1To the chief Musician, even to Jeduthun, A Psalm of David. I said, I will take heed to my ways, that I sin not with my tongue: I will keep my mouth with a bridle, while the wicked is before me.2I was dumb with silence, I held my peace, even from good; and my sorrow was stirred.3My heart was hot within me, while I was musing the fire burned: then spake I with my tongue,4LORD, make me to know mine end, and the measure of my days, what it is; that I may know how frail I am .5Behold, thou hast made my days as an handbreadth; and mine age is as nothing before thee: verily every man at his best state is altogether vanity. Selah.6Surely every man walketh in a vain shew: surely they are disquieted in vain: he heapeth up riches , and knoweth not who shall gather them.7And now, Lord, what wait I for? my hope is in thee.8Deliver me from all my transgressions: make me not the reproach of the foolish.9I was dumb, I opened not my mouth; because thou didst it .10Remove thy stroke away from me: I am consumed by the blow of thine hand.11When thou with rebukes dost correct man for iniquity, thou makest his beauty to consume away like a moth: surely every man is vanity. Selah.12Hear my prayer, O LORD, and give ear unto my cry; hold not thy peace at my tears: for I am a stranger with thee, and a sojourner, as all my fathers were .13O spare me, that I may recover strength, before I go hence, and be no more.
1За първия певец Едутун[1]. Давидов псалом. Казах: Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще имам юзда на устата си, докато е пред мене нечестивият. (2Ki 2:4; 2Ki 10:31; Ps 141:3; Col 4:5; Jas 3:2)2Станах ням и мълчалив, въздържах се да говоря и нямах спокойствие; и скръбта ми се раздвижваше. (Ps 38:13)3Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; докато размишлявах, пламна огън. Тогава проговорих с езика си, като казах: (Jer 20:9)4Научи ме, ГОСПОДИ, за кончината ми и за броя на дните ми – какъв е. Дай ми да зная колко съм кратковременен. (Ps 90:12; Ps 119:84)5Ето, направил си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе; (Ps 39:11; Ps 62:9; Ps 90:4; Ps 144:4)6наистина всеки човек, колкото здраво и да стои, е само лъх. (Села.) Наистина всеки човек ходи като сянка; наистина всяка нищожност го смущава; трупа съкровища, но не знае кой ще ги прибере. (Job 27:17; Ec 2:18; Ec 2:21; Ec 2:26; Ec 5:14; Lu 12:20; Lu 12:21; 1Co 7:31; Jas 4:14)7И сега, Господи, какво чакам? Надеждата ми е в Теб. (Ps 38:15)8Избави ме от всичките ми беззакония; недей ме прави за укор на безумния. (Ps 44:13; Ps 79:4)9Онемях, не си отворих устата, понеже Ти стори това. (Le 10:3; 2Sa 16:10; Job 2:10; Job 40:4; Job 40:5; Ps 38:13)10Отдалечи от мен удара Си; от поражението на ръката Ти изчезвам. (Job 9:34; Job 13:21)11Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх. (Села.) (Job 4:19; Job 13:28; Ps 39:5; Isa 50:9; Ho 5:12)12Послушай, ГОСПОДИ, молитвата ми и дай ухо на вика ми; не премълчавай при сълзите ми, защото съм странник пред Теб и пришълец, както всичките мои бащи. (Ge 47:9; Le 25:23; 1Ch 29:15; Ps 119:19; 2Co 5:6; Heb 11:13; 1Pe 1:17; 1Pe 2:11)13Остави ме да отдъхна, за да се съвзема, преди да си отида и да ме няма вече. (Job 10:20; Job 10:21; Job 14:5; Job 14:6; Job 14:10)