1Wer ist der, der von Edom kommt, mit rötlichen Kleidern von Bozra, der so geschmückt ist in seinen Kleidern und einherschreitet in seiner großen Kraft? »Ich bin’s, der in Gerechtigkeit redet, und bin mächtig zu helfen.« (Jes 34,6)2Warum ist denn dein Gewand so rotfarben, sind deine Kleider wie die eines Keltertreters? (Offb 19,13)3»Ich trat die Kelter allein, und niemand unter den Völkern war mit mir. Ich habe sie gekeltert in meinem Zorn und zertreten in meinem Grimm. Da ist ihr Blut auf meine Kleider gespritzt, und ich habe mein ganzes Gewand besudelt. (Joe 4,13; Offb 14,20)4Denn ich hatte einen Tag der Rache mir vorgenommen; das Jahr, die Meinen zu erlösen, war gekommen. (Jes 13,9; Jes 34,8; Jes 61,2)5Und ich sah mich um, aber da war kein Helfer, und ich war bestürzt, dass niemand mir beistand. Da musste mein Arm mir helfen, und mein Zorn stand mir bei.6Und ich habe die Völker zertreten in meinem Zorn und habe sie trunken gemacht in meinem Grimm und ihr Blut auf die Erde geschüttet.« (Jes 51,17)
Klage des Gottesvolkes
7Ich will der Gnade des HERRN gedenken und der Ruhmestaten des HERRN in allem, was uns der HERR getan hat, und der großen Güte an dem Hause Israel, die er ihnen erwiesen hat nach seiner Barmherzigkeit und großen Gnade.8Denn er sprach: Sie sind ja mein Volk, Söhne, die nicht falsch sind. Darum ward er ihr Heiland (5Mo 32,5; 5Mo 32,20)9in aller ihrer Not. Nicht ein Engel und nicht ein Bote, sondern sein Angesicht half ihnen. Er erlöste sie, weil er sie liebte und Erbarmen mit ihnen hatte. Er nahm sie auf und trug sie allezeit von alters her. (2Mo 33,14)10Aber sie waren widerspenstig und betrübten seinen heiligen Geist; darum ward er ihr Feind und stritt wider sie.11Da gedachte man wieder an die vorigen Zeiten, an Mose und sein Volk: Wo ist denn nun, der sie aus dem Meer heraufführte samt den Hirten seiner Herde? Wo ist, der seinen heiligen Geist in sie gab? (2Mo 2,5; 4Mo 11,17)12Der seinen herrlichen Arm zur Rechten des Mose gehen ließ? Der die Wasser spaltete vor ihnen her, auf dass er sich einen ewigen Namen machte? (2Mo 14,29)13Der sie führte durch die Fluten wie Rosse, die in der Wüste nicht straucheln?14Wie Vieh, das ins Tal hinabsteigt, so brachte der Geist des HERRN uns zur Ruhe. So hast du dein Volk geführt, auf dass du dir einen herrlichen Namen machtest.15So schau nun vom Himmel und sieh herab von deiner heiligen, herrlichen Wohnung! Wo ist nun dein Eifer und deine Macht? Deine große, herzliche Barmherzigkeit hält sich hart gegen mich. (5Mo 26,15)16Bist du doch unser Vater; denn Abraham weiß von uns nichts, und Israel kennt uns nicht. Du, HERR, bist unser Vater; »Unser Erlöser«, das ist von alters her dein Name. (5Mo 32,6)17Warum lässt du uns, HERR, abirren von deinen Wegen und unser Herz verstocken, dass wir dich nicht fürchten? Kehr zurück um deiner Knechte willen, um der Stämme willen, die dein Erbe sind! (Jes 57,17)18Kurze Zeit haben sie dein heiliges Volk vertrieben, unsre Widersacher haben dein Heiligtum zertreten. (Ps 79,1)19Wir sind geworden wie solche, über die du niemals herrschtest, wie Leute, über die dein Name nie genannt wurde. Ach dass du den Himmel zerrissest und führest herab, dass die Berge vor dir zerflössen,
