1Ein Psalm von David. HERR, wer darf Gast sein in deinem Zelte, wer wohnen auf deinem heiligen Berge?2Wer unsträflich wandelt und Gerechtigkeit übt und die Wahrheit redet, wie’s ihm ums Herz ist;3wer keine Verleumdung mit seiner Zunge umherträgt, seinem Nächsten kein Unrecht zufügt und keine Schmähung ausspricht gegen Verwandte;4wer Verworfne als wirklich verächtlich ansieht, aber Gottesfürchtigen Ehre erweist; wer sich selbst zum Schaden schwört und den Eid doch hält;5wer sein Geld nicht ausleiht gegen Zins[1] und Bestechung nicht annimmt gegen Schuldlose: wer solches tut, wird ewiglich nicht wanken.
1Пази ме, Боже, защото на Тебе се уповавам.2Казах Господу: Ти си Господ мой; моите блага Тебе са непотребни.3Към светиите, които са на земята, и към Твоите избраници – към тях е всичкото ми желание. (Joh 11,5)4Нека се умножават скърбите на ония, които тичат към чужди богове; аз няма да принеса техните кървави възлияния и с устата си няма да помена техните имена. (Jes 1,11)5Господ е дял от моето наследие и моята чаша. Ти държиш моя жребий. (Kla 3,24)6Междите ми се паднаха по хубави места, и наследието ми е приятно за мене.7Ще благославям Господа, Който ме е вразумил; дори и нощем ме учи моята вътрешност.8Винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна; няма да се поклатя.9Затова се възрадва сърцето ми, и се възвесели езикът ми; а още и плътта ми ще почива в надежда,10защото Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще дадеш на Твоя светия да види тление, (Apg 13,35)11Ти ще ми посочиш пътя на живота: пълна радост е пред Твоето лице, блаженство е в Твоята десница навеки. (Apg 2,28)