1Wer ist es, der dort von Edom herkommt, von Bozra in hochroten Kleidern? Prächtig ist er in seinem Gewand, stolz schreitet er einher in der Fülle seiner Kraft. »Ich bin es, der mit Gerechtigkeit redet, der reiche Mittel hat zu retten.«2»Woher rührt das Rot an deinem Gewande, und warum sehen deine Kleider aus wie die eines Keltertreters?«3»Die Kelter habe ich getreten, ich allein, denn von den Völkern stand niemand mir bei; da habe ich sie in meinem Zorn niedergetreten und in meinem Grimm zerstampft; dabei ist ihr Lebenssaft an meine Kleider gespritzt, so daß ich meine ganze Gewandung besudelt habe.4Denn ein Tag der Rache lag mir im Sinn, und das Jahr meiner Erlösung war gekommen.5Ich schaute mich um, doch niemand war da, um zu helfen; ich blickte erstaunt umher, doch niemand war da, der mir beistand; da hat mein Arm mir geholfen, und mein Grimm, der hat mir Beistand geleistet.6So habe ich denn Völker in meinem Zorn niedergetreten und sie in meinem Grimm zerschmettert und habe ihren Lebenssaft zur Erde rinnen lassen.«7Der Gnadenerweise des HERRN will ich gedenken, der Ruhmestaten des HERRN, wie sich’s gebührt nach allem, was der HERR an uns getan hat, und nach der großen Güte gegen das Haus Israel, dem er Gutes erwiesen hat nach seiner Barmherzigkeit und nach der großen Zahl seiner Gnadenverheißungen.8Denn er sagte: »Sie sind ja doch mein Volk, Söhne[1], die nicht treulos sein werden«; so erwies er sich ihnen denn als Retter.9In allen ihren Bedrängnissen fühlte (auch) er sich bedrängt, und der Engel seines Angesichts rettete sie; in seiner Liebe und Milde erlöste er selbst sie und hob sie immer wieder empor und trug sie einher alle Tage der Vorzeit hindurch.10Sie aber waren widerspenstig und betrübten seinen heiligen Geist, so daß er sich ihnen in einen Feind verwandelte und selbst gegen sie stritt.11Da dachte sein Volk zurück an die Tage der Vorzeit, an Mose: »Wo ist der, welcher den Hirten seiner Herde aus dem Meer[2] heraufgeholt hat? Wo ist der, welcher seinen heiligen Geist ihm ins Herz gab?12Welcher seinen gewaltigen Arm zur Rechten Moses einhergehen ließ? Welcher die Wasser ihretwegen[3] zerteilte, um sich einen ewigen Namen zu schaffen?13Welcher sie durch die Fluten ziehen ließ wie Rosse in der Steppe, so daß sie nicht strauchelten?14Gleich der Herde, die ins Tal hinabzieht, brachte der Geist des HERRN sie zur Ruhe[4].« So hast du dein Volk geleitet, um dir einen ruhmvollen Namen zu machen.15Blicke vom Himmel hernieder und schaue von deiner heiligen und prächtigen Wohnung her! Wo ist dein Eifer und deine Heldenkraft, der Drang deines Herzens und dein Erbarmen? Halte dich doch nicht zurück (gegen mich)!16Denn du bist unser Vater. Abraham weiß ja nichts von uns, und Israel[5] kennt uns nicht: du, HERR, bist unser Vater; ›unser Erlöser‹ ist von alters her dein Name.17Warum hast du uns abirren lassen, HERR, von deinen Wegen und unser Herz verhärtet, so daß es dich nicht mehr fürchtet? Kehre zurück um deiner Knechte willen, um der Stämme willen, die dein Eigentum sind!18Nur kurze Zeit ist das dir geheiligte Volk im Besitz seines Erbes gewesen, da haben unsere Widersacher dein Heiligtum zertreten.19Es ist uns ergangen wie solchen, über die du nicht von alters her geherrscht hast und über denen dein Name niemals genannt worden ist. O daß du doch den Himmel zerrissest, herabführest, so daß die Berge vor dir ins Wanken gerieten –
