Psalm 17

Menge Bibel

1 Ein Gebet Davids. Höre, o HERR, die gerechte Sache, merk’ auf mein lautes Rufen, vernimm mein Gebet von Lippen ohne Trug! 

2 Von dir soll das Urteil über mich ergehn: deine Augen sehen untrüglich. 

3 Prüfst du mein Herz, siehst du nach mir bei Nacht, durchforschest du mich: du findest nichts Böses; mein Mund macht sich keines Vergehens schuldig. 

4 Beim Treiben der Menschen hab’ ich nach deiner Lippen Wort gemieden die Pfade der Gewalttätigen. 

5 Meine Schritte haben sich fest an deine Bahnen gehalten, meine Tritte haben nicht gewankt. 

6 Ich rufe zu dir, denn du erhörst mich, o Gott: neige dein Ohr mir zu, vernimm meine Rede! 

7 Erweise mir deine Wundergnade, du Retter derer, die vor Widersachern Zuflucht suchen bei deiner Rechten! 

8 Behüte mich wie den Stern im Auge, birg mich im Schatten deiner Flügel 

9 vor den Frevlern, die mir Gewalt antun, vor meinen Feinden, die voll Gier mich umringen! 

10 Ihr gefühlloses Herz halten sie verschlossen, ihr Mund stößt vermessene Reden aus. 

11 Auf Schritt und Tritt lauern sie jetzt uns auf, richten ihr Trachten darauf, uns zu Boden zu werfen; 

12 sie gleichen dem Löwen, der gierig ist zu rauben, und dem jungen Leu, der da lauert im Versteck. 

13 Erhebe dich, HERR, tritt ihm entgegen, strecke ihn nieder! Errette mein Leben mit deinem Schwert vor dem Frevler, 

14 mit deiner Hand, o HERR, vor den Menschen, vor den Leuten dieser Welt, deren Teil im Leben ist! Mit deinem Aufgesparten fülle ihren Bauch! Mögen ihre Söhne satt daran werden und ihren Überrest wieder ihren Kindern hinterlassen! 

15 Doch ich in Gerechtigkeit darf dein Angesicht schauen, darf satt mich sehn beim Erwachen an deinem Bilde. 

Public Domain

Psalm 17

Верен

von Veren

1 Молитва на Давид. Чуй, ГОСПОДИ, правото дело, обърни внимание на вика ми, дай ухо на молитвата ми, която не идва от измамни устни. 

2 Нека правото ми излезе от лицето Ти, нека очите Ти видят правдата. 

3 Ти си изпитал сърцето ми, посетил си ме през нощта, изпитал си ме и не си намерил нищо. Мисълта ми не надхвърля устата ми. 

4 Колкото до човешките дела, чрез словото на устата Ти аз се опазих от пътеките на насилниците. 

5 Стъпките ми се придържаха към Твоите пътеки, краката ми не се подхлъзнаха. 

6 Боже, аз Те призовах, защото Ти ще ме послушаш. Приклони към мен ухото Си, послушай думите ми! 

7 Чудните си милости яви, Ти, който с десницата Си спасяваш от въставащите онези, които се уповават на Теб. 

8 Пази ме като зеница на око, скрий ме под сянката на крилете Си 

9 от безбожните, които ме съсипват, от смъртните ми врагове, които ме обкръжават. 

10 Те затварят своето затлъстяло сърце, устата им говори с гордост. 

11 Сега обиколиха стъпките ни, насочиха очите си, за да ни повалят на земята – 

12 като лъв, алчен да разкъса, и като лъвче, спотайващо се в скришни места. 

13 Стани, ГОСПОДИ, застани срещу него, повали го, с меча Си избави душата ми от безбожния, 

14 от хора, ГОСПОДИ, с ръката Си, от хората на света, чийто дял е в този живот и чийто корем пълниш със скритото Си съкровище. Синовете им се насищат и остатъка оставят на децата си. 

15 Колкото до мен, аз ще видя лицето Ти в правда, ще се наситя от Твоя изглед, когато се събудя. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.