Psalm 78

Lutherbibel 2017

von Deutsche Bibelgesellschaft

Schuld, Gericht und Gnade in Israels Geschichte

1 Eine Unterweisung Asafs. Höre, mein Volk, meine Unterweisung, neiget eure Ohren zu der Rede meines Mundes! (Ps 106,1) 

2 Ich will meinen Mund auftun zu einem Spruch und Geschichten verkünden aus alter Zeit. (Mt 13,35) 

3 Was wir gehört haben und wissen und unsre Väter uns erzählt haben, (2Mo 13,14; 5Mo 4,9) 

4 das wollen wir nicht verschweigen ihren Kindern; wir verkündigen dem kommenden Geschlecht den Ruhm des HERRN und seine Macht und seine Wunder, die er getan hat. 

5 Er richtete ein Zeugnis auf in Jakob und gab ein Gesetz in Israel und gebot unsern Vätern, es ihre Kinder zu lehren, 

6 auf dass es die Nachkommen lernten, die Kinder, die noch geboren würden; die sollten aufstehen und es auch ihren Kindern verkündigen, 

7 dass sie setzten auf Gott ihre Hoffnung / und nicht vergäßen die Taten Gottes, sondern seine Gebote hielten 

8 und nicht würden wie ihre Väter, ein abtrünniges und ungehorsames Geschlecht, dessen Herz nicht fest war und dessen Geist sich nicht treu an Gott hielt, (5Mo 32,5) 

9 wie die Söhne Ephraim, wohl gerüstete Bogenschützen, abfielen zur Zeit des Streits; (Ri 2,11) 

10 sie hielten den Bund Gottes nicht und wollten nicht in seinem Gesetz wandeln 

11 und vergaßen seine Taten und seine Wunder, die er sie hatte sehen lassen. 

12 Vor ihren Vätern tat er Wunder in Ägyptenland, im Gefilde von Zoan. 

13 Er zerteilte das Meer und führte sie hindurch und ließ das Wasser stehen wie eine Mauer. (2Mo 14,21) 

14 Er leitete sie bei Tage mit einer Wolke und die ganze Nacht mit einem hellen Feuer. (2Mo 13,21) 

15 Er spaltete die Felsen in der Wüste und tränkte sie reichlich wie mit Fluten; (2Mo 17,6; 4Mo 20,7; 5Mo 32,18) 

16 er ließ Bäche aus den Felsen hervorbrechen und Wasser hinabfließen wie Ströme. 

17 Dennoch sündigten sie weiter wider ihn und empörten sich in der Wüste gegen den Höchsten; 

18 sie versuchten Gott in ihrem Herzen, als sie Speise forderten für ihre Seelen, (2Mo 16,3; 4Mo 11,4) 

19 und redeten wider Gott und sprachen: Kann Gott wohl einen Tisch bereiten in der Wüste? (Ps 23,5) 

20 Siehe, er hat wohl den Felsen geschlagen, dass Wasser strömten und Bäche sich ergossen; kann er aber auch Brot geben und seinem Volk Fleisch verschaffen? 

21 Da das der HERR hörte, entbrannte er im Grimm, und Feuer brach aus in Jakob, und Zorn kam über Israel, (4Mo 11,1) 

22 weil sie nicht glaubten an Gott und nicht hofften auf seine Hilfe. 

23 Und er gebot den Wolken droben und tat auf die Türen des Himmels 

24 und ließ Manna auf sie regnen zur Speise und gab ihnen Himmelsbrot. (2Mo 16,4; 2Mo 16,14) 

25 Brot der Engel aßen sie alle, er sandte ihnen Speise in Fülle. 

26 Er ließ wehen den Ostwind unter dem Himmel und erregte durch seine Stärke den Südwind (4Mo 11,31) 

27 und ließ Fleisch auf sie regnen wie Staub und Vögel wie Sand am Meer; 

28 mitten in sein Lager ließ er sie fallen, rings um seine Wohnung her. 

29 Da aßen sie und wurden sehr satt; und was sie verlangten, gewährte er ihnen. 

30 Sie hatten ihr Verlangen noch nicht gestillt, ihre Speise war noch in ihrem Munde, 

31 da kam der Zorn Gottes über sie / und brachte ihre Vornehmsten um und schlug nieder die Besten in Israel. 

