1Ein Lied von David. Behüte mich, Gott, denn bei dir such’ ich Zuflucht!2Ich sage zu Gott: »Mein Allherr bist du, es gibt nichts Gutes[1] für mich außer dir«;3und von den Heiligen[2] im Lande (sag ich): »Dies sind die Edlen, an denen mein ganzes Herz hängt.«4Vielfaches Leid erwächst den Verehrern anderer (Götter): ich mag ihre Bluttrankopfer nicht spenden und ihre Namen nicht auf meine Lippen nehmen.5Der HERR ist mein Erbgut und Becherteil; du bist’s, der mein Los[3] mir sichert. (Ps 11,6)6Die Meßschnur ist mir gefallen aufs lieblichste[4] ja, mein Erbteil gefällt mir gar wohl.7Ich preise den HERRN, der mich freundlich beraten; auch nächtens mahnt mich mein Herz dazu.8Ich habe den HERRN mir beständig vor Augen gestellt: steht er mir zur Rechten, so wanke ich nicht. (Apg 2,25)9Drum freut sich mein Herz, und meine Seele frohlockt: auch mein Leib wird sicher wohnen[5].10Denn du gibst meine Seele[6] dem Totenreich nicht preis, du läßt deinen Frommen nicht schaun die Vernichtung.11Du weisest mir den Weg des Lebens[7]: vor deinem Angesicht[8] sind Freuden in Fülle und Segensgaben in deiner Rechten ewiglich.
1Чуй, Господи, правдата (ми), послушай вика ми, приеми молба от нелъжливи уста.2От Твоето лице да излезе съд за мене; Твоите очи да погледнат правотата.3Ти изпита сърцето ми, споходи ме нощем, изкуси ме и нищо не намери; устата ми не отстъпват от мислите ми. (Ps 7,10; Ps 65,10; Jer 11,20)4В човешките дела, по думата на устата Ти, аз се пазех от пътищата на притеснителя.5Утвърди крачките ми по Твоите пътища, да се не поклатят стъпките ми. (1Sam 2,9)6Към Тебе викам, защото Ти ще ме чуеш, Боже; приклони ухото Си към мене, чуй моите думи.7Яви чудната Си милост, Ти, Който надяващите се (Тебе) спасяваш от ония, които се противят на Твоята десница;8пази ме като зеница на око; скрий ме в сянката на Твоите крила (5Mo 32,10; Rut 2,12; Sach 2,8)9от лицето на нечестивците, които ме нападат, – от враговете на душата ми, които ме окръжават:10те се затвориха в тлъстината си, надменно говорят с устата си. (Hi 15,27)11Сега на всяка наша крачка ни окръжават; те устремиха очите си, за да ме повалят на земята.12Те са като лъв, който жадува за плячка, – като лъвче, което стои на потайни места.13Стани, Господи, предупреди ги, повали ги. Избави с меча Си душата ми от нечестивеца;14чрез Твоята ръка, Господи, избави я от човеците на света, чийто дял е в тоя живот, и чиято утроба пълниш от Твоите съкровищници; синовете им са сити и ще оставят остатък на децата си.15Аз пък ще гледам с правда на Твоето лице; кога се събуждам, с Твоя образ ще се насищам. (Mt 5,8; 1Kor 13,10; 1Joh 3,20)