1Кой е Този, Който идва от Едом с боядисани в червено дрехи от Восора, Този, славен в облеклото Си, Който ходи във величието на силата Си? Аз съм, Който говоря с правда, мощен да спасявам.2Защо е червено облеклото Ти и дрехите Ти са подобни на онези на човек, който тъпче в лин? (Offb 19,13)3Аз сам изтъпках лина и от племената не беше с Мене нито един човек. Да! Стъпках ги в гнева Си и ги смазах в яростта Си, така че кръвта им изпръска дрехите Ми и изцапах цялото Си облекло. (Kla 1,15; Offb 14,19; Offb 14,20; Offb 19,15)4Защото денят за въздаянието беше в сърцето Ми и годината Ми за изкупване настана. (Jes 34,8; Jes 61,2)5Аз разгледах, но нямаше кой да помага, и се зачудих, че нямаше кой да подкрепя; затова Моята мишца Ми изработи спасение и Моята ярост – тя Ме подкрепи. (Ps 98,1; Jes 41,28; Jes 59,16; Joh 16,32)6Аз стъпках племената в гнева Си, опих ги с яростта Си и излях кръвта им в земята. (Offb 16,6)7Ще спомена милосърдията ГОСПОДНИ, причините за хвалене на ГОСПОДА за всичко, което ни е подарил ГОСПОД, и за голямата благост към Израилевия дом, която им показа според щедростите Си и според премногото Си милости.8Защото каза: Наистина те са Мой народ, деца, които няма да постъпят невярно; така им стана Спасител.9Във всичките им скърби Той скърбеше и ангелът на присъствието Му ги избави; поради любовта Си и милосърдието Си Той сам ги изкупи, вдигна ги и ги носи през всички древни дни. (2Mo 14,19; 2Mo 19,4; 2Mo 23,20; 2Mo 23,21; 2Mo 33,14; 5Mo 1,31; 5Mo 7,7; 5Mo 7,8; 5Mo 32,11; 5Mo 32,12; Ri 10,16; Sach 2,8; Mal 3,1; Apg 9,4)10Но те се разбунтуваха и оскърбиха Святия Негов Дух; затова Той се обърна и им стана неприятел, и сам воюва против тях. (2Mo 15,24; 2Mo 23,21; 4Mo 14,11; Ps 78,40; Ps 78,56; Ps 95,9; Apg 7,51; Eph 4,30)11Тогава народът Му си спомни за старите Моисееви времена и казваха: Къде е Онзи, Който ги изведе от морето чрез пастирите на стадото Си? Къде е онзи, който положи Святия Си Дух сред тях? (2Mo 14,29; 2Mo 32,11; 2Mo 32,12; 4Mo 11,17; 4Mo 11,25; 4Mo 14,13; Neh 9,20; Jer 2,6; Dan 4,8; Hag 2,5)12Който направи славната Си мишца да върви до Моисеевата десница? Който раздели водата пред тях, за да си придобие вечно име? (2Mo 14,21; 2Mo 15,6; Jos 3,16)13Който ги води през бездната, като кон през пасбище, без да се препънат? (Ps 106,9)14Духът ГОСПОДЕН ги успокои като добитъка, който слиза в долината; така си водил народа Си, за да си придобиеш славно име. (2Sam 7,23)
Молитва за милост и помощ
15Погледни от небесата и виж от святото Си и славно обиталище, къде са ревността Ти и могъщите Ти дела? Твоите милосърдие и щедрости не достигат до мене. (5Mo 26,15; Ps 33,20; Ps 80,14; Jer 31,20; Hos 11,8)16Защото Ти си наш Отец, ако и да не ни знае Авраам и да не ни признае Израил; Ти, ГОСПОДИ, си наш Отец; Твоето име е наш вечен Изкупител. (5Mo 32,6; 1Chr 29,10; Hi 14,21; Pred 9,5; Jes 64,8)17Защо си допуснал, ГОСПОДИ, да се отклоняваме от пътищата Ти, да ожесточаваме сърцата си, за да не се боим от Тебе? Върни се заради слугите Си – племената на Твоето наследство. (4Mo 10,36; Ps 90,13; Ps 119,10; Jes 6,10; Joh 12,40; Röm 9,18)18Малко време го владя Твоят свят народ; противниците ни потъпкаха светилището Ти. (Ps 74,7; Dan 8,24)19Ние сме станали като онези, над които Ти никога не си владял, като онези, които не са били наричани с името Ти.