Sign in for free

Luke 9

King James Version

1 Then he called his twelve disciples together, and gave them power and authority over all devils, and to cure diseases. 2 And he sent them to preach the kingdom of God, and to heal the sick. 3 And he said unto them, Take nothing for your journey, neither staves, nor scrip, neither bread, neither money; neither have two coats apiece. 4 And whatsoever house ye enter into, there abide, and thence depart. 5 And whosoever will not receive you, when ye go out of that city, shake off the very dust from your feet for a testimony against them. 6 And they departed, and went through the towns, preaching the gospel, and healing every where. 7 Now Herod the tetrarch heard of all that was done by him: and he was perplexed, because that it was said of some, that John was risen from the dead; 8 And of some, that Elias had appeared; and of others, that one of the old prophets was risen again. 9 And Herod said, John have I beheaded: but who is this, of whom I hear such things? And he desired to see him. 10 And the apostles, when they were returned, told him all that they had done. And he took them, and went aside privately into a desert place belonging to the city called Bethsaida. 11 And the people, when they knew it, followed him: and he received them, and spake unto them of the kingdom of God, and healed them that had need of healing. 12 And when the day began to wear away, then came the twelve, and said unto him, Send the multitude away, that they may go into the towns and country round about, and lodge, and get victuals: for we are here in a desert place. 13 But he said unto them, Give ye them to eat. And they said, We have no more but five loaves and two fishes; except we should go and buy meat for all this people. 14 For they were about five thousand men. And he said to his disciples, Make them sit down by fifties in a company. 15 And they did so, and made them all sit down. 16 Then he took the five loaves and the two fishes, and looking up to heaven, he blessed them, and brake, and gave to the disciples to set before the multitude. 17 And they did eat, and were all filled: and there was taken up of fragments that remained to them twelve baskets. 18 And it came to pass, as he was alone praying, his disciples were with him: and he asked them, saying, Whom say the people that I am? 19 They answering said, John the Baptist; but some say, Elias; and others say, that one of the old prophets is risen again. 20 He said unto them, But whom say ye that I am? Peter answering said, The Christ of God. 21 And he straitly charged them, and commanded them to tell no man that thing; 22 Saying, The Son of man must suffer many things, and be rejected of the elders and chief priests and scribes, and be slain, and be raised the third day. 23 And he said to them all, If any man will come after me, let him deny himself, and take up his cross daily, and follow me. 24 For whosoever will save his life shall lose it: but whosoever will lose his life for my sake, the same shall save it. 25 For what is a man advantaged, if he gain the whole world, and lose himself, or be cast away? 26 For whosoever shall be ashamed of me and of my words, of him shall the Son of man be ashamed, when he shall come in his own glory, and in his Father's, and of the holy angels. 27 But I tell you of a truth, there be some standing here, which shall not taste of death, till they see the kingdom of God. 28 And it came to pass about an eight days after these sayings, he took Peter and John and James, and went up into a mountain to pray. 29 And as he prayed, the fashion of his countenance was altered, and his raiment was white and glistering. 30 And, behold, there talked with him two men, which were Moses and Elias: 31 Who appeared in glory, and spake of his decease which he should accomplish at Jerusalem. 32 But Peter and they that were with him were heavy with sleep: and when they were awake, they saw his glory, and the two men that stood with him. 33 And it came to pass, as they departed from him, Peter said unto Jesus, Master, it is good for us to be here: and let us make three tabernacles; one for thee, and one for Moses, and one for Elias: not knowing what he said. 34 While he thus spake, there came a cloud, and overshadowed them: and they feared as they entered into the cloud. 35 And there came a voice out of the cloud, saying, This is my beloved Son: hear him. 36 And when the voice was past, Jesus was found alone. And they kept it close, and told no man in those days any of those things which they had seen. 37 And it came to pass, that on the next day, when they were come down from the hill, much people met him. 38 And, behold, a man of the company cried out, saying, Master, I beseech thee, look upon my son: for he is mine only child. 39 And, lo, a spirit taketh him, and he suddenly crieth out; and it teareth him that he foameth again, and bruising him hardly departeth from him. 40 And I besought thy disciples to cast him out; and they could not. 41 And Jesus answering said, O faithless and perverse generation, how long shall I be with you, and suffer you? Bring thy son hither. 42 And as he was yet a coming, the devil threw him down, and tare him. And Jesus rebuked the unclean spirit, and healed the child, and delivered him again to his father. 43 And they were all amazed at the mighty power of God. But while they wondered every one at all things which Jesus did, he said unto his disciples, 44 Let these sayings sink down into your ears: for the Son of man shall be delivered into the hands of men. 45 But they understood not this saying, and it was hid from them, that they perceived it not: and they feared to ask him of that saying. 46 Then there arose a reasoning among them, which of them should be greatest. 47 And Jesus, perceiving the thought of their heart, took a child, and set him by him, 48 And said unto them, Whosoever shall receive this child in my name receiveth me: and whosoever shall receive me receiveth him that sent me: for he that is least among you all, the same shall be great. 49 And John answered and said, Master, we saw one casting out devils in thy name; and we forbad him, because he followeth not with us. 50 And Jesus said unto him, Forbid him not: for he that is not against us is for us. 51 And it came to pass, when the time was come that he should be received up, he stedfastly set his face to go to Jerusalem, 52 And sent messengers before his face: and they went, and entered into a village of the Samaritans, to make ready for him. 53 And they did not receive him, because his face was as though he would go to Jerusalem. 54 And when his disciples James and John saw this, they said, Lord, wilt thou that we command fire to come down from heaven, and consume them, even as Elias did? 55 But he turned, and rebuked them, and said, Ye know not what manner of spirit ye are of. 56 For the Son of man is not come to destroy men's lives, but to save them. And they went to another village. 57 And it came to pass, that, as they went in the way, a certain man said unto him, Lord, I will follow thee whithersoever thou goest. 58 And Jesus said unto him, Foxes have holes, and birds of the air have nests; but the Son of man hath not where to lay his head. 59 And he said unto another, Follow me. But he said, Lord, suffer me first to go and bury my father. 60 Jesus said unto him, Let the dead bury their dead: but go thou and preach the kingdom of God. 61 And another also said, Lord, I will follow thee; but let me first go bid them farewell, which are at home at my house. 62 And Jesus said unto him, No man, having put his hand to the plough, and looking back, is fit for the kingdom of God. 

