Mark 14

King James Version

1 After two days was the feast of the passover, and of unleavened bread: and the chief priests and the scribes sought how they might take him by craft, and put him to death. 

2 But they said, Not on the feast day, lest there be an uproar of the people. 

3 And being in Bethany in the house of Simon the leper, as he sat at meat, there came a woman having an alabaster box of ointment of spikenard very precious; and she brake the box, and poured it on his head. 

4 And there were some that had indignation within themselves, and said, Why was this waste of the ointment made? 

5 For it might have been sold for more than three hundred pence, and have been given to the poor. And they murmured against her. 

6 And Jesus said, Let her alone; why trouble ye her? she hath wrought a good work on me. 

7 For ye have the poor with you always, and whensoever ye will ye may do them good: but me ye have not always. 

8 She hath done what she could: she is come aforehand to anoint my body to the burying. 

9 Verily I say unto you, Wheresoever this gospel shall be preached throughout the whole world, this also that she hath done shall be spoken of for a memorial of her. 

10 And Judas Iscariot, one of the twelve, went unto the chief priests, to betray him unto them. 

11 And when they heard it, they were glad, and promised to give him money. And he sought how he might conveniently betray him. 

12 And the first day of unleavened bread, when they killed the passover, his disciples said unto him, Where wilt thou that we go and prepare that thou mayest eat the passover? 

13 And he sendeth forth two of his disciples, and saith unto them, Go ye into the city, and there shall meet you a man bearing a pitcher of water: follow him. 

14 And wheresoever he shall go in, say ye to the goodman of the house, The Master saith, Where is the guestchamber, where I shall eat the passover with my disciples? 

15 And he will shew you a large upper room furnished and prepared: there make ready for us. 

16 And his disciples went forth, and came into the city, and found as he had said unto them: and they made ready the passover. 

17 And in the evening he cometh with the twelve. 

18 And as they sat and did eat, Jesus said, Verily I say unto you, One of you which eateth with me shall betray me. 

19 And they began to be sorrowful, and to say unto him one by one, Is it I? and another said, Is it I? 

20 And he answered and said unto them, It is one of the twelve, that dippeth with me in the dish. 

21 The Son of man indeed goeth, as it is written of him: but woe to that man by whom the Son of man is betrayed! good were it for that man if he had never been born. 

22 And as they did eat, Jesus took bread, and blessed, and brake it, and gave to them, and said, Take, eat: this is my body. 

23 And he took the cup, and when he had given thanks, he gave it to them: and they all drank of it. 

24 And he said unto them, This is my blood of the new testament, which is shed for many. 

25 Verily I say unto you, I will drink no more of the fruit of the vine, until that day that I drink it new in the kingdom of God. 

26 And when they had sung an hymn, they went out into the mount of Olives. 

27 And Jesus saith unto them, All ye shall be offended because of me this night: for it is written, I will smite the shepherd, and the sheep shall be scattered. 

28 But after that I am risen, I will go before you into Galilee. 

29 But Peter said unto him, Although all shall be offended, yet will not I. 

30 And Jesus saith unto him, Verily I say unto thee, That this day, even in this night, before the cock crow twice, thou shalt deny me thrice. 

31 But he spake the more vehemently, If I should die with thee, I will not deny thee in any wise. Likewise also said they all. 

32 And they came to a place which was named Gethsemane: and he saith to his disciples, Sit ye here, while I shall pray. 

33 And he taketh with him Peter and James and John, and began to be sore amazed, and to be very heavy; 

34 And saith unto them, My soul is exceeding sorrowful unto death: tarry ye here, and watch. 

35 And he went forward a little, and fell on the ground, and prayed that, if it were possible, the hour might pass from him. 

36 And he said, Abba, Father, all things are possible unto thee; take away this cup from me: nevertheless not what I will, but what thou wilt. 

37 And he cometh, and findeth them sleeping, and saith unto Peter, Simon, sleepest thou? couldest not thou watch one hour? 

38 Watch ye and pray, lest ye enter into temptation. The spirit truly is ready, but the flesh is weak. 

39 And again he went away, and prayed, and spake the same words. 

40 And when he returned, he found them asleep again, (for their eyes were heavy,) neither wist they what to answer him. 

41 And he cometh the third time, and saith unto them, Sleep on now, and take your rest: it is enough, the hour is come; behold, the Son of man is betrayed into the hands of sinners. 

