Sprüche 19 | Lutherbibel 2017

Lutherbibel 2017

1 Ein Armer, der in Unschuld wandelt, ist besser als ein Lügner, der doch ein Narr ist. (Spr 28,6) 2 Wo man nicht mit Vernunft handelt, da geht es nicht gut zu; und wer hastig läuft, der tritt fehl. 3 Des Menschen Torheit führt ihn in die Irre, und doch tobt sein Herz wider den HERRN. (Kla 3,39) 4 Reichtum macht viel Freunde; aber der Arme wird von seinem Freund verlassen. (Spr 14,20) 5 Ein falscher Zeuge bleibt nicht ungestraft; und wer frech Lügen redet, wird nicht entrinnen. (5Mo 19,18; Spr 21,28) 6 Viele schmeicheln dem Vornehmen; und wer Geschenke gibt, hat jeden zum Freund. 7 Den Armen hassen alle seine Brüder; wie viel mehr halten sich seine Freunde von ihm fern! 8 Wer Klugheit erwirbt, liebt sein Leben; und der Verständige findet Gutes. 9 Ein falscher Zeuge bleibt nicht ungestraft; und wer frech Lügen redet, wird umkommen. 10 Dem Toren steht nicht an, gute Tage zu haben, viel weniger einem Knecht, zu herrschen über Fürsten. 11 Klugheit macht den Mann langsam zum Zorn, und es ist ihm eine Ehre, dass er Verfehlung übersehen kann. (Spr 14,29) 12 Die Ungnade des Königs ist wie das Brüllen eines Löwen; aber seine Gnade ist wie Tau auf dem Grase. (Spr 16,14) 13 Ein törichter Sohn ist seines Vaters Herzeleid, und eine zänkische Frau wie ein stetig tropfendes Dach. (Spr 27,15) 14 Haus und Habe vererben die Eltern; aber eine verständige Frau kommt vom HERRN. (Spr 18,22) 15 Faulheit macht schläfrig, und ein Lässiger wird Hunger leiden. 16 Wer das Gebot bewahrt, der bewahrt sein Leben; wer aber auf seinen Weg nicht achtet, wird sterben. (Spr 16,17) 17 Wer sich des Armen erbarmt, der leiht dem HERRN, und der wird ihm vergelten, was er Gutes getan hat. (Ps 41,2; Spr 14,31; Dan 4,24; Mt 5,7; Mt 25,40; 2Kor 9,6)

Ps 41,2Spr 14,31Dan 4,24Mt 5,7Mt 25,402Kor 9,6

18 Züchtige deinen Sohn, solange Hoffnung da ist, aber lass dich nicht hinreißen, ihn zu töten. (5Mo 21,18) 19 Großer Grimm muss Strafe leiden; denn willst du ihm steuern, so wird er noch größer. 20 Höre auf Rat und nimm Zucht an, dass du hernach weise seist. 21 In eines Mannes Herzen sind viele Pläne; aber zustande kommt der Ratschluss des HERRN. (Spr 16,9) 22 Der Mensch wünscht sich Güte, und ein Armer ist besser als ein Lügner. 23 Die Furcht des HERRN führt zum Leben; man wird satt werden und sicher schlafen, von keinem Übel heimgesucht. 24 Der Faule steckt seine Hand in die Schüssel und bringt sie nicht wieder zum Munde. (Spr 26,15) 25 Schlägt man den Spötter, so wird der Unverständige vernünftig; weist man den Verständigen zurecht, so gewinnt er an Einsicht. (Spr 21,11) 26 Wer den Vater misshandelt und die Mutter verjagt, der ist ein schandbarer und verfluchter Sohn. 27 Lässt du ab, mein Sohn, auf Mahnung zu hören, so irrst du ab von vernünftiger Lehre. (Jak 1,22) 28 Ein nichtswürdiger Zeuge spottet des Rechts, und der Frevler Mund verbreitet Unheil. (Spr 15,28) 29 Den Spöttern sind Strafen bereitet und Schläge für den Rücken der Toren. (Spr 26,3)

Библия, ревизирано издание

von Bulgarian Bible Society

Богатство и бедност

1 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, отколкото онзи, който е с извратени устни, а при това безумен. (Spr 28,6) 2 Наистина сърдечно желание без разсъдък не е добро и който бърза с краката си, сбърква пътя си. 3 Безумието на човека изкривява пътя му и сърцето му негодува против ГОСПОДА. (Ps 37,7) 4 Богатството прибавя много приятели, а сиромахът бива изоставен от приятеля си. (Spr 14,20) 5 Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан и който диша лъжи, няма да избегне възмездие. (2Mo 23,1; 5Mo 19,16; 5Mo 19,19; Spr 6,19; Spr 19,9; Spr 21,28)

