at Moses’ face very long.8Since all this is true, won’t the work of the Holy Spirit be even more glorious?9The law that condemns people to death had glory. How much more glory does the work of the Spirit have! His work makes people right with God.10The glory of the old covenant is nothing compared with the far greater glory of the new.11The glory of the old lasts for only a short time. How much greater is the glory of the new! It will last for ever.12Since we have that kind of hope, we are very bold.13We are not like Moses. He used to cover his face with a veil. That was to keep the people of Israel from seeing the end of what was passing away.14But their minds were made stubborn. To this day, the same veil remains when the old covenant is read. The veil has not been removed. Only faith in Christ can take it away.15To this day, when the Law of Moses is read, a veil covers the minds of those who hear it.16But when anyone turns to the Lord, the veil is taken away.17Now the Lord is the Holy Spirit. And where the Spirit of the Lord is, freedom is also there.18None of our faces are covered with a veil. All of us can see the Lord’s glory and think deeply about it. So we are being changed to become more like him so that we have more and more glory. And this glory comes from the Lord, who is the Holy Spirit.
1Пак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас? (Ac 18:27; 2Co 1:12; 2Co 5:12; 2Co 10:8; 2Co 10:12; 2Co 12:11)2Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, което узнават и прочитат всички човеци; (1Co 9:2)3и става явно, че сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът – на сърцето. (Ex 24:12; Ex 34:1; Ps 40:8; Jer 31:33; Eze 11:19; Eze 36:26; 1Co 3:5; Heb 8:10)4Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христос.5Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога, (Joh 15:5; Php 2:13)6Който ни и направи способни като служители на един нов завет – не на буквата, а на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява. (Jer 31:31; Mt 26:28; Joh 6:63; Ro 2:27; Ro 2:29; Ro 3:20; Ro 4:15; Ro 7:6; Ro 8:2; 1Co 3:5; 1Co 15:10; 2Co 2:16; 2Co 5:18; Ga 3:10; Eph 3:7; Col 1:25; Col 1:29; 1Ti 1:11; 1Ti 1:12; 2Ti 1:11; Heb 8:6; Heb 8:8)7Но ако служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, че израилтяните не можеха да гледат Моисей в лице поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше, (Ex 34:1; Ex 34:28; Ex 34:29; Ex 34:30; Ex 34:35; De 10:1; Ro 7:10)8как служението на духа няма да бъде с по-голяма слава? (Ga 3:5)9Защото ако служението на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служението на онова, което докарва правда, го надминава много повече по слава. (Ro 1:17; Ro 3:21)10(И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение поради славата, която превъзхожда.)11Защото ако това, което преминаваше, беше със слава, то много по-славно е трайното.12И така, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност (2Co 7:4; Eph 6:19)13и не сме като Моисей, който слагаше покривало на лицето си, за да не могат израилтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше. (Ex 34:33; Ex 34:35; Ro 10:4; Ga 3:23)14Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато четат Стария Завет, същото покривало остава, защото то се сваля само чрез Христос. (Isa 6:10; Mt 13:11; Mt 13:14; Joh 12:40; Ac 28:26; Ro 11:7; Ro 11:8; Ro 11:25; 1Co 2:8)15А и до днес, при прочитането на Моисей, покривало лежи на сърцето им,16но когато Израил се обърне към Господа, покривалото ще бъде снето. (Ex 34:34; Isa 25:7; Ro 11:23; Ro 11:26)17А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода. (1Co 15:45; 2Co 3:6)18А всички ние, гледайки Господната слава с открито лице, като в огледало, се преобразяваме в същия образ от слава в слава чрез Господния Дух. (Ro 8:29; 1Co 13:12; 1Co 15:49; 2Co 4:4; 2Co 4:6; Col 3:10; 1Ti 1:11)