1Now in the twenty and fourth day of this month the children of Israel were assembled with fasting, and with sackclothes, and earth upon them.2And the seed of Israel separated themselves from all strangers, and stood and confessed their sins, and the iniquities of their fathers.3And they stood up in their place, and read in the book of the law of the LORD their God one fourth part of the day; and another fourth part they confessed, and worshipped the LORD their God.4Then stood up upon the stairs, of the Levites, Jeshua, and Bani, Kadmiel, Shebaniah, Bunni, Sherebiah, Bani, and Chenani, and cried with a loud voice unto the LORD their God.5Then the Levites, Jeshua, and Kadmiel, Bani, Hashabniah, Sherebiah, Hodijah, Shebaniah, and Pethahiah, said, Stand up and bless the LORD your God for ever and ever: and blessed be thy glorious name, which is exalted above all blessing and praise.6Thou, even thou, art LORD alone; thou hast made heaven, the heaven of heavens, with all their host, the earth, and all things that are therein, the seas, and all that is therein, and thou preservest them all; and the host of heaven worshippeth thee.7Thou art the LORD the God, who didst choose Abram, and broughtest him forth out of Ur of the Chaldees, and gavest him the name of Abraham;8And foundest his heart faithful before thee, and madest a covenant with him to give the land of the Canaanites, the Hittites, the Amorites, and the Perizzites, and the Jebusites, and the Girgashites, to give it, I say , to his seed, and hast performed thy words; for thou art righteous:9And didst see the affliction of our fathers in Egypt, and heardest their cry by the Red sea;10And shewedst signs and wonders upon Pharaoh, and on all his servants, and on all the people of his land: for thou knewest that they dealt proudly against them. So didst thou get thee a name, as it is this day.11And thou didst divide the sea before them, so that they went through the midst of the sea on the dry land; and their persecutors thou threwest into the deeps, as a stone into the mighty waters.12Moreover thou leddest them in the day by a cloudy pillar; and in the night by a pillar of fire, to give them light in the way wherein they should go.13Thou camest down also upon mount Sinai, and spakest with them from heaven, and gavest them right judgments, and true laws, good statutes and commandments:14And madest known unto them thy holy sabbath, and commandedst them precepts, statutes, and laws, by the hand of Moses thy servant:15And gavest them bread from heaven for their hunger, and broughtest forth water for them out of the rock for their thirst, and promisedst them that they should go in to possess the land which thou hadst sworn to give them.16But they and our fathers dealt proudly, and hardened their necks, and hearkened not to thy commandments,17And refused to obey, neither were mindful of thy wonders that thou didst among them; but hardened their necks, and in their rebellion appointed a captain to return to their bondage: but thou art a God ready to pardon, gracious and merciful, slow to anger, and of great kindness, and forsookest them not.18Yea, when they had made them a molten calf, and said, This is thy God that brought thee up out of Egypt, and had wrought great provocations;19Yet thou in thy manifold mercies forsookest them not in the wilderness: the pillar of the cloud departed not from them by day, to lead them in the way; neither the pillar of fire by night, to shew them light, and the way wherein they should go.20Thou gavest also thy good spirit to instruct them, and withheldest not thy manna from their mouth, and gavest them water for their thirst.21Yea, forty years didst thou sustain them in the wilderness, so that they lacked nothing; their clothes waxed not old, and their feet swelled not.22Moreover thou gavest them