2Mo 23,15Mo 19,165Mo 19,19Spr 6,19Spr 19,9Spr 21,28

6 Мнозина търсят благоволението на щедрия^[1] и всеки е приятел на онзи, който дава подаръци. (Spr 17,8; Spr 18,16; Spr 21,14; Spr 29,26)

Spr 17,8Spr 18,16Spr 21,14Spr 29,26

7 Всичките братя на сиромаха го мразят – колко повече го отбягват приятелите му! Той тича след тях с умилителни думи, но тях ги няма. (Ps 38,11; Spr 14,20) 8 Който придобива ум, обича душата си; който пази благоразумие, ще намери добро. (Spr 16,20) 9 Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан и който изказва лъжи, ще загине. (Spr 19,5) 10 Изнежеността не прилича на безумен, много по-малко – на слуга да властва над началници. (Spr 30,22; Pred 10,6; Pred 10,7)

Spr 30,22Pred 10,6Pred 10,7

11 Благоразумието на човека възпира гнева му и слава е за него да не се взира в престъпление. (Spr 14,29; Spr 16,32; Jak 1,19)

Spr 14,29Spr 16,32Jak 1,19

12 Гневът на царя е като рев на лъв, а благоволението му е като роса на тревата. (Spr 16,14; Spr 16,15; Spr 20,2; Spr 28,15; Hos 14,5)

Spr 16,14Spr 16,15Spr 20,2Spr 28,15Hos 14,5

13 Безумен син е бедствие за баща си и препирните на свадлива жена са като непрестанен капчук. (Spr 10,1; Spr 15,20; Spr 17,21; Spr 17,25; Spr 21,9; Spr 21,19; Spr 27,15)

Spr 10,1Spr 15,20Spr 17,21Spr 17,25Spr 21,9Spr 21,19Spr 27,15

14 Къща и богатство се оставят наследство от бащите, но благоразумна жена е от ГОСПОДА. (Spr 18,22; 2Kor 12,14)

Spr 18,222Kor 12,14

15 Ленивостта хвърля в дълбок сън и бездейна душа ще гладува. (Spr 6,9; Spr 10,4; Spr 20,13; Spr 23,21)

Spr 6,9Spr 10,4Spr 20,13Spr 23,21

16 Който пази заповедта, пази душата си, а който занемарява пътищата си, ще загине. (Lk 10,28; Lk 11,28) 17 Който показва милост към бедния, заема на ГОСПОДА и Той ще му въздаде за благодеянието му. (Spr 28,27; Mt 10,42; Mt 25,40; 2Kor 9,6; Hebr 6,10)

Spr 28,27Mt 10,42Mt 25,402Kor 9,6Hebr 6,10

Мъдри съвети към младите хора

18 Наказвай сина си, докато има надежда, и не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине^[2]. (Spr 13,24; Spr 23,13; Spr 29,17)

Spr 13,24Spr 23,13Spr 29,17

19 Гневлив човек ще понесе наказание; защото, ако го пожалиш, после пак ще трябва да го наказваш. 20 Слушай съвет и приемай поука, за да станеш мъдър в сетните си дни. (Ps 37,37) 21 Има много помисли в сърцето на човека, но намерението ГОСПОДНЕ – то ще устои. (Hi 23,13; Ps 33,10; Ps 33,11; Spr 16,1; Spr 16,9; Jes 14,26; Jes 14,27; Jes 46,10; Apg 5,39; Hebr 6,17)

Hi 23,13Ps 33,10Ps 33,11Spr 16,1Spr 16,9Jes 14,26Jes 14,27Jes 46,10Apg 5,39Hebr 6,17

22 Милосърдието на човека е чест за него и сиромах човек е по-добър от този, който разочарова. 23 Страхът от ГОСПОДА спомага за живот; който го има, ще си ляга наситен и няма да срещне зло. (1Tim 4,8) 24 Ленивият потапя ръката си в паницата и не иска дори в устата си да я върне. (Spr 15,19; Spr 26,13; Spr 26,15)

Spr 15,19Spr 26,13Spr 26,15

25 Ако накажеш лрисмивателя, простият ще стане внимателен; и ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание. (5Mo 13,11; Spr 9,8; Spr 21,11)

5Mo 13,11Spr 9,8Spr 21,11

26 Който опропастява баща си и изпъжда майка си, той е син, който причинява срам и нанася позор. (Spr 17,2) 27 Престани, сине мой, да слушаш съвети, които те отклоняват от мъдростта. 28 Лошият свидетел се присмива на правосъдието; и устата на нечестивите поглъщат беззаконие. (Hi 15,16; Hi 20,12; Hi 20,13; Hi 34,7)

Hi 15,16Hi 20,12Hi 20,13Hi 34,7

29 Присъди се приготвят за присмивателите и бой – за гърба на безумните. (Spr 10,13; Spr 26,3)