32 Bei dem allen sündigten sie noch mehr und glaubten nicht an seine Wunder. 

33 Darum ließ er ihre Tage dahinschwinden ins Nichts und ihre Jahre in Schrecken. (4Mo 14,22; 1Kor 10,5) 

34 Wenn er den Tod unter sie brachte, suchten sie ihn und fragten wieder nach Gott 

35 und dachten daran, dass Gott ihr Hort ist und Gott, der Höchste, ihr Erlöser. 

36 Doch sie betrogen ihn mit ihrem Munde und belogen ihn mit ihrer Zunge. 

37 Ihr Herz hing nicht fest an ihm, und sie hielten nicht treu an seinem Bunde. 

38 Er aber war barmherzig und vergab die Schuld und vertilgte sie nicht und wandte oft seinen Zorn ab und ließ nicht seinen ganzen Grimm an ihnen aus. 

39 Denn er dachte daran, dass sie Fleisch sind, ein Hauch, der dahinfährt und nicht wiederkommt. (Ps 103,14) 

40 Wie oft trotzten sie ihm in der Wüste und betrübten ihn in der Einöde! 

41 Sie versuchten Gott immer wieder und kränkten den Heiligen Israels. 

42 Sie dachten nicht an seine Hand, an den Tag, da er sie erlöste von den Feinden, 

43 wie er seine Zeichen in Ägypten getan hatte und seine Wunder im Lande Zoan. 

44 Er verwandelte ihre Ströme in Blut, dass sie aus ihren Flüssen nicht trinken konnten. (2Mo 7,19) 

45 Er schickte Ungeziefer unter sie, das sie fraß, und Frösche, die ihnen Verderben brachten, (2Mo 8,2; 2Mo 8,20) 

46 und gab ihr Gewächs den Raupen und ihre Saat den Heuschrecken. (2Mo 10,13) 

47 Er schlug ihre Weinstöcke mit Hagel und ihre Maulbeerbäume mit Schloßen. (2Mo 9,25) 

48 Er gab ihr Vieh dem Hagel preis und ihre Herden dem Wetterstrahl. 

49 Er sandte die Glut seines Zorns unter sie, Grimm und Wut und Drangsal, eine Schar Verderben bringender Engel. 

50 Er ließ seinem Zorn freien Lauf / und bewahrte ihre Seele nicht vor dem Tode und gab ihr Leben der Pest preis. (2Mo 9,8) 

51 Er schlug alle Erstgeburt in Ägypten, die Erstlinge ihrer Kraft in den Zelten Hams. (2Mo 12,29) 

52 Er ließ sein Volk ausziehen wie Schafe und führte sie wie eine Herde in der Wüste; (Ps 77,21) 

53 und er leitete sie sicher, / dass sie sich nicht fürchteten; aber ihre Feinde bedeckte das Meer. (2Mo 14,27) 

54 Er brachte sie in sein heiliges Land, zu dem Berg, den seine Rechte erworben hat, (2Mo 15,17) 

55 und vertrieb vor ihnen her die Völker / und verteilte ihr Land als Erbe und ließ in ihren Zelten die Stämme Israels wohnen. 

56 Aber sie versuchten Gott und trotzten dem Höchsten und hielten seine Gebote nicht; 

57 sie fielen ab und waren treulos wie ihre Väter und versagten wie ein schlaffer Bogen; 

58 sie erzürnten ihn mit ihren Höhen und reizten ihn zum Zorn mit ihren Götzen. (5Mo 32,21) 

59 Da Gott das hörte, entbrannte sein Grimm, und er verwarf Israel ganz. 

60 Er gab seine Wohnung in Silo dahin, das Zelt, in dem er unter Menschen wohnte. (1Sam 1,3; Jer 7,12) 

61 Er gab seine Macht in Gefangenschaft und seine Herrlichkeit in die Hand des Feindes. (1Sam 4,22; Ps 132,8) 

62 Er übergab sein Volk dem Schwert und ergrimmte über sein Erbe. 

63 Ihre junge Mannschaft fraß das Feuer, und ihre Jungfrauen mussten ungefreit bleiben. 

64 Ihre Priester fielen durchs Schwert, und die Witwen konnten die Toten nicht beweinen. (1Sam 4,17) 

65 Da erwachte der Herr wie aus dem Schlaf, wie ein Starker, der vom Wein fröhlich ist, 

66 und schlug seine Feinde zurück und hängte ihnen ewige Schande an. (1Sam 5,6) 

67 Er verwarf das Zelt Josefs und erwählte nicht den Stamm Ephraim, 

68 sondern erwählte den Stamm Juda, den Berg Zion, den er liebt. (2Chr 6,6) 

69 Er baute sein Heiligtum wie Himmelshöhen, wie die Erde, die er gegründet hat für immer, 

70 und erwählte seinen Knecht David und nahm ihn von den Schafhürden; (1Sam 16,11; 2Sam 7,8) 

71 von den säugenden Schafen holte er ihn, dass er sein Volk Jakob weide und sein Erbe Israel. 

