1Von David, als er sich wahnsinnig stellte vor Abimelech und dieser ihn vertrieb und er wegging. (1Sam 21,14)2Ich will den HERRN loben allezeit; sein Lob soll immerdar in meinem Munde sein.3Meine Seele soll sich rühmen des HERRN, dass es die Elenden hören und sich freuen.4Preiset mit mir den HERRN und lasst uns miteinander seinen Namen erhöhen!5Da ich den HERRN suchte, antwortete er mir und errettete mich aus aller meiner Furcht.6Die auf ihn sehen, werden strahlen vor Freude, und ihr Angesicht soll nicht schamrot werden.7Als einer im Elend rief, hörte der HERR und half ihm aus allen seinen Nöten.8Der Engel des HERRN lagert sich um die her, die ihn fürchten, und hilft ihnen heraus. (1Mo 32,2; 2Kön 6,17; Ps 91,11)9Schmecket und sehet, wie freundlich der HERR ist. Wohl dem, der auf ihn trauet! (1Petr 2,3)10Fürchtet den HERRN, ihr seine Heiligen! Denn die ihn fürchten, haben keinen Mangel.11Reiche müssen darben und hungern; aber die den HERRN suchen, haben keinen Mangel an irgendeinem Gut. (Lk 1,53)12Kommt her, ihr Kinder, höret mir zu! Ich will euch die Furcht des HERRN lehren.13Wer ist’s, der Leben begehrt und gerne gute Tage hätte? (1Petr 3,10)14Behüte deine Zunge vor Bösem und deine Lippen, dass sie nicht Trug reden.15Lass ab vom Bösen und tue Gutes; suche Frieden und jage ihm nach!16Die Augen des HERRN merken auf die Gerechten und seine Ohren auf ihr Schreien.17Das Antlitz des HERRN steht wider alle, die Böses tun, dass er ihren Namen ausrotte von der Erde. (Spr 10,7)18Wenn die Gerechten schreien, so hört der HERR und errettet sie aus all ihrer Not.19Der HERR ist nahe denen, die zerbrochenen Herzens sind, und hilft denen, die ein zerschlagenes Gemüt haben. (Ps 51,19)20Der Gerechte muss viel leiden, aber aus alledem hilft ihm der HERR. (2Kor 1,5)21Er bewahrt ihm alle seine Gebeine, dass nicht eines von ihnen zerbrochen wird.22Den Frevler wird das Unglück töten, und die den Gerechten hassen, fallen in Schuld.23Der HERR erlöst das Leben seiner Knechte, und alle, die auf ihn trauen, werden frei von Schuld.
1Застъпи се, Господи, в тъжбата с ония, които ме съдят, и обори борещите се с мене; (Jes 49,25)2вземи щит и броня и дигни се мен на помощ;3извади меч и пресечи пътя на гонителите ми; кажи на душата ми: Аз съм твое спасение!4В стид и срам да потънат, които търсят душата ми; да се върнат назад и покрият с безчестие, които ми мислят зло; (Ps 69,3)5да бъдат те като прах пред лицето на вятъра, и Ангел Господен да ги прогонва; (Hi 21,18; Ps 1,4; Jes 29,5; Hos 13,3)6да бъде пътят им тъмен и плъзгав, и Ангел Господен да ги преследва,7защото без вина скриха за мене мрежата си, без вина изкопаха яма за душата ми. (Lk 23,4)8Да дойде върху него неочаквана пагуба, и мрежата му, която е скрил за мене, да улови самия него; да падне в нея и да загине. (Ps 7,16)9А моята душа ще се радва в Господа, ще се весели за спасението от Него.10Всичките ми кости ще кажат: Господи, кой е подобен Тебе, Който избавяш слаб от силен, беден и сиромах от грабителя му? (Hi 36,13)11Дигнаха се против мене неправедни свидетели: каквото не зная, за това ме разпитват; (Mt 26,60; Apg 6,13; Apg 24,26)12връщат ми зло за добро, причиняват сиротинство на душата ми.13През време на тяхната болест, аз се обличах във вретище, изнурявах душата си с пост, и молитвата ми се връщаше в пазухата ми.14Постъпвах тъй, като че това беше мой приятел, мой брат; ходех тъжен, с наведена глава, като че майка оплаквах.15А когато се препъвах, те се радваха и събираха; събираха се хулителите против мене, без да зная защо, хулеха и не преставаха; (Hi 30,9; Lk 23,35)16с лицемерни присмехулници скърцаха зъби против мене.17Господи, докога ще гледаш това? Отърви душата ми от техните злодейства, самотната ми душа – от тия лъвове.18Ще Те прославя аз във великото събрание, сред многочислен народ ще Те възхваля, (Ps 21,26)19за да не тържествуват над мене ония, които враждуват неправедно против мене, и да си не смигват с очи ония, които ме мразят без вина; (Joh 15,25)20защото не за мир говорят те, а против мирните на земята кроят лукави заговори;21разтварят уста против мене; говорят: „добре! добре! окото ни видя“. (Hi 16,9; Ps 39,16; Kla 2,16)22Ти видя, Господи, недей мълча; Господи, не се отдалечавай от мене!23Подигни се, пробуди се за моя съд, за моята тъжба, Боже мой и Господи мой! (Ps 43,24)24Съди ме по Твоята правда, Господи, Боже мой, та да не тържествуват те над мене;25да не казват в сърцето си: „добре! (добре!) тъкмо по душата ни!“ Да не казват: „погълнахме го“.26В стид и срам да потънат всички, които се радват на моето нещастие; да се облекат в срам и позор, които се големеят над мене. (Hi 8,22; Ps 6,11)27Да се радват и да се веселят, които желаят моята правота, и да говорят непрестанно: да се възвеличи Господ, Който желае мир на Своя раб! (Ps 39,17)28И езикът ми ще проповядва Твоята правда и Твоята хвала всеки ден.