King James Bible (1769). Public Domain.
Please note the following exceptions for use and publication in the United Kingdom: Cambridge University Press

Luke 9

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society
1 И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове и да изцеляват болести. (Mt 10:1; Mt 10:5; Mr 3:13; Mr 6:7) 2 И ги изпрати да проповядват Божието царство и да изцеляват болните. (Mt 10:7; Mt 10:8; Mr 6:12; Lu 10:1; Lu 10:9) 3 Исус им каза: Не вземайте нищо за път – нито тояга, нито торба, нито хляб, нито пари, нито да имате по две ризи. (Mt 10:9; Mr 6:8; Lu 10:4; Lu 22:35) 4 И в която къща влезете, там отсядайте и оттам тръгвайте на път. (Mt 10:11; Mr 6:10) 5 И ако някои не ви приемат, когато излизате от онзи град, отърсете и праха от краката си за свидетелство против тях. (Mt 10:14; Mr 6:11; Ac 13:51) 6 И те тръгнаха и отиваха по селата, и проповядваха благовестието, и изцеляваха навсякъде. (Mr 6:12) 7 А четвъртовластникът Ирод чу за всичко, което ставало, и беше в недоумение; защото някои казваха, че Йоан е възкръснал от мъртвите; (Mt 14:1; Mr 6:14) 8 други пък, че Илия се е явил; а други, че един от старовременните пророци е възкръснал. 9 И Ирод каза: Йоан аз обезглавих; но Кой е Този, за Когото слушам такива неща? И желаеше да Го види. (Lu 23:8) 10 И като се върнаха апостолите, разказаха на Исус всичко, което бяха извършили; и Той ги отведе и се оттегли насаме в уединено място близо до един град, наречен Витсаида. (Mt 14:13; Mr 6:30; Mr 6:32; Joh 6:1) 11 А множествата, като разбраха това, отидоха след Него; и Той ги посрещна с готовност и им говореше за Божието царство, и изцеляваше онези, които имаха нужда от изцеление. 12 И когато денят започна да преваля, дванадесетте се приближиха и Му казаха: Разпусни множеството, за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тук сме в уединено място. (Mt 14:15; Mr 6:35; Joh 6:1; Joh 6:5) 13 Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те отвърнаха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен да отидем и да купим храна за всички тези хора? (Mt 14:17; Mr 6:38; Joh 6:9) 14 (Защото имаше около пет хиляди мъже.) И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души. 15 Те направиха така и накараха всички да насядат. 16 А Той взе петте хляба и двете риби и погледна към небето, и ги благослови; и като ги разчупи, даваше на учениците да сложат пред народа. 17 И ядоха, и всички се наситиха; и вдигнаха останалите им къшеи – дванадесет коша. 18 И когато Той се молеше насаме и учениците бяха с Него, ги попита: Според както говорят хората, Кой съм Аз? (Mt 16:13; Mr 8:27) 19 А те отговориха: Едни казват, че си Йоан Кръстител; а други – Илия; трети пък – че един от старовременните пророци е възкръснал. (Mt 14:2; Lu 9:7; Lu 9:8) 20 Тогава им каза: А вие какво казвате: Кой съм Аз? Петър Му отговори: Ти си Божият Помазаник[1]. (Mt 16:16; Joh 6:69) 21 А Той им заръча и заповяда да не говорят с никого за това, като каза: (Mt 16:20) 22 Човешкият Син трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит и на третия ден да бъде възкресен. (Mt 16:21; Mt 17:22) 23 Каза още и на всички: Ако някой иска да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва. (Mt 10:38; Mt 16:20; Mt 16:24; Mr 8:30; Mr 8:34; Lu 14:27) 24 Защото, който иска да спаси живота си[2], ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси. 25 Понеже каква полза за човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си? (Mt 16:26; Mr 8:36) 26 Защото ако се срамува някой от Мен и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава и в славата на Отца и на Своите ангели. (Mt 10:33; Mr 8:38; Lu 12:9; 2Ti 2:12) 27 А ви казвам наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство. (Mt 16:28; Mr 9:1) 28 И около осем дни след като каза това, Той взе със Себе Си Петър, Йоан и Яков и се качи на планината да се моли. (Mt 17:1; Mr 9:2) 29 И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и блестящо. 