72 Und er weidete sie mit aller Treue und leitete sie mit kluger Hand. 

Die Bibel nach Martin Luthers Übersetzung, revidiert 2017, © 2016 Deutsche Bibelgesellschaft, Stuttgart.
Die Verwendung des Textes erfolgt mit Genehmigung der Deutschen Bibelgesellschaft.

www.die-bibel.de

Psalm 78

Библия, ревизирано издание

von Bulgarian Bible Society

Бог и Неговият народ

(По слав. 77.)

1 Асафово поучение. Слушай, народе мой, поучението ми; приклони ушите си към думите на устата ми. (Jes 51,4) 

2 Ще отворя устата си в притча, ще произнеса гатанки от древността. (Ps 49,4; Mt 13,35) 

3 Това, което чухме и научихме, и нашите бащи ни разказаха, (Ps 44,1) 

4 няма да го скрием от синовете им в бъдещото поколение, а ще повествуваме хвалите на ГОСПОДА, неговата сила и чудесните дела, които извърши, (2Mo 12,26; 2Mo 12,27; 2Mo 13,8; 2Mo 13,14; 5Mo 4,9; 5Mo 6,7; Jos 4,6; Jos 4,7; Joe 1,3) 

5 защото Той постави свидетелство в Яков и положи закон в Израил, за които заповяда на бащите ни да ги възвестяват на децата си, (5Mo 4,9; 5Mo 6,7; 5Mo 11,19; Ps 147,19) 

6 за да ги знае бъдещото поколение, децата, които щяха да се родят – които на свой ред да ги разказват на своите си деца. (Ps 102,18) 

7 За да поставят надеждата си на Бога и да не забравят делата на Бога, а да пазят Неговите заповеди 

8 и да не станат като бащите си – упорито и непокорно поколение, поколение, което не утвърди сърцето си и чийто дух не беше непоколебим за Бога. (2Mo 32,9; 2Mo 33,3; 2Mo 34,9; 5Mo 9,6; 5Mo 9,13; 5Mo 31,27; 2Kön 17,14; 2Chr 20,23; Ps 68,6; Ps 78,37; Hes 20,18) 

9 Ефремовите синове, макар въоръжени и опъващи лъкове, се върнаха назад в деня на боя. 

10 Не опазиха завета на Бога и в закона Му не склониха да ходят, (2Kön 17,15) 

11 а забравиха Неговите дела и чудесните неща, които им показа. (Ps 106,13) 

12 Пред бащите им извърши чудеса в Египетската земя, в полето Танис. (2Mo 7,1; 4Mo 13,22; Ps 78,43; Jes 19,11; Jes 19,13; Hes 30,14) 

13 Раздвои морето и ги преведе, и направи водите да стоят като грамада. (2Mo 14,21; 2Mo 15,8; Ps 33,7) 

14 Води ги денем с облак и цялата нощ с огнена светлина. (2Mo 13,21; 2Mo 14,24; Ps 105,39) 

15 Разцепи скали в пустинята и ги напои изобилно като от бездни. (2Mo 17,6; 4Mo 20,11; Ps 105,41; 1Kor 10,4) 

16 И изведе потоци из канарата и направи да протекат води като реки. (5Mo 9,21; Ps 105,41) 

17 Но те продължиха да съгрешават още пред Него и да огорчават Всевишния в безводната страна. (5Mo 9,22; Ps 95,8; Hebr 3,16) 

18 Със сърцето си изпитаха Бога, като искаха ястия за лакомията си, (2Mo 16,2) 

19 и говориха против Бога: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята? (4Mo 11,4) 

20 Ето, Той удари скалата и потекоха води, и потоци се изляха; а може ли и хляб да даде или да достави месо за народа Си? (2Mo 17,6; 4Mo 20,11) 

21 Затова ГОСПОД чу и се разгневи, и огън пламна против Яков, а още и гняв обсипа Израил; (4Mo 11,1; 4Mo 11,10) 

22 защото не повярваха в Бога, нито Му уповаха, че ще ги избави. (Hebr 3,18; Jud 1,5) 

23 При все това Той заповяда на облаците горе и отвори небесните врати, (1Mo 7,11; Mal 3,10) 

24 и им наваля манна да ядат, и им даде небесно жито. (2Mo 16,4; 2Mo 16,14; Ps 105,40; Joh 6,31; 1Kor 10,3) 

25 Всеки ядеше ангелски хляб; прати им храна до насита. 

