1A Prayer of Moses the man of God. Lord, thou hast been our dwelling place in all generations.2Before the mountains were brought forth, or ever thou hadst formed the earth and the world, even from everlasting to everlasting, thou art God.3Thou turnest man to destruction; and sayest, Return, ye children of men.4For a thousand years in thy sight are but as yesterday when it is past, and as a watch in the night.5Thou carriest them away as with a flood; they are as a sleep: in the morning they are like grass which groweth up.6In the morning it flourisheth, and groweth up; in the evening it is cut down, and withereth.7For we are consumed by thine anger, and by thy wrath are we troubled.8Thou hast set our iniquities before thee, our secret sins in the light of thy countenance.9For all our days are passed away in thy wrath: we spend our years as a tale that is told .10The days of our years are threescore years and ten; and if by reason of strength they be fourscore years, yet is their strength labour and sorrow; for it is soon cut off, and we fly away.11Who knoweth the power of thine anger? even according to thy fear, so is thy wrath.12So teach us to number our days, that we may apply our hearts unto wisdom.13Return, O LORD, how long? and let it repent thee concerning thy servants.14O satisfy us early with thy mercy; that we may rejoice and be glad all our days.15Make us glad according to the days wherein thou hast afflicted us, and the years wherein we have seen evil.16Let thy work appear unto thy servants, and thy glory unto their children.17And let the beauty of the LORD our God be upon us: and establish thou the work of our hands upon us; yea, the work of our hands establish thou it.
1Молитва на Божия човек Моисей[1]. Господи, Ти си ни бил обиталище от род в род, (De 33:27; Eze 11:16)2преди да се родят планините и да си дал съществуване на земята и вселената, отвека и довека Ти си Бог. (Pr 8:25; Pr 8:26)3Превръщаш човека в пръст и казваш: Върнете се, човешки синове. (Ge 3:19; Ec 12:7)4Защото хиляда години са пред Тебе като вчерашния ден, който е преминал, и като нощна стража. (2Pe 3:8)5Като с порой ги завличаш; те стават като сън; сутрин са като трева, която пораства; (Ps 73:20; Ps 103:15; Isa 40:6)6сутрин цъфти и расте; вечер се окосява и изсъхва. (Job 14:2; Ps 92:7)7Защото се довършваме от Твоя гняв и от негодуванието Ти сме смутени.8Положил си беззаконията ни пред Себе Си, тайните ни грехове – в светлината на лицето Си. (Ps 19:12; Ps 50:21; Jer 16:17)9Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти, свършваме годините си като въздишка.10Дните на живота ни са естествено[2] седемдесет години или даже, където има сила, осемдесет години; но и най-добрите от тях са труд и скръб, защото бързо преминават и ние отлитаме.11Кой знае силата на гнева Ти и на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?12Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце. (Ps 39:4)13Върни се, ГОСПОДИ; докога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си. (De 32:36; Ps 135:14)14Насити ни рано с милостта Си, за да се радваме и веселим през всичките си дни. (Ps 85:6; Ps 149:2)15Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал, и с годините, в които сме виждали зло.16Нека се яви Твоето дело на слугите Ти и Твоята слава – върху децата им. (Hab 3:2)17И нека бъде върху нас благоволението на Господа, нашия Бог, да ни ръководи; и утвърждавай за нас делото на ръцете ни. Да! Делото на ръцете ни – утвърждавай го. (Ps 27:4; Isa 26:12)