1Ein güldenes Kleinod Davids, vorzusingen, nach der Weise »Vertilge nicht«, als er vor Saul in die Höhle floh. (1Sam 22,1)2Sei mir gnädig, Gott, sei mir gnädig! Denn auf dich traut meine Seele, und unter dem Schatten deiner Flügel habe ich Zuflucht, bis das Unglück vorübergehe. (Ps 17,8; Ps 91,1)3Ich rufe zu Gott, dem Allerhöchsten, zu Gott, der meine Sache zum guten Ende führt.4Er sende vom Himmel und helfe mir / von der Schmähung dessen, der mir nachstellt. Sela. Gott sende seine Güte und Treue.5Ich liege mitten unter Löwen; verzehrende Flammen sind die Menschen, ihre Zähne sind Spieße und Pfeile und ihre Zungen scharfe Schwerter.6Erhebe dich, Gott, über den Himmel und deine Ehre über alle Welt!7Sie haben meinen Schritten ein Netz gestellt und meine Seele gebeugt; sie haben vor mir eine Grube gegraben – und fallen doch selbst hinein. Sela.8Mein Herz ist bereit, Gott, mein Herz ist bereit, dass ich singe und lobe. (Ps 108,2)9Wach auf, meine Ehre[1], wach auf, Psalter und Harfe, ich will das Morgenrot wecken!10Herr, ich will dir danken unter den Völkern, ich will dir lobsingen unter den Leuten.11Denn deine Güte reicht, so weit der Himmel ist, und deine Wahrheit, so weit die Wolken gehen.12Erhebe dich, Gott, über den Himmel und deine Ehre über alle Welt!
1За първия певец, по „Не разорявай!“. Песен на Давид, когато побегна от Сауловото лице в пещерата[1]. Смили се над мене, о Боже, смили се над мене, защото при Тебе прибягва душата ми. Да! Под сянката на Твоите криле ще се скрия, докато преминат тези бедствия. (Ps 17,8; Ps 56,1; Ps 63,7; Jes 26,20)2Ще викам към Всевишния Бог, към Бога, Който действа за мене. (Ps 138,8)3Ще прати от небесата и ще ме избави, когато ме укорява онзи, който иска да ме погълне. (Села.) Бог ще изпрати милостта Си и истината Си. (Ps 40,11; Ps 43,3; Ps 56,1; Ps 61,7; Ps 144,5; Ps 144,7)4Душата ми е сред лъвове; лежа между пламнали хора, между човешки синове, чиито зъби са копия и стрели и чийто език е остър меч. (Ps 55,21; Ps 64,3; Spr 30,14)5Възнеси се, Боже, над небесата; славата Ти нека бъде по цялата земя. (Ps 57,11; Ps 108,5)6Мрежи приготвиха за стъпките ми; душата ми се е навела; изкопаха яма пред мене; те сами паднаха в нея. (Села.) (Ps 7,15; Ps 7,16; Ps 9,15)7Непоколебимо е сърцето ми, Боже, непоколебимо е сърцето ми; ще пея, а още ще славословя. (Ps 108,1)8Събуди се, душо моя[2]; събуди се, псалтире и арфо; сам аз ще се събудя на ранина. (Ps 16,9; Ps 30,12; Ps 108,1; Ps 108,2)9Ще Те хваля, Господи, между племената; ще Те славословя между народите. (Ps 108,3)10Защото Твоята милост е велика дори до небесата и Твоята вярност – до облаците. (Ps 36,5; Ps 71,19; Ps 103,11; Ps 108,4)11Възнеси се, Боже, над небесата; славата Ти нека бъде по цялата земя. (Ps 57,5)
Psalm 57
Верен
von Veren1За първия певец. По музиката на Не унищожавай. Миктам на Давид, когато избяга от Саул в пещерата. Бъди милостив към мен, Боже, бъди милостив към мен! Защото на Теб се уповава душата ми и в сянката на Твоите криле ще намеря убежище, докато преминат бедствията.2Ще викам към Всевишния Бог, към Бога, моя благодетел.3Ще изпрати от небето и ще ме спаси; ще направи за присмех онзи, който иска да ме погълне. (Села.) Бог ще изпрати милостта Си и истината Си.4Душата ми е сред лъвове, лежа между огнедишащи хора, чиито зъби са копия и стрели, а езикът им – остър меч.5Възвиси се, Боже, над небесата; славата Ти да бъде над цялата земя!6Разпростряха мрежа за стъпките ми; душата ми е сведена; изкопаха яма пред мен, но те паднаха в нея. (Села.)7Непоколебимо е сърцето ми, Боже, непоколебимо е сърцето ми. Ще пея, ще пея псалми!8Събуди се, душо[1] моя, събудете се, лиро и арфо; аз ще се събудя на зазоряване!9Ще те прославям, Господи, между народите; ще Те възпявам между племената.10Защото Твоята милост се възвеличи до небесата и Твоята вярност – до облаците.11Възвиси се, Боже, над небесата; славата Ти да бъде над цялата земя!