26 Повдигна източен вятър на небето и със силата Си докара южния вятър. (4Mo 11,31) 

27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах, и птици крилати – на брой като морския пясък; 

28 и ги направи да паднат сред стана им, около жилищата им. 

29 И така, ядоха и се преситиха, като им даде това, което желаеха. (4Mo 11,20) 

30 А докато още не бяха се отказали от лакомията си и ястието им беше в устата им, (4Mo 11,33) 

31 гневът Божий ги обсипа и изби по-тлъстите от тях, и повали отбраните на Израил. 

32 При всичко това те продължиха да съгрешават и не вярваха независимо от чудесните Му дела. (4Mo 14,1; 4Mo 16,1; 4Mo 17,1; Ps 78,22) 

33 Затова Той изнуряваше дните им със суета и годините им с ужас. (4Mo 14,29; 4Mo 14,35; 4Mo 26,64; 4Mo 26,65) 

34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него и отново търсеха Бога ревностно; (Hos 5,15) 

35 и си спомниха, че Бог им беше канара и Всевишният Бог – техен изкупител. (2Mo 15,13; 5Mo 7,8; 5Mo 32,4; 5Mo 32,15; 5Mo 32,31; Jes 41,14; Jes 44,6; Jes 63,9) 

36 Но с устата си Го ласкаеха и с езика си Го лъжеха; (Hes 33,31) 

37 защото сърцето им не беше право пред Него, нито бяха верни на завета Му. (Ps 78,8) 

38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше. Да! Много пъти въздържаше гнева Си и не изливаше цялото Си негодувание; (4Mo 14,18; 4Mo 14,20; 1Kön 21,29; Jes 48,9) 

39 а си спомняше, че бяха плът, вятър, който прехожда и не се връща. (1Mo 6,3; Hi 7,7; Hi 7,16; Ps 103,14; Ps 103,16; Joh 3,6; Jak 4,14) 

40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята и Го разгневяваха в безводната страна, (Ps 78,17; Ps 95,9; Ps 95,10; Jes 7,13; Jes 63,10; Eph 4,30; Hebr 3,16; Hebr 3,17) 

41 като отново изпитваха Бога и предизвикваха Святия Израилев! (4Mo 14,22; 5Mo 6,16; Ps 78,20) 

42 Не си спомняха силата на ръката Му в деня, когато ги избави от противника, 

43 как показа в Египет знаменията Си и чудесата на полето Танис (Ps 78,12; Ps 105,27) 

44 и превърна водите им в кръв и потоците им, и не можаха да пият; (2Mo 7,20; Ps 105,29) 

45 как прати върху тях рояци мухи, които ги изпохапаха, и жаби, които ги изпогубиха, (2Mo 8,6; 2Mo 8,24; Ps 105,30; Ps 105,31) 

46 и предаде произведенията им на гъсеници и трудовете им на скакалци. (2Mo 10,13; 2Mo 10,15; Ps 105,34; Ps 105,35) 

47 Как порази с град лозята им и със светкавици – черниците им, (2Mo 9,23; 2Mo 9,25; Ps 105,33) 

48 и предаде на град добитъка им и стадата им – на мълнии; (2Mo 9,23; Ps 105,32) 

49 как изля върху тях пламенния Си гняв, негодуване, ярост и неволя – нашествие на ангелите на нещастието, – 

50 изравни път за гнева Си, не пощади от смърт душата им, а предаде на мор живота им; 

51 как порази всеки първороден, заведе ги като стадо в Египет, първородните на силите им – в шатрите на Хама, (2Mo 12,29; Ps 105,36; Ps 106,22; Ps 136,10) 

52 а народа Си изведе като овце и ги заведе като стадо в пустинята, (Ps 77,20) 

53 и ги води безопасно, така че не се бояха, а неприятелите им – морето ги покри; (2Mo 14,19; 2Mo 14,20; 2Mo 14,27; 2Mo 14,28; 2Mo 15,10) 

54 как ги въведе в святия Си предел, в тази поляна, която десницата Му придоби, (2Mo 15,17; Ps 44,3) 