kingdoms and nations, and didst divide them into corners: so they possessed the land of Sihon, and the land of the king of Heshbon, and the land of Og king of Bashan.23Their children also multipliedst thou as the stars of heaven, and broughtest them into the land, concerning which thou hadst promised to their fathers, that they should go in to possess it .24So the children went in and possessed the land, and thou subduedst before them the inhabitants of the land, the Canaanites, and gavest them into their hands, with their kings, and the people of the land, that they might do with them as they would.25And they took strong cities, and a fat land, and possessed houses full of all goods, wells digged, vineyards, and oliveyards, and fruit trees in abundance: so they did eat, and were filled, and became fat, and delighted themselves in thy great goodness.26Nevertheless they were disobedient, and rebelled against thee, and cast thy law behind their backs, and slew thy prophets which testified against them to turn them to thee, and they wrought great provocations.27Therefore thou deliveredst them into the hand of their enemies, who vexed them: and in the time of their trouble, when they cried unto thee, thou heardest them from heaven; and according to thy manifold mercies thou gavest them saviours, who saved them out of the hand of their enemies.28But after they had rest, they did evil again before thee: therefore leftest thou them in the hand of their enemies, so that they had the dominion over them: yet when they returned, and cried unto thee, thou heardest them from heaven; and many times didst thou deliver them according to thy mercies;29And testifiedst against them, that thou mightest bring them again unto thy law: yet they dealt proudly, and hearkened not unto thy commandments, but sinned against thy judgments, (which if a man do, he shall live in them;) and withdrew the shoulder, and hardened their neck, and would not hear.30Yet many years didst thou forbear them, and testifiedst against them by thy spirit in thy prophets: yet would they not give ear: therefore gavest thou them into the hand of the people of the lands.31Nevertheless for thy great mercies'sake thou didst not utterly consume them, nor forsake them; for thou art a gracious and merciful God.32Now therefore, our God, the great, the mighty, and the terrible God, who keepest covenant and mercy, let not all the trouble seem little before thee, that hath come upon us, on our kings, on our princes, and on our priests, and on our prophets, and on our fathers, and on all thy people, since the time of the kings of Assyria unto this day.33Howbeit thou art just in all that is brought upon us; for thou hast done right, but we have done wickedly:34Neither have our kings, our princes, our priests, nor our fathers, kept thy law, nor hearkened unto thy commandments and thy testimonies, wherewith thou didst testify against them.35For they have not served thee in their kingdom, and in thy great goodness that thou gavest them, and in the large and fat land which thou gavest before them, neither turned they from their wicked works.36Behold, we are servants this day, and for the land that thou gavest unto our fathers to eat the fruit thereof and the good thereof, behold, we are servants in it:37And it yieldeth much increase unto the kings whom thou hast set over us because of our sins: also they have dominion over our bodies, and over our cattle, at their pleasure, and we are in great distress.38And because of all this we make a sure covenant , and write it ; and our princes, Levites, and priests, seal unto it .
