Kostenlos anmelden

2.Samuel 23

Menge Bibel

1 Dies sind Davids letzte Worte: Ausspruch Davids, des Sohnes Isais, und Ausspruch des Mannes, der hoch erhoben ward, des Gesalbten des Gottes Jakobs und des Lieblings der Lieder Israels: 2 Der Geist des HERRN redet in mir[1], und sein Wort liegt auf meiner Zunge. 3 Es hat gesprochen der Gott Israels[2], der Fels Israels zu mir gesagt: Wer gerecht herrscht über die Menschen, wer da herrscht in der Furcht Gottes, 4 der ist wie das Licht, das am Morgen aufstrahlt, wie die Sonne am Morgen ohne Gewölk: von ihrem Glanz nach dem Regen sproßt junges Grün aus der Erde hervor. 5 Ja, steht nicht so mein Haus zu Gott? Hat er doch einen ewigen Bund mit mir geschlossen, der in allen Stücken gesichert und festgestellt ist. Ja, all mein Glück und all mein Verlangen, sollte er das nicht sprossen[3] lassen? 6 Die Bösen aber sind allesamt wie Dornen, die man wegwirft; denn mit der Hand faßt man sie nicht an; 7 nein, wer sich mit ihnen befaßt, bewehrt sich mit Eisen und Speerschaft, und im Feuer verbrennt man sie gänzlich an ihrer Stätte. 8 Dies sind die Namen der Helden (10,7) Davids: Joseb-Bassebeth, der Tahchemoniter, das Haupt der Drei[4]; der schwang seinen Speer über achthundert (Feinden), die er auf einmal erschlagen[5] hatte. – 9 Nach ihm kam unter den drei (Rittern) Eleasar, der Sohn Dodos, der Ahohiter. Er war bei David in Pas-Dammim, als die Philister sich dort zur Schlacht versammelt hatten. Als nun die Israeliten sich vor ihnen zurückzogen, 10 war er es, der standhielt und unter den Philistern ein Blutbad anrichtete, bis sein Arm erlahmt war und seine Hand am Schwert kleben blieb. So verlieh der HERR (den Israeliten) an jenem Tage einen herrlichen Sieg. Da kehrte das Heer unter seiner Führung wieder um, doch nur, um (die Erschlagenen) auszuplündern. – 11 Nach ihm kam Samma, der Sohn des Harariters Age. Einst hatten sich nämlich die Philister in Lehi gesammelt, und es war dort ein Ackerstück mit Linsen; als nun das Heer vor den Philistern floh, 12 trat er mitten auf das Feld, behauptete es und schlug die Philister; so verlieh (ihm) der HERR einen herrlichen Sieg. 13 Einst kamen drei von den dreißig Rittern während der Erntezeit zu David in die Höhle von Adullam hinab, während die Schar der Philister sich in der Ebene Rephaim gelagert hatte. 14 David befand sich aber damals in der Bergfeste, während eine Besatzung der Philister damals in Bethlehem lag. 15 Nun verspürte David ein Gelüsten und rief aus: »Wer verschafft mir Wasser zu trinken aus dem Brunnen, der in Bethlehem am Stadttor liegt?« 16 Da schlugen sich die drei Helden durch das Lager der Philister hindurch, schöpften Wasser aus dem Brunnen am Tor zu Bethlehem und brachten es glücklich zu David hin. Aber dieser wollte es nicht trinken, sondern goß es als Trankopfer für den HERRN aus 17 mit den Worten: »Der HERR behüte mich davor, daß ich so etwas tun sollte! Das ist ja das Blut der Männer, die unter Lebensgefahr dorthin gezogen sind!« Und er wollte es nicht trinken. Das hatten die drei Helden ausgeführt. 18 Abisai aber, der Bruder Joabs, der Sohn der Zeruja, war das Haupt der Dreißig; der schwang seinen Speer über dreihundert (Feinden), die er erschlagen[6] hatte, und besaß hohes Ansehen unter den Dreißig. 19 Unter den Dreißig genoß er die höchste Ehre, so daß er auch ihr Oberster wurde; aber an die (ersten) drei Helden reichte er nicht heran. – 20 Benaja, der Sohn Jojadas, (ein tapferer Mann), groß an Taten, stammte aus Kabzeel; er war es, der die beiden Söhne Ariels aus Moab erschlug. Auch stieg er einmal in eine Zisterne hinab und erschlug darin einen Löwen an einem Tage, an dem Schnee gefallen war. 21 Auch erschlug er einen Ägypter von riesiger Größe, der einen Speer in der Hand hatte; er aber ging mit einem Stecken auf ihn los, riß dem Ägypter den Speer aus der Hand und tötete ihn mit seinem eigenen Speer. 22 Das tat Benaja, der Sohn Jojadas; er besaß hohes Ansehen unter den dreißig Rittern 23 und war der geehrteste unter den Dreißig, aber an die (ersten) drei Helden reichte er nicht heran. David stellte ihn an die Spitze seiner Leibwache. 24 Zu den dreißig (Rittern) gehörten: Asahel, der Bruder Joabs; Elhanan aus Bethlehem, der Sohn Dodos; 25 Samma aus Harod; Elika aus Harod; 26 Helez aus Pelet; Ira, der Sohn des Ikkes, aus Thekoa; 27 Abieser aus Anathoth; Mebunnai[7] aus Husa; 28 Zalmon aus Ahoah; Maharai aus Netopha; 29 Heleb, der Sohn Baanas, aus Netopha; Itthai, der Sohn Ribais, aus Gibea im Stamme Benjamin; 30 Benaja aus Pirathon; Hiddai aus Nahale-Gaas; 31 Abi-Albon[8] aus Beth-Araba; Asmaweth aus Bahurim; 32 Eljahba aus Saalbon; Jasen, der Gunit; 33 Jonathan, der Sohn Sammas, aus Harar; Ahiam, der Sohn Sarars, aus Harar; 34 Eliphelet, der Sohn Ahasbais, aus Beth-Maacha; Eliam, der Sohn Ahithophels, aus Gilo; 35 Hezrai aus Karmel; Paarai, der Arkiter; 36 Jigal, der Sohn Nathans, aus Zoba; Bani aus Gad; 37 Zelek, der Ammoniter; Naharai aus Beeroth, der Waffenträger Joabs, des Sohnes der Zeruja; 38 Ira aus Jatthir; Gareb aus Jatthir; 39 Uria, der Hethiter: zusammen siebenunddreißig. 