42 Rise up, let us go; lo, he that betrayeth me is at hand. 

43 And immediately, while he yet spake, cometh Judas, one of the twelve, and with him a great multitude with swords and staves, from the chief priest and the scribes and the elders. 

44 And he that betrayed him had given them a token, saying, Whomsoever I shall kiss, that same is he; take him, and lead him away safely. 

45 And as soon as he was come, he goeth straightway to him, and saith, Master, master; and kissed him. 

46 And they laid their hands on him, and took him. 

47 And one of them that stood by drew a sword, and smote a servant of the high priest, and cut off his ear. 

48 And Jesus answered and said unto them, Are ye come out, as against a thief, with swords and with staves to take me? 

49 I was daily with you in the temple teaching, and ye took me not: but the scriptures must be fulfilled. 

50 And they all forsook him, and fled. 

51 And there followed him a certain young man, having a linen cloth cast about his naked body; and the young men laid hold on him: 

52 And he left the linen cloth, and fled from them naked. 

53 And they led Jesus away to the high priest: and with him were assembled all the chief priests and the elders and the scribes. 

54 And Peter followed him afar off, even into the palace of the high priest: and he sat with the servants, and warmed himself at the fire. 

55 And the chief priests and all the council sought for witness against Jesus to put him to death; and found none. 

56 For many bare false witness against him, but their witness agreed not together. 

57 And there arose certain, and bare false witness against him, saying, 

58 We heard him say, I will destroy this temple that is made with hands, and within three days I will build another made without hands. 

59 But neither so did their witness agree together. 

60 And the high priest stood up in the midst, and asked Jesus, saying, Answerest thou nothing? what is it which these witness against thee? 

61 But he held his peace, and answered nothing. Again the high priest asked him, and said unto him, Art thou the Christ, the Son of the Blessed? 

62 And Jesus said, I am: and ye shall see the Son of man sitting on the right hand of power, and coming in the clouds of heaven. 

63 Then the high priest rent his clothes, and saith, What need we any further witnesses? 

64 Ye have heard the blasphemy: what think ye? And they all condemned him to be guilty of death. 

65 And some began to spit on him, and to cover his face, and to buffet him, and to say unto him, Prophesy: and the servants did strike him with the palms of their hands. 

66 And as Peter was beneath in the palace, there cometh one of the maids of the high priest: 

67 And when she saw Peter warming himself, she looked upon him, and said, And thou also wast with Jesus of Nazareth. 

68 But he denied, saying, I know not, neither understand I what thou sayest. And he went out into the porch; and the cock crew. 

69 And a maid saw him again, and began to say to them that stood by, This is one of them. 

70 And he denied it again. And a little after, they that stood by said again to Peter, Surely thou art one of them: for thou art a Galilaean, and thy speech agreeth thereto. 

71 But he began to curse and to swear, saying, I know not this man of whom ye speak. 

72 And the second time the cock crew. And Peter called to mind the word that Jesus said unto him, Before the cock crow twice, thou shalt deny me thrice. And when he thought thereon, he wept. 

King James Bible (1769). Public Domain.
Please note the following exceptions for use and publication in the United Kingdom: Cambridge University Press

Mark 14

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society

Заговорът за убийството на Исус Христос

1 А след два дни щеше да бъде Пасхата и празникът на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжниците търсеха случай да Го уловят с хитрост и да Го погубят. (Mt 26:1; Mt 26:2; Lu 22:1; Joh 11:45; Joh 11:55; Joh 13:1) 

2 Защото си казваха: Да не стане на празника, за да не се надигне вълнение между народа. 

3 И когато Той беше във Витания и седеше на трапезата в къщата на Симон Прокажения, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му. (Mt 26:6; Lu 7:37; Joh 11:2; Joh 12:1; Joh 12:3) 

4 А имаше някои, които негодуваха и говореха помежду си: Защо така се прахоса мирото? 

5 Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста динария и парите да се раздадат на сиромасите. И негодуваха против нея. 

