1Ein Gebet Davids. Höre, o HERR, die gerechte Sache, merk’ auf mein lautes Rufen, vernimm mein Gebet von Lippen ohne Trug!2Von dir soll das Urteil über mich ergehn: deine Augen sehen untrüglich.3Prüfst du mein Herz, siehst du nach mir bei Nacht, durchforschest du mich: du findest nichts Böses; mein Mund macht sich keines Vergehens schuldig.4Beim Treiben der Menschen hab’ ich nach deiner Lippen Wort gemieden die Pfade der Gewalttätigen.5Meine Schritte haben sich fest an deine Bahnen gehalten, meine Tritte haben nicht gewankt.6Ich rufe zu dir, denn du erhörst mich, o Gott: neige dein Ohr mir zu, vernimm meine Rede[1]!7Erweise mir deine Wundergnade, du Retter derer, die vor Widersachern Zuflucht suchen bei deiner Rechten!8Behüte mich wie den Stern im Auge, birg mich im Schatten deiner Flügel9vor den Frevlern, die mir Gewalt antun, vor meinen Feinden, die voll Gier mich umringen!10Ihr gefühlloses Herz halten sie verschlossen, ihr Mund stößt vermessene Reden aus.11Auf Schritt und Tritt lauern sie jetzt uns auf, richten ihr Trachten darauf, uns zu Boden zu werfen;12sie gleichen dem Löwen, der gierig ist zu rauben[2], und dem jungen Leu, der da lauert im Versteck.13Erhebe dich, HERR, tritt ihm entgegen, strecke ihn nieder! Errette mein Leben mit deinem Schwert vor dem Frevler,14mit deiner Hand, o HERR, vor den Menschen, vor den Leuten dieser Welt, deren Teil im Leben ist! Mit deinem Aufgesparten[3] fülle ihren Bauch! Mögen ihre Söhne satt daran werden und ihren Überrest wieder ihren Kindern hinterlassen!15Doch ich in Gerechtigkeit[4] darf dein Angesicht schauen, darf satt mich sehn beim Erwachen an deinem Bilde[5].
1Молитва на Давид. Послушай, ГОСПОДИ, правото; внимавай към вика ми; дай ухо на молитвата ми, която принасям с искрени устни.2Нека излезе присъдата ми от присъствието Ти; очите Ти нека гледат справедливо.3Изпитвал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; опитал си ме и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми. (Hi 23,10; Ps 16,7; Ps 26,2; Ps 66,10; Ps 139,2; Sach 13,9; Mal 3,2; Mal 3,3; 1Petr 1,7)4Колкото до човешките дела, чрез думите на Твоите уста аз опазих себе си от пътищата на насилниците. (Ps 119,133)5Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; краката ми не са се подхлъзнали.6Аз Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; приклони към мен ухото Си и послушай думите ми. (Ps 116,2)7Яви чудесните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите на Теб от онези, които въстават против тях. (Ps 31,21)8Пази ме като зеница на око; скрий ме под сянката на крилете Си (5Mo 32,10; Rut 2,12; Ps 57,1; Ps 61,4; Ps 63,7; Ps 91,1; Ps 91,4; Sach 2,8; Mt 23,37)9от нечестивите, които ме съсипват, от неприятелите на душата ми, които ме обкръжават.10Обградени са от своята тлъстина; устата им говорят горделиво. (5Mo 32,15; 1Sam 2,3; Hi 15,27; Ps 31,18; Ps 73,7; Ps 119,70)11Те обиколиха вече стъпките ни; насочиха очите си, за да ни тръшнат на земята; (1Sam 23,26; Ps 10,8)12всеки един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса, и на млад лъв, който седи скрит в засада.13Стани, ГОСПОДИ, изпревари го, повали го; с меча Си избави душата ми от нечестивия – (Jes 10,5)14от хора, ГОСПОДИ, с ръката Си, от светските хора, чийто дял е в този живот и чийто корем пълниш със съкровищата Си; които са наситени с деца и останалия си имот оставят на внуците си. (Ps 73,12; Lk 16,25; Jak 5,5)15А аз ще видя лицето Ти в правда; когато се събудя, ще се наситя от изгледа Ти. (Ps 4,6; Ps 4,7; Ps 16,11; Ps 65,4)