1След това на двадесет и четвъртия ден от същия месец, когато израилтяните бяха събрани с пост, облечени с вретища и с пръст на себе си, (Jos 7:6; 1Sa 4:12; 2Sa 1:2; Ne 8:2; Job 2:12)2израилският род отдели себе си от всички чужденци; и застанаха и изповядаха своите грехове и беззаконията на бащите си. (Ezr 10:11; Ne 13:3; Ne 13:30)3През една четвърт от деня те ставаха на мястото си и четяха от книгата на закона на ГОСПОДА, своя Бог, а през друга четвърт се изповядваха и се кланяха на ГОСПОДА, своя Бог. (Ne 8:7; Ne 8:8)4Тогава някои от левитите – Исус, Ваний, Кадмиил, Севания, Вуний, Серевия, Ваний и Хананий – застанаха на платформата и извикаха със силен глас към ГОСПОДА, своя Бог.5После левитите Исус, Кадмиил, Ваний, Асавния, Серевия, Одия, Севания и Петая казаха: Станете и благославяйте ГОСПОДА, вашия Бог, отвека и довека; и да благославят, Боже, Твоето славно име, което е възвисено по-горе от всяко благословение и хвала. (1Ch 29:13)6Ти си ГОСПОД, само Ти; Ти си направил небето, небето на небесата и цялото им множество, земята и всичко, което е на нея, моретата и всичко, което е в тях, и Ти оживотворяваш всичко това; и на Тебе се кланят небесните войнства. (Ge 1:1; Ge 2:1; Ex 20:11; De 10:14; 1Ki 8:27; Ps 36:6; Re 14:7)7Ти си ГОСПОД Бог, Който си избрал Аврам, извел си го от Ур Халдейски и си му дал име Авраам; (Ge 11:31; Ge 12:1; Ge 17:5)8и като си намерил сърцето му вярно пред Тебе, сключил си с него завет, че ще дадеш земята на ханаанците, хетите, аморейците, ферезейците, йевусейците и гергесейците – че ще я дадеш на потомството му; и си изпълнил думите Си, защото си праведен. (Ge 12:7; Ge 15:6; Ge 15:18; Ge 17:7; Ge 17:8; Jos 23:14)9И Ти видя теглото на бащите ни в Египет и чу вика им при Червеното море. (Ex 2:25; Ex 3:7; Ex 14:10)10Ти показа знамения и чудеса над фараона, над всичките му слуги и над целия народ на земята му, понеже Ти позна, че гордо постъпваха против тях; и Ти си придоби име, както е известно днес. (Ex 7:1; Ex 12:1; Ex 14:1; Ex 18:11; Jer 32:30; Da 9:15)11Ти раздели и морето пред тях и те преминаха по сухо сред морето; а гонителите им Ти хвърли в дълбочините – като камък в силните води. (Ex 14:21; Ex 14:22; Ex 14:27; Ex 14:28; Ex 15:5; Ex 15:10; Ps 78:13)12При това денем Ти ги води с облачен стълб, а нощем – с огнен стълб, за да им светиш по пътя, през който трябваше да минат. (Ex 13:21)13Също Ти слезе на Синайската планина и говори с тях от небето, и им даде справедлив съд и закони на истината, и добри наредби и заповеди; (Ex 19:20; Ex 20:1; Ps 19:8; Ps 19:9; Ro 7:12)14и им направи позната святата Своя събота и им даде заповеди, наредби и закони чрез слугата Си Моисей. (Ge 2:3; Ex 20:8; Ex 20:11)15Ти им даде и хляб от небето, когато бяха гладни, и им извади вода от скала, когато бяха жадни; и им заповяда да влязат, за да завладеят земята, за която се беше клел, че ще им я дадеш. (Ex 16:14; Ex 16:15; Ex 17:6; Nu 20:9; De 1:8; Joh 6:31)16Но те и бащите ни се възгордяха, закоравиха врата си и не послушаха Твоите заповеди; (De 31:27; 2Ki 17:14; 2Ch 30:8; Ne 9:29; Ps 106:6; Jer 19:15)17те отказаха да послушат и не си спомниха чудесата, които Ти извърши за тях; а закоравиха врата си и в бунта си определиха началник, за да се върнат в робството си. Но понеже си Бог, Който обичаш да прощаваш, милостив и жалостив, дълготърпелив и многомилостив, Ти не ги изостави. (Ex 34:6; Nu 14:4; Nu 14:18; Ps 78:11; Ps 78:42; Ps 78:43; Ps 86:5; Ps 86:15; Joe 2:13)18Даже когато си направиха лято теле и казаха: Ето твоя бог, който те изведе от Египет, и извършиха предизвикателства, (Ex 32:4)19Ти пак в голямото Си милосърдие не ги остави в пустинята; облачният стълб не престана да бъде над тях денем, за да ги води по пътя, нито огненият стълб нощем, за да им свети по пътя, през който трябваше да минат. (Ex 13:21; Ex 13:22; Nu 14:14; Ne 9:27; Ps 106:45; 1Co 10:1)20И Ти им даде благия Си Дух, за да ги вразумява, и не отне манната Си от устата им, и им даде вода, когато бяха жадни. (Ex 16:15; Ex 17:6; Nu 11:17; Jos 5:12; Isa 63:11)21Даже Ти ги храни четиридесет години в пустинята и нищо не