1Кой е Този, Който идва от Едом с боядисани в червено дрехи от Восора, Този, славен в облеклото Си, Който ходи във величието на силата Си? Аз съм, Който говоря с правда, мощен да спасявам.2Защо е червено облеклото Ти и дрехите Ти са подобни на онези на човек, който тъпче в лин? (Offb 19,13)3Аз сам изтъпках лина и от племената не беше с Мене нито един човек. Да! Стъпках ги в гнева Си и ги смазах в яростта Си, така че кръвта им изпръска дрехите Ми и изцапах цялото Си облекло. (Kla 1,15; Offb 14,19; Offb 14,20; Offb 19,15)4Защото денят за въздаянието беше в сърцето Ми и годината Ми за изкупване настана. (Jes 34,8; Jes 61,2)5Аз разгледах, но нямаше кой да помага, и се зачудих, че нямаше кой да подкрепя; затова Моята мишца Ми изработи спасение и Моята ярост – тя Ме подкрепи. (Ps 98,1; Jes 41,28; Jes 59,16; Joh 16,32)6Аз стъпках племената в гнева Си, опих ги с яростта Си и излях кръвта им в земята. (Offb 16,6)7Ще спомена милосърдията ГОСПОДНИ, причините за хвалене на ГОСПОДА за всичко, което ни е подарил ГОСПОД, и за голямата благост към Израилевия дом, която им показа според щедростите Си и според премногото Си милости.8Защото каза: Наистина те са Мой народ, деца, които няма да постъпят невярно; така им стана Спасител.9Във всичките им скърби Той скърбеше и ангелът на присъствието Му ги избави; поради любовта Си и милосърдието Си Той сам ги изкупи, вдигна ги и ги носи през всички древни дни. (2Mo 14,19; 2Mo 19,4; 2Mo 23,20; 2Mo 23,21; 2Mo 33,14; 5Mo 1,31; 5Mo 7,7; 5Mo 7,8; 5Mo 32,11; 5Mo 32,12; Ri 10,16; Sach 2,8; Mal 3,1; Apg 9,4)10Но те се разбунтуваха и оскърбиха Святия Негов Дух; затова Той се обърна и им стана неприятел, и сам воюва против тях. (2Mo 15,24; 2Mo 23,21; 4Mo 14,11; Ps 78,40; Ps 78,56; Ps 95,9; Apg 7,51; Eph 4,30)11Тогава народът Му си спомни за старите Моисееви времена и казваха: Къде е Онзи, Който ги изведе от морето чрез пастирите на стадото Си? Къде е онзи, който положи Святия Си Дух сред тях? (2Mo 14,29; 2Mo 32,11; 2Mo 32,12; 4Mo 11,17; 4Mo 11,25; 4Mo 14,13; Neh 9,20; Jer 2,6; Dan 4,8; Hag 2,5)12Който направи славната Си мишца да върви до Моисеевата десница? Който раздели водата пред тях, за да си придобие вечно име? (2Mo 14,21; 2Mo 15,6; Jos 3,16)13Който ги води през бездната, като кон през пасбище, без да се препънат? (Ps 106,9)14Духът ГОСПОДЕН ги успокои като добитъка, който слиза в долината; така си водил народа Си, за да си придобиеш славно име. (2Sam 7,23)
Молитва за милост и помощ
15Погледни от небесата и виж от святото Си и славно обиталище, къде са ревността Ти и могъщите Ти дела? Твоите милосърдие и щедрости не достигат до мене. (5Mo 26,15; Ps 33,20; Ps 80,14; Jer 31,20; Hos 11,8)16Защото Ти си наш Отец, ако и да не ни знае Авраам и да не ни признае Израил; Ти, ГОСПОДИ, си наш Отец; Твоето име е наш вечен Изкупител. (5Mo 32,6; 1Chr 29,10; Hi 14,21; Pred 9,5; Jes 64,8)17Защо си допуснал, ГОСПОДИ, да се отклоняваме от пътищата Ти, да ожесточаваме сърцата си, за да не се боим от Тебе? Върни се заради слугите Си – племената на Твоето наследство. (4Mo 10,36; Ps 90,13; Ps 119,10; Jes 6,10; Joh 12,40; Röm 9,18)18Малко време го владя Твоят свят народ; противниците ни потъпкаха светилището Ти. (Ps 74,7; Dan 8,24)19Ние сме станали като онези, над които Ти никога не си владял, като онези, които не са били наричани с името Ти.