Public Domain

2.Samuel 23

Верен

von Veren
1 А това са последните думи на Давид: Давид, синът на Есей, заяви; и мъжът, който бе издигнат нависоко, помазаникът на Бога на Яков и сладкият псалмист на Израил заяви: 2 Духът на ГОСПОДА говори чрез мен и Неговото слово е на езика ми. 3 Израилевият Бог каза, Израилевата Скала ми говори: Който владее праведно над хората, който владее в страх от Бога, 4 ще бъде като светлината на утрото, когато слънцето изгрява, безоблачно утро – от блясъка му след дъжда никне зеленина от земята. 5 Наистина, не е ли такъв домът ми пред Бога? Той е направил с мен вечен завет, подреден във всичко и сигурен. Защото това е цялото ми спасение и цялото ми желание – няма ли да го направи да расте? 6 Но злите всички са като изхвърлени тръни, защото не се хващат с ръка, 7 а човекът, който ги докосва, се въоръжава с желязо и дръжка на копие; и те ще бъдат напълно изгорени с огън на мястото си. 8 Ето имената на силните мъже, които имаше Давид: тахмонецът Йосев-Васевет, главен военачалник; той е Адинон, есонецът, който уби осемстотин мъже в един бой. 9 След него беше Елеазар, син на Додо, син на Ахоих, един от тримата силни мъже с Давид. Когато те предизвикаха някои от филистимците, които бяха събрани там за бой, и израилевите мъже се оттеглиха, 10 той стана и избиваше филистимците, докато ръката му се изтощи и ръката му залепна за меча. И ГОСПОД извърши голямо избавление в онзи ден. А народът се върна след него само за да ограби убитите. 11 А след него беше Сама, син на арареца Агий. Филистимците се бяха събрали в един полк, а там имаше една нива, пълна с леща; и народът побягна от филистимците. 12 Тогава той застана в средата на нивата и защити, и разби филистимците. И ГОСПОД извърши голямо избавление. 13 И трима от тридесетте началници слязоха и дойдоха при Давид при пещерата Одолам по време на жетвата. А един филистимски полк се беше разположил на стан в долината Рафаим. 14 Тогава Давид беше в крепостта, а гарнизонът на филистимците беше тогава във Витлеем. 15 И Давид пожела и каза: Кой ще ми даде да пийна вода от витлеемския кладенецст. 14;, който е при портата! 16 Тогава тримата силни мъже направиха пробив във филистимския стан и наляха вода от витлеемския кладенец, който е при портата, взеха и я донесоха на Давид. Но той не пожела да я изпие, а я изля на ГОСПОДА. 17 И каза: Далеч от мен, ГОСПОДИ, да сторя това! Да пия ли кръвта на мъжете, които отидоха с опасност за живота си? И не пожела да я пие. Това извършиха тримата силни мъже. 18 И Ависей, братът на Йоав, син на Саруя, беше главният от тримата. Той вдигна копието си срещу триста души и ги уби, и беше именит между тримата. 19 Не беше ли той най-почитаният от тримата? Затова им стана началник; но не достигна трима. 20 И Ваная, син на Йодая, син на един храбър мъж, велик на дела, от Кавсеил. Той уби двамата лъвовидни мъже от Моав. Той също слезе и уби лъва в рова в един снежен ден. 21 Той уби и един египтянин, внушителен мъж. Египтянинът имаше копие в ръката си, но той слезе при него с тояга, изтръгна копието от ръката на египтянина и го уби със собственото му копие. 22 Тези неща извърши Ваная, синът на Йодая, и беше именит между тримата силни мъже. 23 Той беше почитан повече от тридесетте, но не достигна трима. И Давид го постави в близкото си обкръжение. 24 Асаил, братът на Йоав, беше между тридесетте, и Елханан, синът на Додо от Витлеем, 25 ародецът Сама, ародецът Елика, 26 фалетецът Хелис, Ирас, синът на текоеца Екис, 27 анатотецът Авиезер, кусатецът Мевунай, 28 ахоаецът Салмон, нетофатецът Маарай, 29 Хелев, синът на нетофатеца Ваана, Итай, синът на Ривай от Гавая на вениаминовите синове, 30 пиратонецът Ваная, Идай от потоците на Гаас, 31 аравецът Ави-Алвон, вауримецът Азмавет, 32 саалвонецът Елиава, синовете на Ясон, Йонатан, 33 арарецът Сама, Ахиам, синът на арареца Сарар, 34 Елифелет, синът на Аасве, синът на маахатеца, Елиам, синът на гилонеца Ахитофел, 35 кармилецът Есрай, аравецът Фаарай, 36 Игал, синът на Натан от Сова, гадецът Ваний, 37 амонецът Силек, виротецът Нахарай, оръженосецът на Йоав, сина на Саруя, 38 етерецът Ирас, етерецът Гарив, 39 хетеецът Урия; всичко тридесет и седем. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.