55 и изгони пред тях народите, и им ги раздели за наследство с въже, и в шатрите им настани Израилевите племена. (Jos 13,7; Jos 19,51; Ps 44,2; Ps 136,21; Ps 136,22) 

56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, и не пазеха свидетелствата Му, (Ri 2,11; Ri 2,12) 

57 а се връщаха назад и постъпваха невярно, както бащите им; измятаха се като неверен лък. (Ps 78,41; Hes 20,27; Hes 20,28; Hos 7,16) 

58 Защото Го разгневяваха с високите си места и с изваяните си идоли Го подбуждаха към ревност. (5Mo 12,2; 5Mo 12,4; 5Mo 32,16; 5Mo 32,21; Ri 2,12; Ri 2,20; 1Kön 11,7; 1Kön 12,31; Hes 20,28) 

59 Чу Бог и възнегодува, и много се погнуси от Израил, 

60 така че напусна скинията в Сило – шатъра, който беше поставил между хората, (1Sam 4,11; Jer 7,12; Jer 7,14; Jer 26,6; Jer 26,9) 

61 и предаде на плен Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка. (Ri 18,30) 

62 Също и народа Си предаде на меч, като се разгневи на наследството Си. (1Sam 4,10) 

63 Огън погълна момците им и девиците им не се възпяваха с венчални песни. (Jer 16,6) 

64 Свещениците им паднаха от меч; и вдовиците им не плакаха. (1Sam 4,11; 1Sam 22,18; Hi 27,15; Hes 24,23) 

65 Тогава Господ се събуди като от сън, като силен мъж, който, ободрен от вино, вика; (Ps 44,23; Jes 42,13) 

66 и като порази враговете Си, отблъсна ги назад и ги предаде на вечен срам. (1Sam 5,6; 1Sam 5,12; 1Sam 6,4) 

67 При това Той се отказа от Йосифовия шатър и Ефремовото племе не избра; 

68 а избра Юдовото племе, хълма Сион, който възлюби. (Ps 87,2) 

69 Съгради светилището Си като небесните възвишения, като земята, която е утвърдил завинаги. (1Kön 6,1) 

70 Избра и слугата Си Давид и го взе от кошарите на овцете; (1Sam 16,11; 1Sam 16,12; 2Sam 7,8) 

71 от подир дойните овце го доведе, за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил. (1Mo 33,13; 2Sam 5,2; 1Chr 11,2; Jes 40,11) 

72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си и ги водеше с изкуството на ръцете си. (1Kön 9,4) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Psalm 78

Верен

von Veren

1 Маскил на Асаф. Слушайте наставлението ми, народе мой, наклонете ушите си към думите на устата ми! 

2 Ще отворя устата си в притча, ще произнеса гатанки от древността. 

3 Това, което сме чули и научили, и нашите бащи са ни разказвали, 

4 няма да скрием от синовете им, разказвайки на идното поколение славните дела на ГОСПОДА и Неговата сила, и чудните Му дела, които извърши. 

5 Защото Той постави свидетелство в Яков и определи закон в Израил, които заповяда на бащите ни, да ги предават на синовете си, 

6 за да ги знае идното поколение – синовете, които щяха да се родят – за да станат и да ги разказват на своите синове; 

7 и да положат упованието си в Бога и да не забравят Божиите дела, и да пазят Неговите заповеди, 

8 и да не бъдат като бащите си – упорито и бунтовно поколение, поколение, което не опази право сърцето си и чийто дух не беше верен на Бога. 

9 Синовете на Ефрем, стрелци, въоръжени с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката. 

10 Не опазиха завета на Бога и отказаха да ходят в закона Му, 

11 и забравиха делата Му и чудесата Му, които им показа. 

12 Той извърши чудеса пред техните бащи, в египетската земя, в полето Цоан. 

13 Раздели морето и ги преведе, и направи водите да стоят като бент. 

14 И ги води през деня със облак а през цялата нощ – с огнена светлина. 

15 Разцепи канари в пустинята и ги напои изобилно като от големи бездни. 

16 Извади и потоци от канарата и направи да потекат води като реки. 

17 Но те продължиха да съгрешават против Него, противяха се на Всевишния в пустинятаст. 8;. 

18 Изпитаха Бога в сърцето си, като поискаха храна според прищявката си. 

19 И говориха против Бога, казаха: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята? 

20 Ето, Той удари канарата и избликнаха води, и потекоха потоци. Дали ще може да даде и хляб? Ще може ли да приготви месо за Своя народ? 

