1Ein Psalm Davids, vorzusingen, nach der Weise »Schöne Jugend«.2Ich danke dem HERRN von ganzem Herzen und erzähle alle deine Wunder. (Ps 44,2)3Ich freue mich und bin fröhlich in dir und lobe deinen Namen, du Allerhöchster,4dass meine Feinde zurückweichen mussten; sie sind gestürzt und umgekommen vor dir.5Denn du führst mein Recht und meine Sache, du sitzest auf dem Thron, ein rechter Richter.6Du schiltst die Völker und vernichtest die Frevler; ihren Namen vertilgst du auf immer und ewig.7Der Feind ist vernichtet, zertrümmert für immer, die Städte hast du zerstört; jedes Gedenken an sie ist vergangen. (Ps 34,17)8Der HERR aber thront ewiglich; er hat seinen Thron bereitet zum Gericht,9er wird den Erdkreis richten mit Gerechtigkeit und die Völker regieren, wie es recht ist.10Der HERR ist des Armen Schutz, ein Schutz in Zeiten der Not.11Darum hoffen auf dich, die deinen Namen kennen; denn du verlässest nicht, die dich, HERR, suchen.12Lobet den HERRN, der zu Zion wohnt; verkündigt unter den Völkern sein Tun!13Denn der nach Blutschuld fragt, gedenkt der Elenden und vergisst nicht ihr Schreien. (1Mo 4,10; 1Mo 9,5; 1Mo 16,11; Ps 72,4)14HERR, sei mir gnädig; / sieh an mein Elend unter meinen Feinden, der du mich erhebst aus den Toren des Todes,15dass ich erzähle all deinen Ruhm, in den Toren der Tochter Zion, dass ich fröhlich sei über deine Hilfe. (Ps 13,6; Ps 22,23)16Völker sind versunken in der Grube, die sie gegraben, ihr Fuß ist gefangen im Netz, das sie gestellt hatten.17Der HERR hat sich kundgetan und Gericht gehalten. Der Frevler ist verstrickt in dem Werk seiner Hände. Zwischenspiel. Sela.18Die Frevler sollen zu den Toten fahren, alle Völker, die Gott vergessen!19Denn er wird den Armen nicht für immer vergessen; die Hoffnung der Elenden wird nicht verloren sein ewiglich. (Ps 10,17; Ps 22,25)20HERR, steh auf, dass nicht Menschen die Oberhand gewinnen; lass die Völker vor dir gerichtet werden! (4Mo 10,35)21Lege, HERR, einen Schrecken auf sie, dass die Völker erkennen, dass sie Menschen sind. Sela.
1За първия певец, по „Умри за сина“. Давидов псалом. Ще Те славословя, ГОСПОДИ, с цялото си сърце, ще разкажа всичките Твои чудесни дела.2Ще се веселя и ще се радвам в Тебе, ще възпявам името Ти, Всевишни; (Ps 5,11; Ps 83,18)3понеже неприятелите ми се връщат назад, падат и гинат пред Твоето присъствие.4Защото Ти си защитил правото и делото ми; седнал на престола, Ти си отсъдил справедливо.5Изобличил си народите, изтребил си нечестивите, изличил си името им до вечни векове. (5Mo 9,14; Spr 10,7)6Неприятелите изчезнаха; те са запустели завинаги; Ти си разорил градовете им, така че и споменът за тях не съществува вече.7Но ГОСПОД остава Цар довека, приготвил е престола Си за съд (Ps 102,12; Ps 102,26; Hebr 1,11)8и Той ще съди света с правда. Ще отсъди за племената справедливо. (Ps 96,13; Ps 98,9)9И ГОСПОД ще бъде прибежище на угнетените, прибежище в скръбни времена. (Ps 32,7; Ps 37,39; Ps 46,1; Ps 91,2)10И онези, които познават името Ти, ще уповават на Тебе; защото Ти, ГОСПОДИ, не си оставил онези, които Те търсят.11Пейте хваления на ГОСПОДА, Който