1Brethren, my heart's desire and prayer to God for Israel is, that they might be saved.2For I bear them record that they have a zeal of God, but not according to knowledge.3For they being ignorant of God's righteousness, and going about to establish their own righteousness, have not submitted themselves unto the righteousness of God.4For Christ is the end of the law for righteousness to every one that believeth.5For Moses describeth the righteousness which is of the law, That the man which doeth those things shall live by them.6But the righteousness which is of faith speaketh on this wise, Say not in thine heart, Who shall ascend into heaven? (that is, to bring Christ down from above:)7Or, Who shall descend into the deep? (that is, to bring up Christ again from the dead.)8But what saith it? The word is nigh thee, even in thy mouth, and in thy heart: that is, the word of faith, which we preach;9That if thou shalt confess with thy mouth the Lord Jesus, and shalt believe in thine heart that God hath raised him from the dead, thou shalt be saved.10For with the heart man believeth unto righteousness; and with the mouth confession is made unto salvation.11For the scripture saith, Whosoever believeth on him shall not be ashamed.12For there is no difference between the Jew and the Greek: for the same Lord over all is rich unto all that call upon him.13For whosoever shall call upon the name of the Lord shall be saved.14How then shall they call on him in whom they have not believed? and how shall they believe in him of whom they have not heard? and how shall they hear without a preacher?15And how shall they preach, except they be sent? as it is written, How beautiful are the feet of them that preach the gospel of peace, and bring glad tidings of good things!16But they have not all obeyed the gospel. For Esaias saith, Lord, who hath believed our report?17So then faith cometh by hearing, and hearing by the word of God.18But I say, Have they not heard? Yes verily, their sound went into all the earth, and their words unto the ends of the world.19But I say, Did not Israel know? First Moses saith, I will provoke you to jealousy by them that are no people, and by a foolish nation I will anger you.20But Esaias is very bold, and saith, I was found of them that sought me not; I was made manifest unto them that asked not after me.21But to Israel he saith, All day long I have stretched forth my hands unto a disobedient and gainsaying people.
1Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога е за спасението на Израил.2Защото свидетелствам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според съвършеното знание. (Ac 21:20; Ac 22:3; Ro 9:31; Ga 1:14; Ga 4:17)3Понеже, като не познават правдата, която е от Бога, и искат да утвърдят своята собствена правда, те не се покориха на Божията правда. (Ro 1:17; Ro 9:30; Php 3:9)4Понеже Христос изпълнява целта на закона, за да се оправдае всеки, който вярва. (Mt 5:17; Ga 3:24)
Спасението е за всички
5Защото Моисей пише, че човек, който върши правдата, която е чрез пазенето на закона, ще живее чрез нея. (Le 18:5; Ne 9:29; Eze 20:11; Eze 20:13; Eze 20:21; Ga 3:12)6А правдата, която е чрез вяра, говори така: „Да не кажеш в сърцето си: Кой ще се възкачи на небето, т. е. да свали Христос?, (De 30:12)7или: Кой ще слезе в бездната, т. е. да въздигне Христос от мъртвите?“8Но какво казва тя? Казва, че „словото е близо до тебе, в устата ти и в сърцето ти“, т. е. словото на вярата, което проповядваме. (De 30:14)9Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. (Mt 10:32; Lu 12:8; Ac 8:37)10Защото със сърце вярва човек и се оправдава, а с уста прави изповед и се спасява.11Защото Писанието казва: „Никой, който вярва в Него, няма да се посрами.“ (Isa 28:16; Isa 49:23; Jer 17:7; Ro 9:33)12Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават. (Ac 10:34; Ac 10:36; Ac 15:9; Ro 3:22; Ro 3:29; Ga 3:28; Eph 1:7; Eph 2:4; Eph 2:7; 1Ti 2:5)13Защото „всеки, който призове Господнето име, ще се спаси“. (Joe 2:32; Ac 2:21; Ac 9:14)14Как обаче ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? (Tit 1:3)15И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано: „Колко са прекрасни краката на тези, които благовестват доброто!“ (Isa 52:7; Na 1:15)16Но не всички послушаха благовестието; защото Исайя казва: „Господи, кой е повярвал в известеното от нас?“ (Isa 53:1; Joh 12:38; Ro 3:3; Heb 4:2)17И така, вярата е от слушане, а слушането – от Христовото слово.18Но казвам: Те не са ли чули? Наистина, чули са: „По цялата земя се разнесе гласът им, и думите им – до краищата на вселената.“ (1Ki 18:10; Ps 18:15; Ps 19:4; Mt 24:14; Mt 28:19; Mr 16:15; Col 1:6; Col 1:23)19Но пак казвам: Израил не е ли разбрал? Разбрал е, защото първо Моисей казва: „Аз ще ви раздразня до ревнуване с тези, които не са народ; с народ непросветен ще ви разгневя“; (De 32:21; Ro 11:11; Tit 3:3)20а Исайя се осмелява да каже: „Намерен бях от онези, които не Ме търсеха; явен станах на тези, които не питаха за Мен“; (Isa 65:1; Ro 9:30)21а за Израил казва: „Простирах ръцете Си цял ден към народ непокорен и опак.“ (Isa 65:2)