30 И, ето, двама мъже говореха с Него; те бяха Моисей и Илия, 31 които се явиха в слава и говориха за смъртта[3] Му, с която Му предстоеше да завърши[4]живота Си в Йерусалим. (Lu 22:37) 32 А Петър и онези, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него. (Da 8:18; Da 10:9; 2Pe 1:16) 33 И когато те се разделиха с Него, Петър каза на Исус: Наставнико, добре е да сме тук; и нека направим три шатри: за Теб една, за Моисей една и една за Илия, без да знае какво казва. 34 А докато казваше това, дойде облак и ги засени; и учениците се изплашиха, като влязоха в облака. 35 И от облака дойде глас, който каза: Този е Моят Син, Моят Избраник; Него слушайте. (De 18:15; Mt 3:17; Mt 17:5; Ac 3:22) 36 И когато престана гласът, Исус остана сам. И те замълчаха и през онези дни не казваха на никого нищо от това, което бяха видели. (Mt 17:9) 37 А на следващия ден, когато слязоха от планината, посрещна Го голямо множество. (Mt 17:14; Mr 9:14; Mr 9:17) 38 И, ето, един човек от множеството извика: Учителю, моля Ти се, погледни милостиво на сина ми, защото ми е единствено дете. 39 И, ето, прихваща го някакъв дух и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го разтерзава, едва го напуска. 40 Помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха. 41 Исус отговори: Роде невярващ и развратен, докога ще съм с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук. 42 И още докато се приближаваше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето и го върна на баща му. 43 И всички се удивляваха на Божието величие. А докато всички се чудеха на това, което правеше, Той каза на учениците Си: 44 Вложете в ушите си тези думи: Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце. (Mt 17:22; Mr 9:30; Mr 9:31) 45 Но те не разбраха смисъла на тези думи; те бяха скрити от тях, за да не ги разберат; а се бояха да Го попитат за тези думи. (Mr 9:32; Lu 2:50; Lu 18:34) 46 И между тях възникна пререкание кой от тях ще бъде най-големият. (Mt 18:1; Mr 9:33; Mr 9:34) 47 А Исус, като прозря мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си и им каза: 48 Който приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този, Който Ме е изпратил; защото, който е най-малък между всички вас, той е най-голям. (Mt 10:40; Mt 18:5; Mt 23:11; Mt 23:12; Mr 9:37; Joh 12:44; Joh 13:20; 1Th 4:8) 49 А Йоан се обърна към Него и каза: Наставнико, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му забранихме, защото не върви с нас. (Nu 11:28; Mr 9:38) 50 А Исус му каза: Не му забранявайте; защото, който не е против вас, е на ваша страна. (Mt 12:30; Lu 11:23; Php 1:18) 51 И когато се навършваха дните да бъде взет от света, Той тръгна по пътя към Йерусалим. (Mr 16:19; Ac 1:2) 52 И изпрати пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят стая за Него. 53 Но там не Го приеха, защото имаше вид на пътник за[5] Йерусалим. (Joh 4:4; Joh 4:9) 54 Като видяха това учениците Му Яков и Йоан, казаха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби както направи и Илия? 55 А Той се обърна и ги смъмра и каза: „Вие не знаете на какъв дух сте; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси“. (2Ki 1:10; 2Ki 1:12) 56 И отидоха в друго село. (Mt 18:11; Joh 3:17; Joh 12:47) 57 А като вървяха по пътя, един човек Му каза: Ще Те следвам, където и да идеш. (Mt 8:19) 58 Исус му каза: Лисиците си имат леговища и небесните птици гнезда, а Човешкият Син няма къде глава да подслони. 59 А на друг каза: Върви след Мен. А той отвърна: Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си. (Mt 8:21) 60 Но Той му каза: Остави мъртвите да погребат своите мъртъвци, а ти иди и прогласявай Божието царство. (Mt 8:22) 61 А друг каза: Ще дойда след Тебе, Господи, но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си. (1Ki 19:20) 62 А Исус му каза: Никой, който е сложил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство. 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.