1Therefore thou art inexcusable, O man, whosoever thou art that judgest: for wherein thou judgest another, thou condemnest thyself; for thou that judgest doest the same things.2But we are sure that the judgment of God is according to truth against them which commit such things.3And thinkest thou this, O man, that judgest them which do such things, and doest the same, that thou shalt escape the judgment of God?4Or despisest thou the riches of his goodness and forbearance and longsuffering; not knowing that the goodness of God leadeth thee to repentance?5But after thy hardness and impenitent heart treasurest up unto thyself wrath against the day of wrath and revelation of the righteous judgment of God;6Who will render to every man according to his deeds:7To them who by patient continuance in well doing seek for glory and honour and immortality, eternal life:8But unto them that are contentious, and do not obey the truth, but obey unrighteousness, indignation and wrath,9Tribulation and anguish, upon every soul of man that doeth evil, of the Jew first, and also of the Gentile;10But glory, honour, and peace, to every man that worketh good, to the Jew first, and also to the Gentile:11For there is no respect of persons with God.12For as many as have sinned without law shall also perish without law: and as many as have sinned in the law shall be judged by the law;13(For not the hearers of the law are just before God, but the doers of the law shall be justified.14For when the Gentiles, which have not the law, do by nature the things contained in the law, these, having not the law, are a law unto themselves:15Which shew the work of the law written in their hearts, their conscience also bearing witness, and their thoughts the mean while accusing or else excusing one another;)16In the day when God shall judge the secrets of men by Jesus Christ according to my gospel.17Behold, thou art called a Jew, and restest in the law, and makest thy boast of God,18And knowest his will, and approvest the things that are more excellent, being instructed out of the law;19And art confident that thou thyself art a guide of the blind, a light of them which are in darkness,20An instructor of the foolish, a teacher of babes, which hast the form of knowledge and of the truth in the law.21Thou therefore which teachest another, teachest thou not thyself? thou that preachest a man should not steal, dost thou steal?22Thou that sayest a man should not commit adultery, dost thou commit adultery? thou that abhorrest idols, dost thou commit sacrilege?23Thou that makest thy boast of the law, through breaking the law dishonourest thou God?24For the name of God is blasphemed among the Gentiles through you, as it is written.25For circumcision verily profiteth, if thou keep the law: but if thou be a breaker of the law, thy circumcision is made uncircumcision.26Therefore if the uncircumcision keep the righteousness of the law, shall not his uncircumcision be counted for circumcision?27And shall not uncircumcision which is by nature, if it fulfil the law, judge thee, who by the letter and circumcision dost transgress the law?28For he is not a Jew, which is one outwardly; neither is that circumcision, which is outward in the flesh:29But he is a Jew, which is one inwardly; and circumcision is that of the heart, in the spirit, and not in the letter; whose praise is not of men, but of God.
1Затова и ти си без извинение, о, човече, какъвто и да си, когато съдиш някой друг; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото. (2Sa 12:5; Mt 7:1; Mt 7:2; Lu 6:37; Joh 8:9; Ro 1:20; 1Co 4:5)2А знаем, че Божият съд против тези, които вършат такива работи, е според истината.3И ти, човече, който съдиш онези, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съда на Бога, като вършиш и ти същото?4Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние? (Ex 34:6; Isa 30:18; Jer 3:12; Ro 3:25; Ro 9:23; Eph 1:7; Eph 2:4; Eph 2:7; 2Pe 3:9; 2Pe 3:15)5Но с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведният съд на Бога, (De 32:34; Jas 5:3)6Който ще въздаде на всеки според делата му: (Job 34:11; Ps 62:12; Pr 24:12; Jer 17:10; Jer 32:19; Mt 16:27; Ro 14:12; 1Co 3:8; 2Co 5:10; Re 2:23; Re 20:12; Re 22:12)7вечен живот на тези, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;8а пък гняв и негодувание на онези, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата; (Job 24:13; Jer 23:19; Ro 1:18; 2Th 1:8; Heb 10:27)9скръб и неволя на всяка човешка душа, която върши зло, първо на юдеина, после и на гърка, (Am 3:2; Lu 12:47; Lu 12:48; 1Pe 4:17)10а слава, почест и мир на всеки, който върши добро, първо на юдеина, после и на гърка. (1Pe 1:7)11Понеже Бог не гледа на лице. (De 10:17; 2Ch 19:7; Job 34:19; Ac 10:34; Ga 2:6; Eph 6:9; Col 3:25; 1Pe 1:17)12Защото тези, които са съгрешили, без да имат закон, без закон и ще погинат; и които са съгрешили под закон, под закона ще бъдат съдени. (Lu 12:47)13Защото не слушателите на закона са праведни пред Бога; но изпълнителите на закона ще бъдат оправдани (Mt 7:21; Jas 1:22; Jas 1:23; Jas 1:25; 1Jo 3:7)14(понеже когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то и без да имат закон, те сами са закон за себе си,15по това, че те показват действието на закона, написано на сърцата им, за което свидетелства и съвестта им, а помислите им или ги осъждат в спор помежду си, или ги оправдават)16в деня, когато Бог чрез Исус Христос ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие. (Ec 12:14; Mt 25:31; Joh 5:22; Joh 12:48; Ac 10:42; Ac 17:31; Ro 3:6; Ro 16:25; 1Co 4:5; 1Ti 1:11; 2Ti 2:8; 2Ti 4:1; 2Ti 4:8; 1Pe 4:5; Re 20:12)
Юдеите и Моисеевият закон
17Но ако ти се наричаш юдеин и се облягаш на закон, и се хвалиш с Бога, (Isa 45:25; Isa 48:2; Mic 3:11; Mt 3:9; Joh 8:33; Joh 8:41; Ro 9:4; Ro 9:6; Ro 9:7; 2Co 11:22)18и знаеш Неговата воля, и изпитваш различните мнения и отбираш най-доброто, понеже се учиш от закона, (De 4:8; Ps 147:19; Ps 147:20; Php 1:10)19и си уверен в себе си, че си водач на слепите, светлина на тези, които са в тъмнина, (Isa 42:19; Mt 15:14; Mt 23:16; Mt 23:17; Mt 23:19; Mt 23:24; Joh 9:34; Joh 9:40; Joh 9:41)20наставник на простите, учител на невръстните, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината, (2Ti 1:13)21тогава ти, който учиш другите, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли? (Ps 50:16; Mt 23:3)22Ти, който казваш да не прелюбодействат, прелюбодействаш ли? Ти, който се отвращаваш от идолите, светотатстваш ли? (Mal 3:8)23Ти, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога, като потъпкваш закона? (Ro 2:17)24Питам това, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците. (2Sa 12:14; Isa 52:5; Eze 36:20; Eze 36:23)25Понеже обрязването наистина ползва, ако изпълняваш закона; но ако си нарушител на закона, тогава твоето обрязване става необрязване. (Le 26:41; Jer 4:4; 1Co 7:19; Ga 5:3; Ga 6:15)26И така, ако необрязаният пази наредбите на закона, няма ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване? (Ac 10:34; Ac 10:35)27И онзи, който остане в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, няма ли да осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си потъпкал закона? (Mt 12:41; Mt 12:42)28Защото не е юдеин онзи, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно в плътта; (Mt 3:9; Joh 8:39; Ro 9:6; Ro 9:7; Ro 9:8; Ga 6:15; Re 2:9)29а юдеин е този, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога. (De 30:6; Ro 4:12; Ro 7:6; 1Co 4:5; 2Co 3:6; 2Co 10:18; Php 3:3; Col 2:11; 1Th 2:4; 1Pe 3:4)