6 Но Исус каза: Оставете я. Защо и досаждате? Тя извърши добро дело за Мене. 

7 Защото сиромасите всякога са между вас и когато искате, можете да им направите добро; но Аз не винаги съм между вас. (De 15:11) 

8 Тя извърши това, което можеше; предварително помаза тялото Ми за погребение. 

9 Истина ви казвам: Където и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя направи. 

Предателството на Юда

10 Тогава Юда Искариотски, онзи, който беше един от дванадесетте, отиде при главните свещеници, за да им Го предаде. (Mt 26:14; Lu 22:3; Lu 22:4) 

11 Те, като чуха, се зарадваха и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде. 

Тайната вечеря

12 А на първия ден на празника на безквасните хлябове, когато колеха жертви за Пасхата, учениците Му казаха: Къде искаш да отидем и приготвим, за да ядеш Пасхата? (Mt 26:17; Lu 22:7; Joh 13:1) 

13 И Той изпрати двама от учениците Си и им каза: Идете в града и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете след него. 

14 И където влезе, кажете на стопанина на тази къща: Учителят каза: Къде е приготвената за Мене гостна стая, където ще ям Пасхата с учениците Си? 

15 И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе. 

16 И така, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха както беше им казал; и приготвиха Пасхата. 

17 След като се свечери, Той дойде с дванадесетте. (Mt 26:20) 

18 И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус каза: Истина ви казвам: Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде. (Ps 41:9; Mt 26:20; Mt 26:21; Lu 22:14; Joh 13:21) 

19 Те започнаха да скърбят и да Му казват един след друг: Да не съм аз? 

20 А Той им каза: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото. 

21 Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син бива предаден! Добре би било за този човек, ако не бе се родил. (Mt 26:24; Lu 22:22) 

22 И когато ядяха, Исус взе хляб и като благослови, разчупи, даде им и каза: Вземете яжте; това е Моето тяло. (Mt 26:26; Lu 22:19; 1Co 11:23; 1Co 11:24) 

23 Взе и чашата, благослови и им даде; и те всички пиха от нея. 

24 И им каза: Това е Моята кръв на новия завет, която се пролива за мнозина. 

25 Истина ви казвам, че вече няма да пия от плода на лозата до онзи ден, когато ще го пия нов в Божието царство. 

26 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм. (Mt 26:30) 

27 И Исус им каза: Вие всички ще се съблазните поради Мене тази нощ; защото е писано: „Ще поразя пастира и овцете ще се разпръснат.“ (Zec 13:7; Mt 26:31; Joh 16:32) 

28 А след възкресението Си ще отида преди вас в Галилея. (Mr 16:7) 

29 А Петър Му каза: Дори и всички да се съблазнят, аз обаче няма. (Mt 26:33; Mt 26:34; Lu 22:33; Lu 22:34; Joh 13:37; Joh 13:38) 

Предсказанието на Исус Христос за отричането на ап. Петър

30 Исус му каза: Истина ти казвам, че днес, тази нощ, преди петелът да изпее два пъти, ти три пъти ще се отречеш от Мен. (Mt 26:31; Mt 26:34; Lu 22:31; Lu 22:34; Joh 13:36; Joh 13:38) 

31 А той още по-разпалено говореше: Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и другите. 

Молитва в Гетсиманската градина

32 Отидоха на едно място, наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Стойте тук, докато се помоля. (Mt 26:36; Lu 22:39; Joh 18:1) 

33 И взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан; и започна да се ужасява и измъчва. 

34 И им каза: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете. (Joh 12:27) 

35 И като отиде малко напред, падна на земята; и се молеше, ако е възможно, да Го отмине този час, като казваше: 

36 Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тази чаша; не обаче както Аз искам, но както Тиискаш. (Mt 26:39; Joh 5:30; Joh 6:38; Ro 8:15; Ga 4:6; Php 2:8; Heb 5:7) 

37 И дойде, намери ги заспали; и каза на Петър: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да бдиш? 

38 Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото – немощно. (Lu 22:40; Ro 7:23; Ga 5:17) 

39 И пак отиде и се помоли, като каза същите думи. 