21 Затова, когато ГОСПОД чу, се разгневи и огън се запали против Яков, а също и гняв се надигна против Израил, 

22 защото не повярваха на Бога и не се довериха на спасението Му. 

23 Но пак Той заповяда на облаците горе и отвори небесните врати, 

24 и наваля манна върху тях, за да ядат, и им даде небесния хляб. 

25 Човек ядеше хляба на силните; Той им прати храна до насита. 

26 Повдигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния вятър. 

27 Наваля месо върху тях като прах, крилати птици като морския пясък, 

28 направи ги да падат насред стана им, около жилищата им. 

29 И ядоха и се преситиха, и Той задоволи прищявката им. 

30 Но още не бяха се отвърнали от прищявката си, храната им беше още в устата им, 

31 и Божият гняв се надигна против тях и изби най-силните от тях, и повали отбраните мъже на Израил. 

32 И при все това, те още съгрешаваха и не повярваха на чудесата Му. 

33 Затова Той остави дните им да чезнат в суета и годините им – в ужас. 

34 Когато ги убиваше, тогава Го търсеха, обръщаха се и усърдно търсеха Бога. 

35 И си спомняха, че Бог бе канарата им и Бог, Всевишният, бе Изкупителят им. 

36 Но с устата си Го мамеха и с езика си Го лъжеха, 

37 защото сърцето им не беше непоколебимо към Него и не бяха верни на завета Му. 

38 Но Той беше милостив и прощаваше беззаконията им и не ги погубваше. Да! Много пъти отвръщаше гнева Си и не надигаше цялата Си ярост, 

39 защото си спомняше, че бяха плът, лъх, който преминава и не се връща. 

40 Колко пъти Му се противиха в пустинятаст. 8; и Го наскърбяваха в безводната земя! 

41 Да, отново и отново изпитваха Бога и огорчаваха Светия Израилев! 

42 Не си спомняха Неговата сила, деня, когато ги избави от противника, 

43 когато извърши знаменията Си в Египет и чудесата Си в полето Цоанст. 12;. 

44 Превърна реките им в кръв и потоците им, и не можеха да пият. 

45 Изпрати сред тях рояци мухи, които ги изпоядоха, и жаби, които ги съсипаха. 

46 Предаде и реколтата им на гъсеницата и труда им – на скакалеца. 

47 Порази лозята им с град и черниците им – със слана. 

48 Предаде и добитъка им на град и стадата им – на мълнии. 

49 Изля върху тях изгарящия Си гняв, ярост, негодувание и беда – нашествие на ангели на злото. 

50 Изравни път за гнева Си, не пощади душата им от смърт, а предаде живота им на мор. 

51 Порази всеки първороден в Египет, първата рожба на мъжествеността им в шатрите на Хам. 

52 А Своя народ изведе като овце и ги води като стадо в пустинята. 

53 Води ги безопасно и те не се страхуваха; а морето погълна враговете им. 

54 Така Той ги въведе в святата Си земя, на планината, която десницата Му беше придобила. 

55 Той изгони пред тях езичниците и им ги раздели с мярка за наследство, и в шатрите им насели племената на Израил. 

56 Но те пак изпитваха Бога, Всевишния, бунтуваха се против Негост. 8; и не пазеха наставленията Му, 

57 а се връщаха назад и постъпваха невярно като бащите си, изметнаха се като неверен лък. 

58 И Го предизвикваха към гняв с високите си места и Го подбуждаха към ревност с изваяните си идоли. 

59 Бог чу и се разяри, и много се отврати от Израил, 

60 и напусна скинията в Сило, шатъра, в който обитаваше между хората, 

61 и предаде на плен силата Си и славата Си – в ръката на врага. 

62 Предаде и народа Си на меча и се изпълни с ярост към наследството Си. 

63 Огън погълна младежите Му и девойките Му останаха без сватбени песни. 

64 Свещениците Му паднаха от меч и вдовиците им не плакаха. 

65 Тогава Господ се събуди като от сън, като силен мъж, който изтрезнява от вино. 

66 И Той порази враговете Си изотзад и им наложи вечен позор. 

67 И Той отхвърли шатъра на Йосиф и не избра ефремовото племе; 

68 а избра юдовото племе, хълма Сион, който възлюби. 

69 Построи светилището Си като височините, като земята, която е основал до века. 

70 Избра и слугата Си Давид и го взе от кошарите на овцете; 

71 доведе го от дойните овце, за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил. 

72 И той ги пасеше според чистотата на сърцето си и ги водеше с умението на ръцете си. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.