им липсваше; дрехите им не овехтяха и краката им не отекоха. (De 2:7; De 8:4; De 29:5)22При това Ти им даде царства и племена, които им раздели на дялове; и така завладяха земята на Сион и земята на есевонския цар, и земята на васанския цар Ог. (Nu 21:21)23Ти умножи синовете им като небесните звезди и ги заведе в земята, за която беше казал на бащите им да влязат в нея, за да я завладеят. (Ge 22:17)24И така, синовете им влязоха и завладяха земята; и Ти покори пред тях жителите на земята, ханаанците, и ги предаде в ръцете им с царете им и племената на земята, за да им сторят по волята си. (Jos 1:2; Ps 44:2; Ps 44:3)25И те превзеха укрепени градове и плодовита земя; и притежаваха къщи, пълни с всякакви блага, изкопани кладенци, лозя, маслини и множество плодовити дървета; така те ядоха и се наситиха, затлъстяха и се насладиха с Твоята голяма благост. (Nu 13:27; De 6:11; De 8:7; De 8:8; De 32:15; Ne 9:35; Eze 20:6; Ho 3:5)26Но те не се покоряваха, надигаха се против Тебе, захвърляха Твоя закон зад гърбовете си и избиваха Твоите пророци, които заявяваха против тях, за да ги обърнат към Теб, и извършиха големи предизвикателства. (Jud 2:11; Jud 2:12; 1Ki 14:9; 1Ki 18:4; 1Ki 19:10; 2Ch 24:20; 2Ch 24:21; Ps 50:17; Eze 20:21; Mt 23:37; Ac 7:52)27Затова Ти ги предаваше в ръката на угнетителите им, които ги притесняваха; а във време на притеснението им, като викаха към Тебе, Ти слушаше от небето и според голямото Си милосърдие им даваше избавители, които ги избавяха от ръката на враговете им. (Jud 2:14; Jud 2:18; Jud 3:8; Jud 3:9; Ps 106:41; Ps 106:42; Ps 106:44)28Но като се успокояваха, те пак вършеха зло пред Тебе; затова Ти ги оставяше в ръката на неприятелите им, които ги и завладяваха; но пак, когато се обръщаха и викаха към Тебе, Ти ги слушаше от небето и много пъти ги избавяше според милосърдието Си. (Jud 3:11; Jud 3:12; Jud 3:30; Jud 4:1; Jud 5:31; Jud 6:1; Ps 106:43)29Ти и заявяваше против тях, за да ги обърнеш към закона Си; но те се гордееха и не слушаха Твоите заповеди, а съгрешаваха против наредбите Ти (чрез които, ако ги изпълнява човек, ще живее) и обръщаха[1] към Тебе гърба си, и закоравяваха врата си, и не слушаха. (Le 18:5; Ne 9:16; Eze 26:11; Ro 10:5; Ga 3:12)30Въпреки това Ти много години ги търпеше и заявяваше против тях чрез Духа Си посредством пророците Си, но те не внимаваха; затова Ти ги предаде в ръката на племената на земите. (2Ki 17:13; 2Ch 36:15; Isa 5:5; Isa 42:24; Jer 7:25; Jer 25:4; Ac 7:51; 1Pe 1:11; 2Pe 1:21)31Обаче поради голямото Твое милосърдие не ги довърши, нито ги остави; защото си Бог щедър и милостив. (Ne 9:17; Jer 4:27; Jer 5:10; Jer 5:18)32И така, сега, Боже наш, велики, мощни и страшни Боже, Който пазиш завет и милост, да не се смята за малко пред Тебе цялото страдание, което е постигнало нас, царете ни, първенците ни, свещениците ни, пророците ни, бащите ни и целия Твой народ от времето на асирийските царе до днес. (Ex 34:6; Ex 34:7; 2Ki 17:3; Ne 1:5)33Наистина Ти си справедлив във всичко, което ни е сполетяло; защото Ти си действал вярно, а ние сме постъпвали нечестиво. (Ps 106:10; Ps 119:137; Da 9:5; Da 9:6; Da 9:8; Da 9:14)34Още царете ни, първенците ни, свещениците ни и бащите ни не са опазили закона Ти и не са внимавали в Твоите заповеди и заявления, с които си заявявал против тях.35Защото те през време на царството си и при голямата благост, която Ти им показа, и в широката и плодовита земя, която Ти постави пред тях, не Ти служиха, нито се отвърнаха от нечестивите си дела. (De 28:47; Ne 9:25)36Ето, роби сме днес; и в земята, която Ти даде на бащите ни, за да ядат плода и и благото и, ето, роби сме в нея. (De 28:48; Ezr 9:9)37Тя дава голямо изобилие на царете, които Ти си поставил над нас поради греховете ни; и властват над телата ни и над добитъка ни според волята си; а ние сме в голямо притеснение. (De 28:33; De 28:48; De 28:51)