40 И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натежали; и не знаеха какво да Му отговорят. 

41 И дойде трети път и им каза: Още ли спите и почивате? Достатъчно! Дойде часът! Ето, Човешкият Син бива предаден в ръцете на грешниците. (Joh 13:1) 

42 Станете да вървим; ето, приближи се онзи, който Ме предава. (Mt 26:46; Joh 18:1; Joh 18:2) 

Залавянето на Исус Христос

43 И веднага, докато Той говореше, дойде Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с мечове и сопи, изпратени от главните свещеници, книжниците и старейшините. (Mt 26:47; Lu 22:47; Joh 18:1; Joh 18:3) 

44 А онзи, който Го предаваше, беше им дал знак, като каза: Когото целуна за поздрав – Той е; хванете Го и Го заведете, като Го пазите здраво. 

45 И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Учителю! И Го целуна. 

46 И те сложиха ръце на Него и Го хванаха. 

47 А един от стоящите там измъкна меча си, удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото. 

48 Исус заговори и им каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и сопи да Ме уловите? (Mt 26:55; Lu 22:52) 

49 Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но това стана, за да се сбъднат Писанията. (Job 19:13; Ps 22:6; Ps 69:8; Ps 88:8; Isa 53:12; Lu 22:37; Lu 24:44) 

50 Тогава всички Го оставиха и се разбягаха. 

51 И един младеж Го следваше, обвит с плащеница на голо; и те го хванаха. 

52 А той, като остави плащеницата, избяга гол. 

Исус Христос на съд пред Синедриона

53 И заведоха Исус при първосвещеника, при когото се събраха и всички главни свещеници, и старейшините, и книжниците. (Mt 26:57; Lu 22:54; Lu 22:63; Joh 18:13; Joh 18:19) 

54 А Петър Го беше следвал отдалеч до вътре в двора на първосвещеника и седеше заедно със слугите, и се грееше на огъня. 

55 И главните свещеници и целият Синедрион търсеха свидетелство против Исус, за да Го предадат на смърт, но не намериха. (Ps 27:12; Ps 35:11; Mt 26:59) 

56 Защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но свидетелствата им се различаваха. 

57 После някои станаха и лъжесвидетелстваха против Него, като казаха: 

58 Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша този ръкотворен храм и за три дни ще съградя друг, неръкотворен. (Mr 15:29; Joh 2:19) 

59 Но и в това свидетелствата им се различаваха. 

60 Тогава първосвещеникът се изправи насред Синедриона и попита Исус: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб? (Mt 26:62) 

61 А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита: Ти ли си Христос, Син на Благословения? (Isa 53:7; Mt 26:63; Ac 8:32; Heb 1:5) 

62 А Исус каза: Аз съм; и ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на Всесилния и идещ с небесните облаци. (Mt 24:30; Mt 26:64; Lu 22:69; 2Th 1:10) 

63 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели? 

64 Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че заслужава смъртно наказание. 

65 И някои започнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай! И служителите, като Го хванаха, Му удряха плесници. 

Отричането на ап. Петър

66 И когато Петър беше долу, на двора, дойде една от слугините на първосвещеника; (Mt 26:58; Mt 26:69; Lu 22:54; Lu 22:55; Lu 22:56; Joh 18:15; Joh 18:25) 

67 и като видя Петър, че се грее, вгледа се в него и каза: И ти беше с Исус Назарянина. 

68 А той се отрече и каза: Нито зная, нито разбирам какво говориш. И излезе вън в преддверието и петелът пропя. (Mt 26:71; Lu 22:58; Joh 18:25) 

69 Но слугинята го видя и пак започна да казва на стоящите там: Този е от тях. 

70 А той пак се отрече. След малко стоящите там пак казаха на Петър: Наистина си от тях, защото си галилеянин и говорът те издава. (Mt 26:73; Lu 22:59; Joh 18:26; Ac 2:7) 

71 А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Този човек, за Когото говорите. 

72 И начаса петелът пропя втори път. И Петър си спомни думите, които Исус му беше казал: Преди петелът да пропее два пъти, три пъти ще се отречеш от Мен. И като се замисли за това, заплака. (Mt 26:75; Mr 14:30) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.