обитава в Сион, изявете между племената делата Му; (Ps 107,22)12защото Онзи, Който прави разследване за кръвопролития, помни уповаващите на Него, не забравя викането на кротките. (1Mo 9,5)13Смили се над мене, ГОСПОДИ; виж скръбта, която ми причиняват онези, които ме мразят. Ти, Който ме вдигаш от портите на смъртта,14за да разкажа всичко, поради което Ти си за хвалене, в портите на Сионовата дъщеря и за да се радвам заради спасителната Ти помощ. (Ps 13,5; Ps 20,5; Ps 35,9)15Народите затънаха в ямата, която сами направиха; в мрежата, която скриха, се улови кракът на самите тях. (Ps 7,15; Ps 7,16; Ps 35,8; Ps 57,6; Ps 94,23; Spr 5,22; Spr 22,8; Spr 26,27)16ГОСПОД е станал познат чрез правосъдието, което е извършил; нечестивият се впримчва в делото на своите си ръце. (Игаион[1]: Села.) (2Mo 7,5; 2Mo 14,4; 2Mo 14,10; 2Mo 14,31; Ps 19,14)17Нечестивите ще се върнат в преизподнята, всички народи, които забравят Бога. (Hi 8,13; Ps 50,22)18Защото бедният няма да бъде забравен завинаги, нито ще бъде изгубена завинаги надеждата на кротките. (Ps 9,12; Ps 12,5; Spr 23,18; Spr 24,14)19Стани, ГОСПОДИ; да не надделява човек; да бъдат съдени народите пред Тебе.20ГОСПОДИ, докарай страх върху тях; нека познаят народите, че са само хора. (Села.)
Psalm 9
Верен
von Veren1[1] За първия певец. По музиката на Мут Лабен. Псалм на Давид. Ще Те славословя, ГОСПОДИ, от все сърце, ще разказвам за всичките Твои чудни дела.2Ще се радвам и ликувам в Теб, ще възпявам Името Ти, Всевишни,3когато враговете ми се върнат назад, паднат и погинат пред Твоето присъствие.4Защото Ти защити правото ми и делото ми, Ти си седнал на престола и съдиш справедливо.5Порицал си народите, погубил си безбожния, името им изличил си за вечни векове.6Врагът е унищожен, в развалини навеки; и унищожил си градове и споменът за тях загина.7Но ГОСПОД седи на Своя трон до века, приготвил е престола Си за съд,8и Той ще съди света справедливо, ще отсъди право за народите.9И ГОСПОД ще бъде прибежище на угнетените, прибежище във времена на скръб.10Които познават Твоето Име, ще се уповават на Теб, защото Ти, ГОСПОДИ, не си изоставил тези, които Те търсят.11Пейте псалми на ГОСПОДА, който обитава в Сион, възвестете делата Му между народите!12Защото Той търси сметка за кръв, помни загиналите, вика на страдащите не забравя.13Смили се над мен, ГОСПОДИ! Виж скръбта ми, причинена от онези, които ме мразят, Ти, който ме повдигаш от портите на смъртта,14за да разкажа за всички Твои хваления в портите на сионската дъщеря, да ликувам заради спасението Ти.15Народите затънаха в ямата, която направиха, кракът им се хвана в мрежата, която скриха.16ГОСПОД се е изявил, Той извършва съд. Безбожният се впримчва в делото на ръцете си. (Игаионвероятно: напътствие за междинно музикално изпълнение. Села.)17Безбожните ще се обърнат към Шеол, всички народи, които забравят Бога.18Защото сиромахът няма да бъде вечно забравен, нито надеждата на смирените ще загине навеки.19Стани, ГОСПОДИ, нека не надделява човек, нека бъдат съдени народите пред Теб.20Докарай върху тях страх, ГОСПОДИ, нека знаят народите, че са само хора! (Села.)