1Dem Musikmeister, im Basston; ein Psalm von David.2Hilf doch, o HERR! Denn dahin sind die Frommen[1] und die Treuen ausgestorben inmitten der Menschenwelt!3Falschheit reden sie jeder mit dem andern, mit glatten Lippen, mit doppeltem Herzen reden sie. –4O daß doch der HERR vertilgte alle glatten Lippen, die Zunge, die vermessen redet,5(die Leute) die da sagen: »Durch unsre Zunge sind wir starke Helden, unser Mund steht uns zur Verfügung: wer will uns meistern?«6»Ob der Knechtung der Niedrigen, ob dem Seufzen der Armen will jetzt ich mich erheben«, spricht der HERR, »will Rettung schaffen dem, der danach verlangt!« –7Die Worte des HERRN sind lautere Worte, sind Silber, im Schmelzofen siebenfältig geläutert.8Du, HERR, wirst treulich sie halten, wirst uns schirmen vor diesem Geschlecht[2] zu jeder Zeit,9vor den Gottlosen, die ringsum stolzieren, weil Gemeinheit sich bläht inmitten der Menschheit.
1За първия певец, на осмострунна арфа[1]. Давидов псалом. Помогни, ГОСПОДИ; защото не остана вече благочестив; защото се губят верните измежду човешките синове. (Jes 57,1; Mi 7,2)2Всеки говори лъжа на ближния си; с ласкателни устни говорят от двулично сърце. (Ps 10,7; Ps 28,3; Ps 62,4; Jer 9,8; Röm 16,18)3ГОСПОД ще изтреби всички ласкателни устни, език, който говори големи неща. (1Sam 2,3; Ps 17,10; Dan 7,8; Dan 7,25)4На онези, които са казвали: Ще надвием с езика си; устните ни са наши; кой е господар над нас?5Поради насилието над сиромасите, поради въздишките на нуждаещите се сега ще стана, казва ГОСПОД; ще сложа в безопасност онзи, когото презират[2]. (2Mo 3,7; 2Mo 3,8; Ps 10,5; Jes 33,10)6ГОСПОДНИТЕ думи са чисти думи – като сребро, претопено в пещ от пръст, пречистено седем пъти. (2Sam 22,31; Ps 18,30; Ps 19,8; Ps 119,140; Spr 30,5)7Ти, ГОСПОДИ, ще ги закриляш, ще пазиш всеки от тях от това поколение до века,8при все че нечестивите ходят свободно от всяка страна, понеже безчестието се въздига между човешките синове.